У нас са разпространени няколко системи разборни кошери. Най-често се използва кошерът дадан-блат, известен още под името 12-рамков стандартен кошер. По-рядко се работи с 10 и 12-рамков двукорпусен кошер с дадан-блатова рамка. Макар и рядко, у нас намират приложение и кошери-лежаци, главно 18-рамков лежащ кошер също с дадан-блатова рамка. През последното десетилетие главно в промишлените пчелини все по-масово се въвежда много корпусният 10-рамков кошер. Работата с различните системи кошери има свои специфични особености, които трябва да се имат предвид при тяхното използване. При започване на пролетното развитие на семействата и в зависимост от това, как се работи с отделните системи кошери (със или без майка помощница), а също така от времето за настъпване, силата и продължителността на главната паша подготовката на семействата протича различно. Тук голяма роля играе обемът на кошера. По-големият обем позволява използването на майка помощница или на две майки. Такива са двукорпусните дадан-блатови и много корпусните 10-рамкови кошери. При тях има възможност за различни комбинации в това отношение. При работа с една майка в различните системи кошери принципна разлика няма. При кошерите с по-голям обем и при по-активна майка има възможност за по-бързо развитие и създаване на по-силни семейства за главната паша. За получаване на по-голяма продукция от пчелните семейства от голямо значение е умението да се подбере кошер с подходящ обем за даден район в зависимост от пчелната паша. Голямо значение има и методите на отглеждане и използване на пчелните семейства. Те, трябва да осигурят създаването на силни пчелни семейства със запазена работоспособност към момента на настъпване на главната паша и нейното пълно използване. Практиката показва, че най-добри резултати може да се получат при използване на кошери с по-голям, обем и с майки помощнички. В районите със сравнително рано настъпваща главна паша пчелните семейства трябва да се развият бързо през пролетта. Тук с успех може да се използва 12-рамковият стандартен кошер. Обемът на кошера за пролетното развитие няма такова голямо значение, но има значение за пълно използване на ранната главна паша. В случай че известно време след първата главна паша в района има втора главна паша, а след нея - и късна високопланинска паша, за предпочитане е да се използват двукорпусни дадан-блатови или много-корпусни кошери с майки помощнички. Работата с 12-рамковия стандартен кошер с една майка се свежда до своевременното разширяване на гнездото, докато бъде заето изцяло от пчелното семейство. След това се поставя магазинът. В зависимост от силата на нектароотделянето в магазина при по-слаба пчелна беритба се поставят 6 магазинни пити, а останалото в него" място се запълва със затоплителен материал. След усвояването на тези пити от пчелите се поставят и останалите 6 пити. По нататък се следи запълването на магазина с мед. При по-силна паша питите биват запълнени за 4-5 дни с недозрял мед. В такъв случай се поставя втори магазин, като първият остава над втория. При недостиг на магазинни пити в поставените два магазина може да се сложат 5-6-плодникови пити. В дадан-блатовия кошер може да се зазимят по две семейства, плътно разделени с тънка преградна дъска и с отделни входове. През пролетта се поставят два магазина, като плътната преграда продължава и през тях. Местата от двете й страни се запълват с плодникови пити. Двете семейства се развиват самостоятелно, като взаимно се-топлят. Няколко дни преди зацъфтяването на акацията, даваща първата главна паша, едната от майките се отнема и семействата се обединяват. Получава се силно семейство, което при подходящи условия използва добре акациевата паша. По-нататък то се използва като двукорпусно семейство. Двукорпусният кошер има предимство пред дадан-блатовия поради по-големия си обем, като при него се работи с един вид рамки. При работа с една майка няма принципни различия от работата с дадан-блатовия кошер. При него обаче с успех може да се използва майка помощничка или да се работи с две майки. Семейство с майка помощничка се сформира в края на последната главна паша през предната година. За целта в основното семейство се образува добре изолирано отделение на 3-4 пити със страничен или заден вход. От основното семейство в това отделение се поставят 3 пити с пчели, 2 със зряло, люпещо се пило и 1 пита с мед. На другия ден му се придава качествен зрял маточник. Основното семейство и майката помощничка зимуват в плодника. Напролет тя се подпомага 1 или 2 пъти с пита със зряло пило от