Отравяния на пчелите се получават при провеждане на растителнозащитните мероприятия или при използване нектара и прашеца на някои отровни растения. При липса на пресен прашец и при временен недостиг на храна се получава отравяне на пчелите със стар прашец. Всички тези отравяния се отразяват неблагоприятно върху развитието и продуктивността на пчелните семейства. Воденето на борба срещу болестите и неприятелите по културните растения и унищожаването на плевелите се извършват чрез употреба на големи количества различни химични съединения, много от които са отровни за пчелите. Химичната борба през последните години се разшири извънредно много и в много райони на страната се получават отравяния на голям брой пчелни семейства. Употребяваните химични средства при растителнозащитните мероприятия в зависимост от предназначението им се разделят на няколко групи. Най-опасни за пчелите са препаратите от групите инсектициди (средства за унищожаване на насекомите), хербициди (средства за унищожаване на плевелите) и фунгициди (средства за унищожаване на гъбните болести). Тези три групи химични препарати се обединяват под общото наименование пестициди. По-малко опасни за пчелите са препаратите от групите акарициди, дефолианти и др. В зависимост от основните пътища на проникване в организма на насекомите и от механизма на тяхното действие растителнозащитните средства се разделят на стомашни, контактни и фумигантни. Стомашните средства са химични вещества, които убиват насекомото при попадане в храносмилателната система. Някои от тях имат и контактно действие. В организма на пчелата стомашните отровни вещества постъпват чрез събирания от нея нектар, прашец или вода. При внасянето на отровния препарат заедно с нектара, прашеца или водата от летящите пчели в кошера се отравят гнездовите пчели и пилото и загива цялото семейство. Характерна особеност при тези препарати е, че те бавно се разлагат под действието на валежите, топлината и светлината, вследствие на което растенията, обработени с такива препарати, дълго време са опасни за пчелите. Контактните средства проявяват своята токсичност при проникването в организма през телесната покривка. Различните съединения действат различно. Някои при попадане върху телесната покривка на насекомото разрушават кутикулата и хиподермата, други запушват дихалцата (стигмите) на трахейната система и нарушават дишането. Част от препаратите проникват през телесната покривка и действат върху вътрешните органи и тъкани. Тези препарати са най-опасни за пчелите - при проникването в организма те поразяват нервната система Фумигантните средства проникват в организма в газообразно или парообразно състояние през трахейната система или направо през телесната покривка и причиняват умирането му. За пчелите тези средства не представляват непосредствена опасност, тъй като в полски условия те не могат да създадат токсична за тях концентрация. В борбата срещу плевелната растителност също се използват химични съединения, наречени хербициди. Те се разделят на две големи групи - с общо действие, или тотални, и с избирателно действие, или селективни. Това разграничаване е условно, тъй като повечето от препаратите с избирателно действие във високи дози придобиват общо действие и обратно, някои препарати с тотално действие, ако се използват в малки дози, стават селективни. Според характера на действието им хербицидите се делят на контактни и системни. Контактните унищожават главните тъкани на растенията, върху които са попаднали. Системните проникват в тях и се придвижват в различните части на растението, в това число и в репродуктивните органи. Проникват в растението чрез листата или кореновата система. Оттам те попадат в нектара и цветния прашец. Много от тези препарати са силно отровни за пчелите както в момента на пръскането на растенията, така и по-късно при събирането на нектар и цветен прашец от обработените с тях растения. Препаратите за растителна защита се използват в прахообразно състояние, под формата на емулсии, суспензии, аерозоли и др. В зависимост от това при третиране на растенията се използват следните основни начини за обработка: напръскване, напрашване, фумигиране, аерозолна обработка и др. Наблюденията показват, че най-масови отравяния на пчели има, когато се извършва прашене на растенията. Особено опасни са тези прашения, когато се извършват със самолети. Причината за това е, че част от изхвърлените от самолетите в прахообразно състояние препарати се отнасят и извън обработвания участък понякога на километри разстояние. Не са редки случаите, когато облаците от прах, носени от въздушните течения, попадат в населени места и предизвикват отравяния не само на