Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от септември, 1974 г.



Канара човек

Първият срещнат кооператор в с. Овча могила, Великотърновски окръг, когото запитах за Ангел Митев Пантелеев, посочи с ръка на юг й рече:
—- Ангел пчеларят ли, търсете го горе, в края на селото, последната къща. Няма човек да не го познава, всеки ще ви упъти . . .
А като разбра целта на моето посещение, усмихна се и добави:
— Заслужава да разкажете на хората за него. преваля вече седемдесет и третата, а не се предава — канара човек.
След двадесетина минути намерих дядо Ангел — среден на ръст човек, с побеляла като скреж коса, замургавяло от слънцето лице и живи гълъбови зеници под гъстите вежди.

Седнахме на двора, а той — живо отражение на човека до мен, на неговото усърдие и обич към земята. Бяла спретната къща в средата, зеленчукова градина, избуяла човешки ръст царевица, нависнали от тежки зелени гроздове асми. Тихият вятър полюшваше клоните на овощните дръвчета: ябълки, сливи, череши, круши, дюли .. . Отляво се виждаха десетина кръстци пшеница, по-нататък се разстилаше моравата пелена на кръмното цвекло, лозето п цветя, много цветя.

Вглеждах се в бодрото лице на дядо Ангел и мислено се питах: откъде взема сили и време да поддържа такова голямо стопанство. Когато заговорихме за пчелите, очите на дядо Ангел засияха, а широка и светла усмивка озари лицето му. Още един път се убедих, че няма по-благородна професия от професията на пчеларя, че няма по-благодатен труд от неговия. Нищо чудно. Ангел Пантeлеев  не е пчелар от вчера. Неговият стаж е близо шейсет и две години – от 1912 г. насам. Свято тачи дядо Ангел паметта на своя първи учител Цвятко Богдана.
“ Добър челяк беше, познаваше занаята си до най-големите тънкости.”

Ангел бил още момче, когато бащата загинал в Първата световна война. Той оставил на сина си само осем кошера. Трудно вървяло в началото. Но с добрите съвети и помощта на Богдана бързо свикнал. Набавил си наръчник по пчеларство, брошури и списания и здравата се хванал да се учи. А като се образувало ТКЗС, станал първия инициатор за създаване на кооперативния пчелин. Започнали с двадесет и два кошера, за да стигнат в юбилейната 1974 г. до четиристотин и петдесет. Затова историята и съдбата на пчеларството в Овча могила е и лична съдба на Ангел Пантелеев. Два пъти е бил национален първенец, десетки пъти — околийски и окръжен. От кошер добивали по 50 кг мед! Рядко постижение. Само миналата година са предали на ОКС 1560 кг мед и 100 кг восък, а дядо Ангел от личните си кошери — 300 кг мед и 10 кг восък.
Трудът му е възнаграден и признат. През двадесет и двете години работа в кооперативния пчелин той е получил много награди: книги, абонаменти за съветски, югославски и турски списания. С гордост ми показа едно великолепно илюстровано издание на Базовите „Немили-недраги“. А сп. „Пчеларство“ съхранява от двадесет години насам. Няма конкурс на Радио „София“ без активното участие на Ангел Митев. И винаги е първенец. На много от подарените книги личи печатът на Българското радио. А транзисторът, с който не се разделя, е първа награда от радиовикторина.

Хубаво впечатление ми направи акуратната отчетност на стопанина. В две тетрадки с голяма точност, по дати са отбелязани всички разходи и приходи за пчелините и по-важните събития от дейността им. Даже счетоводител би завидял на такава отчетност. А снимките в албума на дядо Ангел отразяват най-вълнуващите моменти от развитието на пчеларството в Овча могила и Свищовския край. За мен, госта, това е хроника, ала за домакина всяка снимка е свързана с много чувства — силни и незабравими.

Качихме се с дядо Ангел на каручката, теглена от две кротки магарета, и се отправихме към пчелина в местността „Старата гора“, на границата между Овча могила и Сломерското землище. Пред погледа ми се откри картина, достойна за четката на майстор-живописец. От двете страни на пчелина, до самия край на хоризонта, се разстилаха слънчогледови блокове. Безброй пчели прелитаха от стъбло на стъбло и жадно пиеха нектара от едрите жълти пити. А над нас, необятно синьо небе, лазур и чистота. Слушах тихото жужене на пчелите и отново си мислех за човека до мен. Да посветиш шейсет и две години от живота си на една единствена професия, това наистина е признак на светло благородство. С Ангел Пантелеев се срещнахме като непознати хора, разделихме се добри приятели. Нищо чудно. До душата на искрения, трудовия човек се стига бързо и леко. И сега, като пиша тези редове, живо си представям неуморния пчелар, гостоприемната баба Магдалена, неговата жена, и шумния рояк правнуци.

Прав е непознатият селянин. Нека хората знаят, че има в нашата страна такъв прекрасен човек — Ангел Митев Пантелеев.

Иван Цочев