основното семейство. През пролетта, когато в плодника стане тясно, майката помощничка се пренася в корпус, на който предварително е приковано дъно от тънки дъски или от шперплат. Зареденият корпус се поставя над основното семейство и му се прави същия вход, какъвто е бил в плодника, а неговият вход на плодника се затваря. Гнездата на основното семейство и на майката помощничка се сформират на южната страна, и то едно над друго. Празното пространство зад преградните дъски се попълва със затоплящи материали. На семейството с майка помощничка се дава по 300-400 g вода в питите през вечер в течение на една седмица. През пролетта на няколко пъти от основното семейство се взема пита със зряло люпещо се пило и се придава на семейството с майка помощничка. По-късно то се развива като самостоятелно семейство до настъпване на първата главна паша. В навечерието на първата главна паша старата майка се взема от корпуса с две-три пити пчели, пило и мед и се заселва в друг кошер. Дъното на корпуса се отстранява и двете семейства се съединяват, като между тях се поставя вестник, докато се уеднакви миризмата им. След 2-3 дни, когато пчелите са изгризали хартията и са се смесили, гнездата трябва да се преустроят. В корпуса се поставят пити със зряло запечатано пило и прашец, както и празни светли пити за събиране на меда, а в плодника се поместват питите с открито пило и яйца, взети от корпуса. В горния корпус се поставят рамки с изкуствени восъчни основи за градеж. Между плодника и корпуса се слага ханеманова решетка. В края на последната главна паша отново се образува странично отделение в плодника за сформиране на семейството за майка помощничка. Отлични резултати при този кошер може да се получат, ако се работи с две семейства. В такъв случай е. необходим запасен трети корпус. Всеки корпус на двукорпусния кошер представлява отделно семейство. Двете семейства са разделени помежду си с гъста мрежа (без плътна преграда). През ранна пролет е необходима добра поддържаща паша, за да може семействата да се развият до настъпване на акациевата паша. Два-три дни преди зацъфтяването на акацията пчелната майка от.втория корпус заедно с една пита с пило, една с мед и една с прашец се поставя в третия корпус, който е отделен от втория корпус с плътна преграда. В третия корпус се слагат няколко празни пити и излишните пити с прашец. Питите с незапечатаното пило (9-10) и 2 пити с прашец в краищата заедно с майката остават в първия корпус. Над него се поставя ханеманова решетка, за да не може майката да се качва във втория корпус. Във втория корпус остават 12 пити със запечатано и зряло пило и мед. Мрежата над него се изважда. По този начин се обединяват пчелите от двете семейства. Майката е ограничена в първия корпус, където питите са запълнени с открито пило, и тя силно намалява количеството на снесените яйца. По време на цъфтежа па акацията пилото в първия корпус се запечатва и пчелите се освобождават от грижи за него и се включват в медосъбирането. С излюпването на пилото питите във втория корпус бързо се запълват с мед. След изваждането на меда от акация се обединяват вторият п третият корпус. За целта на мястото на ханемановата решетка между първия и втория корпус се слага плътна преграда. Преградата между втория и третия корпус се отстранява, а на нейно място се поставя мрежа, за да свикнат пчелите едни с други и да се уеднакви миризмата им, а също така да свикнат с майката, намираща се в третия корпус. След 4-5 дни мрежата се сваля и пчелите от втория и третия корпус образуват второто семейство, състоящо се от 12 пити. Третият корпус се махва. След една седмица плътната преграда между първия и втория корпус се отстранява, а на нейно място се поставя гъста решетка. От първия корпус се изваждат няколко пити с пило без пчелите и се слагат във втория корпус, а на тяхно място се поставят празни пити. Ако е необходимо, някое от гнездата може да се по съкрати поради намаляване на пчелите в края на акациевата паша. Така подготвените две семейства се държат по на 12 пити до настъпване на втората главна паша, която се използва по същия начин, както и акациевата. След преминаването на втората главна паша двете семейства отново се подреждат по същия начин и се подготвят за използване на късната планинска паша. След нейното приключване те се подхранват и по възможност се сменят майките. Младите майки до късна есен снасят яйца и семействата отглеждат пило. На следващата пролет те бързо се развиват и използват добре ранната главна паша. Работата по този начин с двукорпусни кошери осигурява най-пълно