пчелите, но и на други дребни селскостопански животни. Колкото по-фини са частиците на препарата - диаметър под lOu-m., толкова по-далече се отнасят и толкова по-опасно и продължително действие имат. Третирането на растенията чрез пръскане със самолет е по-безопасно за пчелите, тъй като разтворът от препаратите се отнася по-малко. Независимо от това обаче самолетът бързо покрива големи участъци и заварените в тях на работа или летеж пчели загиват. Ето защо, когато в обработваните участъци има цъфтяща плевел-на или друга растителност, трябва да се пръска със земна техника. Най-безопасен за пчелите е аерозолният начин на разпръскване на химичните вещества. Частиците при аерозолната обработка имат голяма изпарителна повърхност и бързо се превръщат в газ, вследствие на което се задържат кратко време върху растенията. Този начин трябва да се използва в борбата срещу някои от неприятелите в овощните градини, лесопарковете, горските и други насаждения с оглед на предпазване от отравяне на намиращите се наблизо пчелни семейства. Отравянията на пчелите значително може да се намалят, ако растенията се обработват в късните следобедни часове (привечер) или през нощта. При това положение силата на отровното действие на много от препаратите през следващия ден значително намалява. От особено значение е строго да се спазва наредбата по отношение на провеждането на растителнозащитните мероприятия (Държавен вестник, бр. 31 от 18. IV. 1972 г. - Пчеларство, �-6, 1972). Отравяния на пчелите се получават, когато в овощните градини по време на третиранията има цъфтяща плевелна растителност. Голяма част от използваните препарати попада върху цветовете на тази растителност и при посещението им от пчелите предизвиква тяхното отравяне. Същото се получава и при третирането на различни посеви, в които по това време има цъфтяща плевелна растителност. В наредбата се предвижда, в случай че в градините има цъфтяща плевелна растителност, тя да се окосява и да се прибира или да се изорава преди третирането им. Обработката на тази растителност с хербициди също може да доведе до отравяния на пчели, тъй като голяма част от тях са токсични за тях. Друг важен елемент при третирането на овощните градини е то да не се извършва по време на цъфтежа. Тъй като отделни участъци или по-малки овощни градини не са еднородни, а смесени насаждения (ябълки, круши, сливи, череши, вишни и др.) и особено ако в тях има подкултури от ягоди, фуражен грах, зеленчукови култури и др., които имат различни срокове на цъфтеж, наредбата не може да се спази на пълно и в такива случаи се получава по-слабо или по-силно отравяне на пчелите. В случаите, когато междуредията в овощните градини се използват за създаване на цветно-нектарен конвейер, медоносните растения трябва да бъдат подбрани и засети така, че цъфтежът им да не съвпада по време с провеждането на растителнозащитните мероприятия. За правилно провеждане на растителнозащитните мероприятия и за предпазване на пчелите от отравяния голямо значение има поддържането на тесен контакт между специалистите и пчеларите по места. Пчеларите трябва да бъдат добре запознати с начините за предпазване на пчелните семейства от отравяния и да имат необходимата подготовка в пчелините за изолирането на пчелните семейства за определен период или за превозване на кошерите в безопасни райони. От друга страна, специалистите по растителна защита своевременно трябва да предупреждават пчеларите по установения в наредбата ред за провеждане на растителнозащитните мероприятия, за да се избягнат каквито и да било недоразумения. Един от ефективните начини за предпазване на пчелите от отравяния е временното преместване на пчелина на безопасно разстояние по време на третирането на растенията. Това разстояние трябва да бъде най-малко 5-6 km, а при използване на селскостопанска авиация разстоянието трябва да бъде много по-голямо. Подготовката на кошерите се извършва предварително и с нищо не се различава от подготовката при подвижното пчеларство. Друг начин за предпазване на пчелите е временната им изолация. Тя се извършва на място и затова икономически е най-изгодна и най-малко трудоемка. Такава изолация се практикува, когато растителнозащитните мероприятия ще се провеждат в къси срокове и после действието на препаратите не е по-дълго от 3-4 дни. Освен за временно изолиране на пчелните семейства са разработени методи и за продължителна изолация. Основен недостатък на тези методи е, че за дълго време се нарушава нормалната дейност на пчелното семейство. Ето защо големите пчелини трябва да се изместват на безопасно място. При малките любителски пчелини е най-добре пчелните семейства да се поставят в затъмнени, хладни