Медоносни растения са растенията, от които пчелите правят мед. Овощните растения са силно медоносни, също акация, липа, върби, кокиче, глухарче, тиква, слънчоглед и др. Някои растения предлагат голямо количество нектар и по- малко прaшец- акация, секирче, резене и др. Бялата акация е силно медоносно растение, добивът от нея може да достигне до 66 кг от декар. Цъфти около 3 седмици давайки обилно нектар. При много високи температури и върху бедни почви отделя по- малко нектар. Медът е първокачествен, прозрачен с приятен, мек аромат и висока концентрация на плодова захар, поради което кристализира бавно. Кристализиралият мед е бял на цвят. Аморфа Аморфата или черната акация е още по- медоносна- 86 кг на декар. Посещава се активно от пчелите. От нея събират голямо количество нектар и по- слабо цветен прашец. Други растения се характеризират с голямо количество прашец, но отделят по- малко нектар. Такива са крушата, ягодата и др., а трети само прашец- леска, елша, топола, бреза, царевица, коноп, шипка и др. Има и растения, от които пчелите събират само нектар (кариоптерис и др.). Количеството нектар (в милиграми), което отделят цветовете на някои видове растения е най- различно. Например ленът- 0.3, жълт минзухар- 0.62, репко- 1.42, липа- 4.2, круша- 7.6, малина- 33.0, тиква- 220. Захарното съдържание, което е много съществено, е също най- различно. Например при дивата ягода то е 18.5%, сливата- 22.4%, розовата детелина- 31%, черният оман- 38%, асклепиасът- 55%. При едни растения нектарът има високо захарно съдържание, а при други то е доста ниско. При всеки вид растение количеството на нектара и захарното му съдържание се колебаят в известни граници както през деня, така и през цъфтежния период на съответната година. Обективен признак за степента на нектаро- и пращецопродуктивността на всеки медоносен вид е количеството на пчелите, които посещават цветовете за определено време през цъфтежния му период. Други растения, които не са типични за България, но е доказано, че виреят успешно в нашите условия и са силно медоносни - фацелия, лофант, eводия. Фацелия Фацелията е фуражно растение, многогодишно, цъфти продължително, не се нуждае от специални грижи. Тя е от най- медоносните растения. Добивът на мед от 1 декар е 35-120 кг. Тя се култивира широко като се използва за зелено наторяване поради свойството й да подобрява почвения състав на преексплоатирани почви, както и да намалява в значителна степен вредителите по селскостопанските култури, особено при кореноплодните. Едно от предимствата на посевите е точното планиране на техния цъфтеж, поради което се явява изключително подходящ вид в периодите с липса на паша за пчелите. Отделя много нектар и прашец. Медът е светъл, кристализира бавно и е с маслообразна консистенция. Добивът на прашец е голям. Лофантът се нуждае от повече вода, но медът е много ароматен и лековит, подходящ е и за лечебен чай, характеризира се с продължителен цъфтеж.