използване на пчелната наша. Преградната мрежа позволява на двете семейства по-добре да регулират топлинния режим в кошера и по-бързо да свикнат пчелите им едни с други. Отглеждането на пчелни семейства в кошери лежаци е опростено, поради това, че се работи само с един вид рамки и с един корпус (плодник). Подреждането на питите в гнездото на лежака при развитието на семейството е както при дадан-блатовия кошер. По време на главната паша в районите със сравнително кратка и по-ранна паша гнездото се подрежда така, че временно да се ограничи яйценосната дейност на майката. Това подреждане се извършва една седмица преди настъпване на главната паша. За целта се оставят отворени само долният и горният вход в едната страна на кошера, а входовете в другия край се затварят плътно. След това питата заедно с майката се слага в края на гнездото срещу входа. До нея се нареждат още 2-6 пити с разно възрастно пило, а след тях - няколко пити с цветен прашец и мед. Следват питите със запечатано пило. Останалото свободно място се запълва с празни пити. Подреждането при по-късна и по-продължителна паша се извършва, като крайните входове се затварят, а в средата на кошера (над; дъното) се прави временен вход, дълъг 25 cm и висок 1 cm. Срещу входа се поставят питите с пило, 1-2 пити с прашец и майката. Така сформираното гнездо се ограничава от двете страни с тънки преградни дъски, под които пчелите минават свободно. Празното пространство зад тях се запълва с празни пити. Те трябва да бъдат поне по 2-3 зад всяка дъска. Тези пити служат като магазин за складиране на меда. Майката не минава на тях, понеже е ограничена от преградните дъски. Използването на восъкоотделянето в този случай става, като се изваждат пити със зряло люпещо се пило и се поставят зад преградните дъски, а па тяхно място се слагат рамки с восъчни основи за градеж. След изграждането им се осигурява място за снасяне на яйца от пчелната майка. Много добри резултати може да се получат при използване на майка помощничка в лежака. За целта към края на главната паша се сформира помощно семейство, като кошерът се прегражда с тънка преградна дъска на две изолирани едно от друго отделения. Едното отделение трябва да побира 10-11 пити, а другото - 6-7. В такъв случай предната стена на кошера трябва да бъде боядисана в два различни цвята или по средата (извън кошера) да се постави допълнителна разделителна дъска, също боядисана в два цвята. В голямото отделение остава основното семейство. Помощното семейство се сформира, като се вземат 3 пити с пчели, 2 пити с мед и прашец и 1-2 пити с пило. В него се тръсват пчелите от 2 пити с открито пило, като се внимава да не се пренесе майката. На така сформираната отводка се дава зрял маточник. В случай че има свободна млада оплодена майка, отводката се прави със старата майка, а на основното семейство се предава младата майка с предпазна клетка. На следващата пролет помощното семейство се подсилва с 1-2 пити зряло пило, взето от основното семейство. След запълването му с пчели от него се извеждат пити с яйца и открито пило и се прехвърлят в основното семейство, а на тяхно място се поставят празни пити или пити с мед и прашец. Няколко дни преди настъпване на главната паша старата майка се отнема, преградната дъска се изважда и двете семейства се обединяват. В края на главната паша отново се създава помощно семейство. В лежака може да се използват постоянно две семейства, като се разделят с плътна преградна дъска на две еднакви по обем отделения. Когато отделенията се запълнят с пчели отгоре, над тях се поставя ханеманова решетка, а над нея - общ магазин. Въведеният у нас много корпусен кошер се състои от 3 корпуса с по 10 рамки. При нужда може да се добавят още 1-2 корпуса. Кошерът позволява корпусите да се поставят и да се разместват в най-различни варианти, което усложнява работата с него. С оглед да се установят най-ефективните начини за отглеждане на пчелите в много корпусните кошери и най-пълно да се използва пчелната паша в СССР са разработени и изпитани научно обосновани методи за средните и южните райони на страната. Тези методи с успех може да се приложат и при нашите условия. Според изследванията на Г. Ф. Таранов в сравнително хладните условия на централните райони на РСФСР в ранна пролет (които са близки до нашите условия) пчелното семейство трябва да бъде в един корпус. Вторият корпус (долният) след зимуването се сваля. В един корпус за семейството се създават най-благоприятни температурни условия. Разликата между температурите в горната и долната част на питите в