помещения (изби, сутерени и др.), като кошерите предварително се подготвят за такава изолация. Продължителността на изолацията се определя от токсичността на използваните препарати, състава на цъфтящата медоносна растителност и състоянието на времето. При понижение на температурите, влошаване на времето и повишаване на влажността в третирания район срокът на изолация трябва да се удължи с още едно денонощие. За успешно протичане на изолацията е необходимо да се отстранят всички причини, които може да предизвикат възбуждане на пчелите. Възбудените пчели консумират много повече храна, рязко повишават температурата и влажността на въздуха в гнездото, в резултат на което семейството загива. Пчелите сравнително леко понасят изолацията, ако им се осигурят постоянен приток на чист въздух и вода и се отстранят от дразнещото действие на светлината и силното нагряване на кошерите от слънцето. Проветряването на кошера се осигурява, като от него се изваждат всички затоплителни материали. Силните семейства се разширяват, като им се поставят допълнителни магазини или корпуси. Покривните материали (покривните дъсчици или платна, горните възглавници и др.) се изваждат, а отгоре кошерите се замрежват с гъста телена или найлонова мрежа или зебло, предварително заковани на рамки с размерите на кошерите. Входовете се затварят плътно чрез приковаване на летвички към предната стена на кошера. За осигуряване на постоянен приток на чист въздух капаците на кошерите се повдигат откъм северната страна на 1-2 cm. Отгоре й отстрани кошерите се покриват с подръчни материали за предпазване от прегряване (ако не са внесени в затъмнено помещение). При такава изолация пчелите увеличават значително количеството на консумираната от тях вода. Водата им се осигурява чрез предварително наливане в крайните празни пити или чрез индивидуални поилки. За целта може да се използват обикновени външни хранилки с фитил. Още по-добре е в края на гнездото (горния корпус или магазина) да се поставят рамки-хранилки, като всяка вечер в тях се налива вода, без да се отварят гнездата (направо през мрежата или с тънка гумена тръбичка). При по-продължителна изолация ходовете на кошерите късно вечер трябва да се отварят изцяло и рано сутрин (преди излитане на пчелите) да се затварят. Изолираните пчелни семейства трябва постоянно да бъдат наблюдавани. При поява на някакво безпокойство причините трябва бързо да бъдат отстранявани, за да не се получи впоследствие измиране на част от пчелите или на целите семейства. Когато се налага задържане на пчелите в кошерите за 5-6 h, затоплителните материали също се изваждат и гнездата се разширяват. Вземат се мерки за предпазване от силно слънчево нагряване. На прилетните дъски пред входовете на кошерите се поставя намокрено сено или слама, така че пчелите да се провират през тях, преди да излязат навън. При тази изменена обстановка пред входа на кошера те дълго се въртят пред него или докосвайки се до влажния материал, се връщат обратно. Друг начин за задържане на пчелите е, като кошерите през 1-2 h се завъртат на 45°. Това става причина за преориентация на пчелите. Още по-добре е, ако двата начина се комбинират. Това ще задържи още по-дълго време пчелите във и около кошера. При по-силна пчелна паша тези методи не са много сигурни. В такъв случай най-добре е един ден преди третирането на участъка кошерите да се внесат вечер късно или рано сутрин в затъмнено хладно помещение, като предварително се подготвят за това. Признаците на отравяне може да се установят по редица общи показатели. Химичното отравяне обикновено започва внезапно и се проявява за кратко време във всички семейства на пчелина. Преди всичко прави впечатление бързото натрупване на умрели и агонизиращи пчели върху прилетните дъски и пред кошерите. Отделни пчели пълзят без ред, извършват вълнообразни въртеливи движения, падат по гръб и умират. Ако се отвори такъв кошер, вижда се как пчелите се движат без ред по питите и издават характерен шум, като потрепват с коремчетата си. Понякога в кошерите се долавя специфична миризма. При по-силно отравяне и особено когато обработваният участък, масово посещаван от пчелите, е близо до пчелина, отровените пчели се натрупват на дебел пласт на дъната на кошерите и запушват входовете им. Когато при третирането са използвани силно токсични препарати и третираните участъци се намират на 2-3 km от пчелина, летящите пчели загиват в самия участък или на път за пчелина. В такъв случай пред кошерите и в тях има малко умрели пчели. Признаците на отравянето в тях се проявяват на втория и третия ден и се изразяват в бързото намаляване на летящите пчели и преустановяването на летежа. При установяване