Маслодайните растения се отглеждат заради маслата, получавани от техните семена или плодове. В по-голямата си част тези растения отделят по време на цъфтежа достатъчно нектар, поради което представляват интерес и за пчеларството. Някои от тях, като слънчогледа, репицата и др., са много добри медоносни растения. Използването на маслодайните растения и като медоносно се отразява благоприятно не само на пчелните семейства. Чрез опрашването на цветовете на тези растения с помощта на пчелите се увеличава значително добивът на семена и плодове от тях. Слънчоглед (Helianthus annuus). Слънчогледът е основната маслодайна култура у нас. Отглеждането му е повсеместно, с изключение на високопланинските райони. Най-широко разпространение има в Толбухински, Шуменски, Русенски, Варненски, Бургаски, Старозагорски и други окръзи. Цветовете са събрани в съцветие кошничка във вид на плосък диск, или пита. На всяка пита има голям брой цветове, които често надминават 1000-1500. Цъфтежът на цветчетата на отделната пита започва от най-външния кръг и постепенно преминава навътре към центъра. При хубаво ясно време отделното цветче цъфти 2-3 дни. Тъй като тичинките на цветчето се развиват 1-2 дни по-рано от плодниците, през първия ден цветчето отделя само прашец. На втория ден от цъфтежа се появява рилцето на плодника и цветчето започва да отделя нектар. Цъфтежът на питата продължава 8-12 дни, а цъфтежът на целия посев - 22-28 дни. Слънчогледът като медоносно растение отделя достатъчно нектар и при правилното му използване пчелите могат да съберат по 10 kg и повече нектар от декар. Нектарът обикновено има високо захарно съдържание - до 45%. Освен нектар и прашец слънчогледът отделя и голямо количество клей. При застудяване и суха почва клеят става силно леплив, вследствие на което пчелите често залепват за него, не могат да отлетят и загиват там. Значението на слънчогледа като медоносно растение се увеличава и от това, че на много места у нас той започва да цъфти през лятото, когато тревната и дървесната растителност са вече прецъфтели. В райони, където е застъпен на големи площи, при благоприятни условия от него се получава стоков мед. В Добруджа се получава втора главна паша. Земна ябълка (гулия, топинамбур) (Helianthus tuberosus). Тя е многогодишно растение. По външния си вид прилича на слънчогледа. Различава се по това, че листата й са по-дребни, а питите са много по-малки. Освен това по корените на земната ябълка се образуват клубени, подобни на картофите. Цветовете на земната ябълка се посещават много добре от пчелите. От тях те събират доста нектар и цветен прашец. Земната ябълка цъфти късно през лятото и много продължително време - обикновено до падането на по-големи слани. Като късно цъфтящо растение, тя е много полезна за пчелите, тъй като по това време почти няма цъфтяща медоносна растителност. Репица (Brassica гара oleifera). Като маслодайна култура се отглежда главно в Северна България - около Враца, Плевен, Велико Търново, Шумен и другаде. Тя е двегодишно растение. Съцветието е удължен грозд. Цветовете са разположени на дръжки. Венчелистчетата на цвета имат златистожълт цвят. По време на цъфтежа репицата изисква висока атмосферна влажност и топли слънчеви дни. Цъфтежът продължава около един месец. При благоприятни условия се посещава масово от пчелите, които събират от нея големи количества нектар и малко цветен прашец. Културен мак (Papaver somniferum). Той е тревисто едногодишно растение. У пас може да вирее в цялата страна. По-широко разпространение има в Благоевградски окръг, по долината на Струма, около Ихтиман, Пирдоп, Лом, Оряхово, Враца и Свищов, в Казанлъшката долина и другаде. Макът е много добро прашецодайно растение. Цъфтежът му започва обикновено през май и продължава доста време. Цветовете са големи, единични, най-често с 4 бели или виолетови венечни цвята в 5 кръга и достигат от 150 до 200. Фъстъци (Arachis hypogaea). Като маслодайна култура те са на първо място в света. У нас заемат сравнително малка площ и имат ограничена употреба за консумация в печено състояние и в сладкарството. Отлични условия за тази култура има около Пловдив, Карлово, Асеновград, Петрич и на много места в Северна България. Цветовете са групирани по 2-7 и имат характерното устройство на пеперудоцветните. Цъфтежът започва 25-30 дни след поникването и продължава около 2 месеца. Това се дължи на последователното цъфтене на големия брой цветове, които образува това растение. Едно растение може да образува до 600 цветчета. По време на цъфтежа те се посещават много добре от пчелите. От тях се събират достатъчно нектар и прашец. Рицин (Ricinus communis). Тревисто едногодишно растение. Стъблото му е кухо, разклонено и завършва с гроздовидно съцветие. Разклоненията също завършват с такива съцветия, които са по-малки от съцветията на централното стъбло. Броят на цветовете на отделните съцветия е доста голям и зависи от мястото на съцветието и от сорта. На едно съцветие може да има до 500 цвята. Цъфтежът продължава доста време, като цветовете се посещават добре от пчелите. Те събират от тях нектар и цветен прашец. По нектаропродуктивност рицинът се причислява към групата на добрите медоносни растения.