този кошер е значително no-малка, отколкото в кошерите с по-високи рамки. В резултат на това, че в един корпус на много корпусните кошери рано напролет пчелите имат по-благоприятни температурни условия, те отглеждат 10-12% повече пило, отколкото в кошерите с по-високи рамки. В един корпус има достатъчно място за 8-10 kg храна и за пило при носливост на майката до 1500 яйца на денонощие. Поради това не е необходимо да се бърза с поставянето на вторите корпуси. Вторият корпус се поставя върху първия, когато всички пити са напълно заети от пило и пчелите плътно ги покриват. Той обезателно трябва да бъде хранителен, т. е. да съдържа в питите 6-8 kg мед или гъст захарен сироп, налят в килийките. Наличието на храна в питите осигурява бързо преминаване на пчелите във втория корпус и ускорява усвояването на неговите пити. С поставянето на втория корпус майката се принуждава да премине от препълненото гнездо, където всички килийки са заети с мед, нектар, прашец и пило, на питите на втория корпус, където тя намира празни пити, подготвени за снасяне на яйца. Навременното поставяне на втория корпус винаги предизвиква увеличаване на яйцеснасянето през следващите дни. Опитите са показали, че вторият корпус трябва да се постави непременно върху първия. Поставянето му отдолу дава по-лоши резултати. При благоприятни условия след 2 седмици почти всички пити на втория корпус са запълнени с пило. Тогава се поставя третият корпус, който се състои от 5 изградени пити и 5 рамки с изкуствени восъчни основи, поставени през една (строителен корпус). При това на корпусите, вече усвоени от пчелите, се променят местата: долният се поставя отгоре, горният става долен, а новият корпус се поставя в средата между тях. Такова разместване на корпусите предизвиква разделяне на гнездото. Майката е принудена втори път да премине върху питите на новия корпус, където на свободните пити намира благоприятни условия за снасяне на яйца. Това наново повишава носливостта й. Поставянето на новия корпус между двата стари корпуса с пило дава възможност на пчелите да се разширяват. Такова разширяване на гнездото увеличава стремежа им към работа - отделяне на восък, строеж на пити и отглеждане на пило. Всичко това намалява склонността на пчелите към роене. При разместване на корпусите много често пчелните майки попадат в долния корпус. Като преминат в най-близкия (средния) корпус, те намират там не само благоприятни условия за снасяне на яйцата, но и ново изградени пити, които в това време особено ги привличат. Често майките започват да снасят яйца в недостроените килийки, без да чакат пчелите да изградят стените на необходимата височина. Ето защо изградените пити задържат майката в средния корпус. За времето, докато пчелната майка снася яйца в средния корпус, голяма част от горния корпус се освобождава от пилото. Майката има възможност, след като запълни питите на средния корпус, да премине в горния. Следователно правилното поставяне на третия корпус ангажира майката и пчелите за 20-25 дни, през което време семейството може да не се преглежда. Развитието на пилото ще бъде нормално. Поставянето на четвъртия корпус зависи от времето на настъпване на главната паша. Ако са останали до началото на главната паша 10-12 дни и семейството е достатъчно силно (което се определя от прегледа на долния корпус), четвъртият корпус - строителният - се поставя под горния, така че отново да се раздели гнездото, да се повиши носливостта на майката и да се ангажират пчелите с работа. Ако пашата настъпи скоро (20-25 дни след поставяне на третия корпус), корпусите се поставят в обратен ред - горният се поставя отдолу, а най-долният - отгоре. В това време в бившия горен корпус ще има много малко пило, което след разместването ще се окаже отдолу. В долния корпус почти няма пило и затова, поставен отгоре, ще осигури на семейството необходимата площ свободни пити за складиране на мед. При такова разместване на корпусите (пилото отдолу, а празните пити отгоре) семействата имат най-благоприятни условия за интензивно събиране на нектар. При продължителна или достатъчна беритба под горния корпус се поставя нов с изградени празни пити. Пчелите започват да запечатват питите с мед в горния корпус, който постепенно изоставят, съсредоточавайки своята работа на питите на новия долу разположен корпус. Преди зазимяването на пчелите се оставя един горен корпус, запълнен с мед, и долен с пило. Всички останали корпуси се отнемат. Доказано е, че пчелите зимуват по-добре в кошери с по-високи рамки, където могат да имат храна за цялата зима в горните