признаците на отравяне веднага се съобщава писмено в съответния общински народен съвет. Председателят на съвета в тридневен срок назначава комисия, която извършва обстоен преглед на място и съставя протокол, в който дава заключение, взема проби от умрели пчели, мед и прашец, които веднага изпраща за изследване със съответно съпроводително писмо. След установяване на признаците на отравяне трябва да се установят причините за това и по възможност да се прекрати летежът на пчелите към обработения с отровни препарати участък. При съмнение, че в кошерите са внесени отровен прашец и нектар, питите от двете страни на пилото, съдържащи нектар и прашец, и крайните пити трябва временно да се извадят от гнездото до получаване резултата от анализа. Гнездата на пострадалите семейства трябва да се стеснят и да се затоплят, а магазините или излишните корпуси при много корпусните кошери да се свалят и да се приберат в склада. Вечерта семействата трябва да се подхранят с топъл (28-30° С) захарен сироп в съотношение на водата и захарта 1:1, като на семейство се даде по 1 сироп. Следващите няколко дни се дава по 0,5 1. Ако има възможност, най-силно пострадалите семейства може да се подсилят с млади пчели от отводките или от друг пчелин на стопанството. По-нататък грижите за пострадалите семейства се свеждат до периодично подхранване и подсилване с пчели и пило и до организиране на подвижно пчеларство с оглед на запасяването им с мед. Ако при прегледа се установи, че 70-80% от пчелите в дадено семейство са загинали и то е останало без майка, семейството се ликвидира, а кошерът се дезинфекцира. Освободените пити, съдържащи мед и прашец, може да се използват след получаване анализа на взетите от тях проби, при положение че не са опасни за пчелите. В обществените пчелини трябва да се направи протокол за бракуване и съответно намаляване броя на пчелните семейства в пчелина. При отравяне на пчелите с химични отрови се нанасят материални загуби, които трябва да се изчислят, и към виновните за това да се предяви иск. Тези загуби са два вида в зависимост от силата на отравянето. В случаите, когато са отровени летящите пчели, семействата остават живи и могат да се възстановят, при положение че намиращите се в кошерите мед и цветен прашец не са засегнати от отровите. Вторият случай е, когато вследствие на отравянето на летящите пчели и внасянето на отровата в кошера загиват целите семейства. При частично отравяне материалните загуби се изчисляват, като се вземат под внимание стойността на загиналите пчели и пило, стойността на захарта, използвана за възстановяване на семействата, и стойността на загубите от продукция на мед, а за стопанствата - и от загуба на продукция вследствие на намаляване опрашителната дейност на пчелите. Загиналите пчели се изчисляват в килограми, като се смята, че едно междурамие има 250 g пчели. Ако при отравянето на кошера е имало 12 пити, които са били покрити с пчели, това означава, че семейството е имало 12 междини, или 3 kg пчели. След отравянето комисията установява, че в същото семейство има 4 междини пчели. Това означава 1 kg, или загубата е 2 kg пчели. Пилото загива, поради това че останалите живи пчели не могат да му осигурят затопляне и отглеждане. Загнилото пило се пресмята като пчели чрез измерване на площта му с мерителна рамка с квадрати 5X5 cm. Приема се, че в 25 cm2 площ с работническо пило има 100 личинки, т. е. една стотна от килограма. Там, където пилото не е плътно, квадратите се пресмятат 3 за 2 или 2 за 1 според случая. Следователно 2500 cm2 е равно на 1 kg пчели. За получаване общото количество на отровените пчели се събира количеството на пчелите от междурамията с това, което би се получило от загиналото пило. При много корпусните кошери установеното количество умрели пчели (в междурамия) се намалява с една трета от казаната норма. В РСФСР са разработени коефициенти за изчисляване стойността на 1 kg пчели при продажбата на пакети с пчели от пчелоразвъдните стопанства. Тези коефициенти може да се използват напълно при остойностяване загубата на пчели и пило при химични отравяния. За коефициент единица (1,0) се приема 1 kg мед, една оплодена майка - коефициент 2,0; пчели 1 kg - коефициент 5,0; восък, топен, 1 kg - коефициент 2,5. Пазарната стойност на 1 kg мед е 3,50 лв. В нашия случай при загуба на 2 kg пчели от дадено семейство ще трябва да се заплати (2X5,0X3,50 лв.) всичко 35 лв. На същата база се изчисляват стойността на загиналата майка и загубите на восък. Стойността на захарта за възстановяване загубите на отровеното семейство се изчислява, като се умножи цената на килограм по 10 (количество, необходимо за подхранване на едно семейство), или 