Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от август, 1974 г.



Изменение на пчелите през активния период
Величко Величков
Опитна станция по пчеларство в София

Както всички живи организми, така и пчелите са подложени на влиянието на редица наследствени и ненаследствени фактори. Наследствените са свързани с хромозомите на половите клетки. От съчетанието им при оплождането (сливане ядрото на яйцето и сперматозоида) настъпват видимите промени в развиващите се пчели. Тези фактори са устойчиви и при естествени условия без намесата на човека имат трайна проява.

Ненаследствените фактор са главно условията, при които живеят индивидите в кошера. Те водят до изменения у пчелите през един активен сезон.
Всеки по-наблюдателен пчелар е установил известни различия в поколението на майките, особено в районите със силно метизирани пчели. Наред със сивите пчели, които имат тъмна окраска по хитиновия скелет, се срещат и пъстри със светложълти и тъмни коремни членчета. Именно по тази окраска можем със сигурност да кажем, че майките в тези семейства не са чистопородни, а метизирани. В този случай пчелите носят наследствени белези на две породи — тъмна окраска от нашата местна пчела и жълта от италианската, кипърската и др. Пъстротата във външната окраска на пчелите е резултат от оплождането на майка от една порода с търтеи от друга. Майката на семейство с пъстри пчели не бива да се използва за развъдна цел — т. е. от нея не трябва да се вземат личинки за майки, тъй като тя не е чистопородна и в поколението винаги ще има разпадане.

Много по-ясно са изразени измененията у пчелите през годината под влияние на ненаследствените фактори.
Освен на кръстосването различната окраска може да се дължи и на сезонни промени. Поколението, което се изхранва при по-благоприятни условия, има по-светъл оттенък на телесната покривка и обратно, при по-оскъдно хранене тя е по-тъмна. Поради това през пролетта и през първата половина на лятото младите пчели са по-светли от излюпените в края на лятото и през есента. Тази особеност трябва да се има предвид, когато се прави отбор на семейства от местните пчели за селекционна работа и за отглеждане на майки. 

Необходимо е преценките да се правят два пъти — през пролетта и през есента, тъй като само една преценка може да доведе до неправилни изводи.
Често пчеларите говорят за едри и дребни пчели в пчелина или в отделни семейства. Големината им се изменя през годината в зависимост от външните условия. Освен от обема на килийните, в които са отгледани пчелите, едрината им зависи от количеството и от качеството на храната през личинковия период и от състоянието на семейството. В края на сезона, когато пчелите почти не излизат от кошера, защото няма нектар, преценени окомерно, те са много по-дребни, отколкото през периода на пашата. Поради обилното хранене през време на медобера или при подхранванията коремната празнина на пчелите се запълва и те изглеждат по-едри. През късна есен пчелите са пасивни, обемът на храносмилателната система е по-малък и те са по-дребни. Това е зрителна измама, която не може да се установи без специални измервалия под микроскоп.

Направените проучвания в Опитната станция по пчеларство в София за
сезонната изменчивост на пчелите показаха интересни закономерности. Те променят досегашните схващания по редица въпроси които имат принципен характер в изследователската работа.

Интересни са данните за сезонната изменчивост на майките от местната порода както по отношение на тяхната окраска, така и по едрината на тялото. Майките, отгледани през първата половина на сезона и особено през периода, който съвпада с естественото роене, имат по-светла окраска на коремните членчета в сравнение с отглежданите по-късно, въпреки че са сестри по майчина и бащината линия (при изкуствено оплождане на майките с подбрани търтеи — братя). Отглежданите при най добри условия през пролетта майки имат на втория, третия и четвъртия коремен тергит ивица от тъмнобакърена окраска, която обхваща половината и повече ог задната част на тергитите. Независимо от сезона отгледаните при лоши условия майки късно през есента или нямат такава окраска, или тя е съвсем слабо проявена на един-два от коремните тергита. Това явление може да се използва за окачествяване на майки от местната порода.

Външният цвят на пчелите се изменя и в зависимост от цветовете, които те посещават, за да събират нектар и прашец. Ако нектарниците са открити или се намират съвсем близо до отвора на цветната чашка, пчелите ги достигат без усилия и не се забелязва външна промяна в окраската. Когато чашката е по- дълбока и тясна, за да достигнат нектарниците, пчелите са принудени да я отварят със сила, като вмъкват и част от тялото си. То се трие плътно о стените, космиците, които го покриват, се оскубват и останалото без космици тяло има съвсем променен цвят. За местните пчели той е черен поради черната пигментация на хитина.

