Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от септември, 1974 г.



В поверително писмо от 19 август 1942 г. на Областното полицейско управление в Русе до Дирекцията на полицията в София, до областните полицейски началници в страната, до полицейския комендант и околийските полицейски началници в областта се казва: „...да се издирят, заловят и под стража изпратят в управлението лицата:        
Асен Маринов Данев — роден на 24. II. 1916 г. в с. Тръбач. Разграско, участвувал като член на районния комитет на КП (Комунистическата партия) в с. Тръбач, Разградско...“



​Това е, което полицията знае, а фактически революционната дейност на Асен Данев започва още през 1936 година. Като ученик в Разградската гимназия той основава въздържателно дружество в родното си село, а след това организира младежки групи в няколко села на бившата Разградска околия. В началото на 1939 г. изгражда ремсова група в родното си село Тръбач.

В казармата Асен Данев продължава нелегалната си дейност. В Шумен основава просветна група между войниците и под формата на курс по есперанто запознава младежите с идеите на марксизма- ленинизма. По-късно работи като секторен отгорорник на РМС за селата Тръбач, Сейдол, Чудомир, Трапище, Ловско. За около една година — до началото на август 1941 г., основава ремсови групи в седем села от Разградска околия.

В края на 1939 г. Асен Данев е приет в редовете на БРП(к). Той изгражда партийна организация в родното си село и поддържа редовна връзка с нелегалния околийски комитет на партията в Разград.

През 1941 г. се свързва със смелата рейсова деятелка Лиляна Димитрова, която е интернирана в с. Студеней. Срещата с обаятелната революционерка го окриля, дава му нови сили. След вероломното нападение на фашистка Германия над Съветския съюз заедно с Банко Маринов и Веселин Торчев той издава и разпространява нелегален информационен бюлетин. Заподозрян от полицията, той е принуден .да напусне родното си село и заминава за Разград. Но и тук полицията е по следите му. Затова напуска родния си край и заминава за София. Работи само няколко месеца в презастрахователното дружество „България'“ и отново преминава в нелегалност.

На 20 юни 1942 г. Асен Данев е арестуван, но поради липса на доказателства за нелегалната му дейност е освободен. Много скоро след това отново е задържан и е осъден на доживотен затвор. От Шуменския затвор излиза на 8 септември 1944 година ...

За ония бурни години на нелегална борба Асен Данев разказва:
— Полицията беше по следите ми. Напуснах родния си край и заминах за София. След около 20 дни се свързах с нелегалните другари. Започнах да работя в ремсовата организация в квартал Слатина, а по-късно бях изпратен в квартал Коньовица. По това време в София пристигна един другар от с. Подгорица, Търговищка околия, които настояваше да му намерим някъде работа. Настанихме го в един склад, свързахме го с младежите от квартала, но скоро го арестуваха. Другарят беше нов, не познаваше законите на нелегалната борба, можеше да стане провал. Какво да правим? Секторното ръководство взе решение да му помогнем. Задачата бе възложена на мен.
 
Трябваше да отида в Дирекция на полицията, за да оправдая другаря и да съдействувам за неговото освобождаване. Но . . .
Влязох в една стая. До масата седеше Янко Петров, полицейски агент от Разград. Той дешифрираше някакъв документ. Вдигна поглед от книжата.

—    А-ха този човек го познавам !
В стаята имаше още два мъже с запретнати ръкави. С няколко удара ме събориха на земята. Дойдох в съзнание след няколко часа, облян с вода. Част от косата ми беше оскубана. И чак тогава трябваше да давам показания за задържания другар.

През лятото в Разград беше разкрит околийският комитет на партията. Ние редовно се информирахме и с тревога следяхме събитията. През юни научихме за извършените арести. Налагаше се да минем в нелегалност. На 14 август 1942 г. блокираха квартала, в които живеех, и полицията ме задържа. Изпратиха ме в Шумен и започна следствието в първи полицейски участък. След четири дни бях откаран в затвора. Още с влизането ме посрещна един криминален затворник.
—    Ти политически ли си?
—    Да! — отговорих аз.
—    Снощи в затвора обесиха двама ваши другари — Мара Тасева и Д. Бурков.
Изтръпнах. Знаех, че и моята съдба не беше лека.
Строг затворнически режим. За най-малките прояви — карцер, а той — метър и половина на метър и двадесет с под от прогнили дъски и много плъхове. Към полунощ обикновено някои от надзирателите влизаха в карцерите с дълги сопи. Този, който престояваше в карцера няколко дни, се връщаше със счупени ребра и тежки наранявания.

За лошия режим в затвора имаше вина и неговият директор Филипов. През пролетта на 1944 г. ми се наложи да отида при него. Той започна да ме агитира:
—    Достатъчно е да подпишеш тази декларация и присъдата ти ще бъде намалена! — предложи ми той.
—    Не правя търговия с идеите си! Ние не смятаме да излежаваме присъдите си!
—    Но вие трябва да проявите патриотизъм, да помогнете за победата на Германия!
—    Това няма да стане. Има исторически закони, които движат събитията и вие не можете да ги спрете.
*
* *
Един живот, отдаден на борбата за освобождение на родината от фашизма, живот, посветен на укрепването на народната власт — работа в Народната милиция, в армията, в ОК на БКП и къде ли още не? Сега Асен Данев е заместник-председател на Окръжния комитет на бойците против фашизма и капитализма в Разград и един от добрите пчелари.

Григор Иванов