1,0X10=10 лв. Казаното дотук се отнася за преките материални загуби, причинени от отравянето на пчелните семейства с химични препарати. Към тези загуби трябва да се прибавят и косвените загуби от мед и опрашителна дейност на отровените пчели. Тъй като отравянията са най-често преди или по време на главната паша, определянето на тези загуби е по-трудно, защото те зависят от много фактори. За определяне загубата на мед може да се използва средният добив на мед в съседните, незасегнати от отравянето пчелини. В такива случаи обикновено се приема загуба на мед 8-10 kg на пчелно семейство. Що се отнася до опрашителната дейност, размерът на загубата се определя от стойността на допълнителния добив, който би се получил от опрашваните от пчелите култури, до които се е намирал пчелинът, или които се намират в радиуса на летеж на пчелите (радиус 2 km от пчелина). Прибавката трябва да се изчислява на 20-30% от фактически добитата реколта, след като пчелите са пострадали. Стойността се пресмята по държавни изкупни цени. При пълно отравяне на летящите и гнездовите пчели и при внасяне на отровата в кошера загива цялото семейство. В такъв случай питите, събраният мед и прашец не може да се използват, а се бракуват и се унищожават. Стойността на семейството се определя по средната пазарна цена без стойността на празния кошер. У нас може да се приеме, че едно добро пчелно семейство без кошера през пролетта струва 60 лв. Друг вид отравяния на пчелите освен отравянията от химични вещества може да се получат, когато отровните вещества се съдържат в нектара, маната или прашеца. В такъв случай се получава нектарна, манова и поленова токсикоза. Нектарната токсикоза е частично отравяне на пчелите, а понякога и на пилото от консумирания нектар, събран от отровни растения. Това отравяне се получава в отделни райони, където се срещат и цъфтят на по-големи площи растения като чемерика, подбел, млечка, лютиче и др. Приема се, че при резки промени в ежедневните температури или при по-продължително засушаване в тези растения се образуват в по-големи количества отровни вещества, главно алкалоиди, част от които преминават в нектара и прашеца. Събираният отровен нектар предизвиква отравяне на пчелите събирачки, което може да протече в по-слаба или по-силна форма в зависимост от количеството на отровните вещества. При слабо отравяне пчелите събирачки успяват да пренесат отровния нектар, а понякога и прашец в пчелното гнездо, от който се отравят пчелите в кошера. При по-силно отравяне пчелите губят способност да летят и остават по отровните растения, на земята около тях или падат по време на летежа към кошера вследствие на получената парализа. За предпазване на пчелите от отравяне се препоръчва пчелинът да се премести от района с отровни растения и семействата да се подхранят с рядък захарен сироп. В литературата има описани случаи на отравяния на хора от такъв "пиян" мед, получен от нектара на отровни растения. При консумацията му се получават признаци, наподобяващи признаците на пиянство или упойване - повдигане, повръщане, повишаване на температурата, изпадане в безсъзнание и др. Поленовата токсикоза, наречена още майска болест, е частично отравяне вследствие на консумация на отровец или плесенясал цветен прашец. Това отравяне се получава най-често през април-май и по-рядко през лятото. То е в резултат на внасянето на пресен отровен цветен прашец или на създаването на специфични условия в пчелното гнездо. Така през пролетта, ако временно липсва приток на прашец и нектар, а запасите от мед са почти изчерпани, пчелите кърмачки на пило поради недостиг на мед поглъщат по-големи количества прашец, и то предимно останал от миналата година, който често е плесенясал. Този прашец не може да се смели напълно, вследствие на което се натрупва в средното черво на пчелите и предизвиква задръстването и разширяването му. Разширеният същински стомах притиска въздушните мехури и главния кръвоносен съд и дишането и кръвообращението се затрудняват. Попадналите в стомаха гнилостни микроорганизми предизвикват отделянето на отровни продукти, които преминават през стените му в кръвта и причиняват отравяне. Признаците на отравянето се установяват, като се отдели средното черво при умрелите пчели. При отравяне липсват гънките (вследствие на подуването) и то е изпълнено с мазна, гъста, сбита маса с цвят на глина. �-ивите пчели почти не летят, правят само опит за летеж, като трепкат с крила и повдигат леко нагоре силно подутите си коремчета. При установяване на това отравяне от кошерите трябва да се извадят питите с прашец и пчелите да се подхранват няколко дни с рядък захарен сироп. Мановата токсикоза е отравяне на пчелите с манов мед