Пчеларството, наред с лозарството и винарството били широко разпространени по нашите земи в древността. Още траките, най-вече в по-южните райони на Тракия, са практикували развито пчеларство. Били опитни пчелари и произвеждали големи количества мед и восък, които са били едни от най- търсените стоки в древността. Според някои историци Тракия е наподобявала един огромен кошер. Имало толкова много пчели, че околните племена и народи се страхували да навлизат в земите им. Най- почитаната тракийска богиня била Бенадида - пазителка на животните и пчелите. Известно е, че прабългарите, още преди заселването си на Балканския полуостров са практикували пчеларство. Заселването им тук e довело до още по- голям разцвет на пчеларството по нашите земи. След покръстването се произвеждали много мед, който се използвал за лекуване и восък, който използвали за свещи. По време на турското робство на пчеларите им е наложен данък и това ги карало да крият кошерите си, но все пак има достатъчно сведения, че българщината, религията са силно свързани с пчеларството. До ден днешен доказателство за това са празниците които почитаме- св. Харлампий и св. Прокопий. Св. Харлампий е господар на болестите. И двамата светци се свързват с пчеларството в народната представа и обичаите на празничните дни са спазвани и днес. Един от най- известните в миналото пчелини е бил в Бачковския манастир.