части на тези пити, на които е събрано кълбото. За да се сформира високо гнездо през зимата, семейството трябва да се постави в два корпуса. Опитите показват, че в два корпуса семействата зимуват значително по-добре, отколкото в един корпус. В много корпусните кошери може с успех да се използва втора майка (в отводка), която увеличава пчелите за медобер. Най-целесъобразно е да се сформират отводки през това време, когато се дава на семейството вторият корпус. Отводките се сформират с млади пчели и пити със запечатано пило и мед, като всичко това се поставя в отделен корпус. На отводките се дават зрели запечатани маточници или оплодени майки. Корпусът на основното семейство с пило се запълва с пити, върху него се поставя хранителният корпус (с празни изградени пити и храна), след това - хоризонтална преграда и на нея - корпусът с отводката, за която се прави вход на задната стена на кошера. След сформирането на отводката и поставянето на двата нови корпуса семейството може да не се преглежда цял месец. През това време всички пити в долните два корпуса ще се запълнят с пило. Младата- майка в отводката също запълва с пило своя корпус. Когато основното и помощното семейство се развият, на долното семейство се поставя трети корпус между двата корпуса с пило, като се сменят едновременно местата на корпусите. Върху корпуса с отводката се поставя втори корпус с празни изградени пити. След тази работа семейството може да не се преглежда 20-25 дни. В началото на главната паша преградата между корпусите се маха, а корпусите се поставят в обратен ред, така че корпусите с младото пило да бъдат долу, а корпусите с празни пити и зряло пило - отгоре. Старата майка се отнема. Описаният начин на сформиране на отводки изисква незначителен допълнителен разход на труд и може с успех да се използва в големите пчеларски стопанства. Произвежданият у пас много корпусен кошер е снабден с всичко необходимо за различни видове пчеларска работа. Той може да бъде използван за отглеждане на майки, за две семейства, за оплождане на майки, за запазване на запасни майки, за сигурно предпазване на пчелите от отравяне при растителнозащитните мероприятия и др. За тази цел към него се изработват покривна табла, разделителна табла, ханеманова решетка, преградна дъска и вентилационна рамка с мрежа. Всички тези съоръжения може да се поставят едно над друго върху горния корпус - под капака. Отвън корпусите са опасани с перваз, който добре ги закрепва един към друг. При използването на много корпусния кошер за отглеждане на пчелни майки пчелите трябва да са запълнили изцяло два корпуса. Семейството трябва да има поне 10 kg мед и 2-3 пити прашец. Между двата корпуса се поставя разделителна табла, като майката остава в долния корпус. В горния корпус остават питите с открито пило предимно младите пчели, а също така достатъчно пити с мед и прашец. След това в него се слага (в средата) предварително прерязана и подготвена пита с еднодневни личинки или маточни основи. Горният вход на корпуса се отваря, за да могат пчелите да излизат. След 24 h, след като пчелите са започнали да подхранват личинки за майки, разделителната табла се заменя с ханеманова решетка. Няколко дни след това се проверяват всички пити в горния корпус и ако има заложени по тях свищеви маточници, те се унищожават. Добре е; до запечатването на редовните маточници ежедневно да се подхранва със захарен сироп. Два дни преди очакваното време за излюпване маточниците се изваждат и се използват съобразно с плана на пчелина. Старите майки също може да се запазят като резервни и да се използват на следващата пролет за подсилване на основните семейства. За целта, след като младата майка снася известно време, яйца и от тях се излюпят достатъчно количество млади пчели, корпусите заедно със семействата в тях се разменят. Младата майка заедно с питите и пчелите остава в долния корпус. Старата майка; остава да зимува в горния корпус, като се затопля добре от семейството с млада майка. Изпитването на много корпусните кошери у нас, проведено в Опитната станция по пчеларство, показа, че отглежданите в тях пчелни семейства са имали за главната паша 18% повече пило, дали са 19% повече мед и са изградили по 6 пити в сравнение със семействата, отгледани в кошери в система дадан-блат. Още по-добър ефект е получен при използване на майки помощнички - 48% повече мед Резултатите от производственото изпитване на много корпусните кошери в пчеларската практика са показали, че при тях добивът на мед, е с 4-20 kg повече в сравнение с добива от дадан-блатовите кошери.