Под влияние на външните фактори през есента, пчелите изменят и някои от биологичните си особености.
При усилено събиране на нектар склонността към жилене е силно притъпена, докато при големи горещини, в хладно и ветровито време и когато няма нектар, тя е силно проявена.

Особено характерни, но по-трудно доловими са сезонните изменения у пчелите. Проучванията показаха големи различия през активния сезон, които дават възможност да се направят някои изводи, за да се подобри технологията на отглеждането, на изследователската работа и др. Важен практически интерес представляват измененията под влияние на белтъчното хранене
през годината. Когато се изхранват пълноценно, пчелите са много издръжливи, а ако са включени в активна работа и не задоволяват напълно нуждите си от белтъчини, жизнеността им намалява. Без да се съобразяват с това, много пчелари нанасят непоправими щели на пчелните семейства. Особено ясно проличава това вредно влияние през последните години, тъй като през есента, когато няма цъфтяща растителност, пчелите се принуждават да преработват големи количества захарен сироп.
Сиропът се превръща в достъпна за организма на пчелите въглехидратна храна, като се разлагат сложните захари до прости. Това става под действието на ензима инвертаза, който се отделя от жлезите на пчелите за сметка на белтъчното хранене. Ако през есента поради липса на нектар пчелите са принудени да преработват захарен сироп, белтъчното хранене е недостатъчно или е напълно преустановено и инвертазата се отделя за сметка на трансформирането на резервните белтъчни запаси на организма. 

Преработването на по- големи количества захарен сироп (по 8—10 кг) през октомври, а при летните засушавания и през септември изчерпва резервните белтъчини в тялото на пчелите. Б резултат на това се понижава силно тяхната жизненост през зимата. Изтощените пчели умират още през първата половина на зимата, семейството бързо отслабва н загива, ако втората половина на зимата е по-студена. При по-топла зима семействата живеят до пролетта, но имат съвсем малко пчели и в по-хладна пролет, главно през април, умират, ако не им се помогне с млади пчели от други семейства.

Понякога поради силно засушаване и липса на нектар и прашец през юли и август пчелните семейства преустановяват много рано развитието си. Още през юли и август майките спират да снасят яйца. Допълването на хранителните запаси за зимата, макар и да е извършено през септември, причинява белтъчно изтощение на пчелите, които остават за зимуване, и крайният резултат е висока смъртност през зимата и пролетта. Особено вредни са тези засушавания, когато се предшествуват от отравяния на пчелните семейства с пестициди.

Нагледен пример за подобни грешки са случаите в много райони на страната през 1973 година. Първата половина на годината беше подходяща за развитието на пчелните семейства. При настъпване на пашата те имаха много пило в плодника и до края на юни складираха почти всичкия мед в магазините, тъй като плодниковите пити бяха запълнени с пило. Пчеларите, центрофугираха меда от магазините и семействата останаха без храна. През юли и август настъпи силно засушаване и тъй като нямаше нектар, нито запаси в гнездата, пчелните семейства започнаха да гладуват, спряха да отглеждат пило, старите пчели загинаха и към началото на септември се появиха гладните есенни рояци (пчелите напускат кошера, като изоставят недоизлюпеното в питите пило). Допълването на хранителните запаси през септември, а в много пчелини и през октомври до изтощи пчелите. Значителна част от семействата загинаха още през есента, други — в началото на зимата, трети — през пролетта. Оцеляха незначителна част от пчелните семейства. 

Подобни явления се наблюдаваха в много окръзи — Видински, Софийски, Пернишки, Пловдивски, Търговищки, Врачански, Плевенски и др. Понеже такива неблагоприятни условия за пчелните семейства са много редки за нашата страна, за много пчелари са все още непонятни и те търсят различни обяснения. Ако за някои райони се приемат едни причини, то как да се обяснят същите явления там, където няма такива. Ясно е, че за цялата страна причините са едни и същи и трябва да се търсят в биологичните промени, които са настъпили в резултат на сезонните изменения под влияние на неблагоприятните условия през втората половина на годината. Там, където пчелните семейства са подхранвани навреме, смъртността е малка. На други места (Елин Пелин, Търговище и др.) непрекъснатото хранене през лятото и през есента със захарен сироп доведе до прекомерно изтощаване на пчелите през есента.

Колкото и теоретични да изглеждат сезонните изменения, те имат много тясна връзка с разрешаване то на практическите въпроси по отглеждането на пчелните семейства и затова е необходимо да се познават добре от всеки пчелар.

Бел. ред. Като приема за верни дадените обяснения за високата зимно пролетна смъртност на пчелите през 1973 г., редакцията дължи да напомни на читателите, че към причините за тази смъртност трябва да се прибави и вароатозата.