Медоносните пчели са едни от най- старите форми на живот. Те населяват земята още по време на неолита. Примитивни опити за пчеларстване се представляващи събиране на мед и далаци от дивите пчели е имало още през 7000 г. пр. Хр. По време на бронзовата епоха пиенето на медовина е било много разпространено, това е вероятно първото опияняващо питие, получено чрез ферментация на мед. В годините преди Христа, восъкът бил използван като дар към боговете, използван е в ритуалите при раждане, обрязване, женитба, пречистване и смърт. Използван е за балсамиране, запечатване на ковчега, мумификация. По- късно, още от ранните години на християнството восъкът продължава да бъде много ценен. Най- вече заради изработването на восъчни свещи, които са неразделна част от християнската религия. Много от духовниците и монасите станали пчелари, за да набавят необходимите количества восък. В миналото е било възможно да си платиш данъците с восък или да го размениш. Бил е изискван като данък от покорените народи. Използвал се е за писане, рисуване също и в скулптурата. Медът, восъка и прополиса са се използвали като лек през 2700 г. пр. Хр. Хората са били запознати с антибактериалните му свойства и са го използвали предимно за лекуване на рани. Медоносната пчела произлиза от южна Азия, вероятно в региона на Афганистан. Най- ранните исторически извори, за хора събиращи мед от диви пчели са от 7000 преди Христа. А първите хора пазили пчели са около 3000 до 4000 г. пр. Хр., може би и по рано от 5000 г. пр. Хр.