главно по време на зимуването. При продължителна консумация на манов мед и при липса на възможност за облитане на пчелите поради ниска температура се препълва ректумът с несмилаеми остатъци и се затормозва дейността на ректалните жлези. Попадналите микроорганизми и токсични вещества разстройват храносмилателния процес, вследствие на което пчелите ускорено поемат храна и се препълва и същинският стомах. Средното черво на такива пчели има кафяв цвят и силно изпънати стени (без характерните гънки). При разкъсване се вижда, че то е изпълнено с кафява материя с воднисто съдържание. Външните признаци са следните: Пчелите пълзят вътре по стените, дъното, входа и прилетната дъска на кошера и имат силно подути коремчета. При преглед на гнездото се виждат добре голям брой тъмнокафяви диарични петна, разпръснати по горните летвички на рамките, по повърхността на килийките, стените и дъното на кошера. При стискане на подутото коремче на пчелата от него изтича кафява, неприятно миришеща течност. Заболяването протича в доста тежка форма, като голяма част от зимуващите пчели умират, а останалите живи са силно изтощени. При продължителни зими, когато пчелите няколко месеца не могат да се облетят, загиват целите семейства. Мановата токсикоза, освен че нанася пряко щети на пчелните семейства, е и предпоставка за появата и тежкото протичане на нозематозата и паратифа по пчелите. При такова съчетаване може да се получи много висока смъртност на пчелните семейства. На заболелите семейства трябва да се осигури колкото се може по-ранно облитане, като питите с манов мед се извадят от гнездата и се заменят с пити с нектарен мед. В районите, където по-често се забелязва такова заболяване, е най-добре още при подготовката за зимуване всичкият манов мед да се извади, като запасите се попълнят с пити с качествен мед или семействата се подхранват с гъст захарен сироп до попълването на запасите им със захарен мед. За предпазване на пчелите от болести и отравяния е необходимо да се провеждат профилактични мерки. Това е икономически по-изгодно, защото е по-лесно да се предотвратят болестите и отравянията, отколкото да се провеждат оздравителни мероприятия. Под профилактика се разбира съвкупност от мероприятия за предотвратяване, спиране или изкореняване на заразните или незаразните и паразитните болести по пчелите. Профилактичните мерки в пчеларството може условно да се разделят на две групи. Към първата група спадат мероприятията от общохигиенен характер. По-важни от тях са следните: а. Подбиране на подходящо място за пчелин и правилно разполагане на кошерите в пчелина. б. Поддържане в пчелина на силни, активни пчелни семейства, устойчиви на заболявания. в. Закупуване и заселване в кошери на семейства или роеве при сигурна гаранция в здравословно отношение. г. Поставяне отделно от основните семейства на случайно хванати извън пчелина роеве и наблюдение над тях известно време, защото може да произхождат от заразени семейства. д. Закупуване на пчелни майки отвън и предаване на семействата в пчелина, при условие че са получени от здрави майкопроизводителни пчелини или семейства. е. Подхранване с мед, за който се знае със сигурност, че в него няма причинители на заразни болести и че произхожда от здрави семейства. ж. Периодичен външен оглед на пчелина и незабавно изследване на всяко семейство, показало някакви признаци на заболяване или отравяне. В случай на съмнение изпращане на проба за изследване в съответната лаборатория. Към втората група спадат мероприятията от активен характер, а именно: а. При откриване на дадено заболяване незабавно изолиране на засегнатите семейства, за да се предотврати разпространението на заразата. б. Унищожаване на слабите семейства, засегнати над 50% от болестта, като питите се претопяват за восък, а кошерите основно се дезинфекцират. в. Своевременно третиране на пчелните семейства, за които се смята, че могат да оздравеят. г. Основно дезинфекциране на кошерите и инвентара, използвани при манипулирането и обработката на засегнатите семейства. д. Използване на получения мед и восък от заразените семейства след съответна обработка. е. Задължително подхранване на пчелните семейства с лекарствен сироп като предпазна мярка или за лекуване. ж. Редовен контрол на здравите семейства за своевременно откриване признаците на евентуално заболяване. з. При извършване на прегледи преглеждане първо на здравите, а след това на съмнителните за заболяване и на болните семейства. и. Основно дезинфекциране на ръцете, дрехите и използвания инвентар след такъв преглед. к. Спиране на покупко-продажбата на пчели и пчелни продукти под каквато и да е форма до пълното оздравяване на пчелите или района.