Литературните данни сочат, че пчеларстването основно с примитивни кошери е много продължително - от 1500 до 1851 година. Основните недостатъци на този тип кошери принуждавали хората да търсят нови решения за подобряване на жилищата на пчелите. Така се стигнало до използване на дървената рамка, в която пчелите да изграждат питите си. Кошерите, в които се работи с дървена рамка били наречени рамкови разборни кошери. Древните гърци използвали кошери с форма на големи саксии. На горния (широкия) отвор били подреждани напречни летвички, към които пчелите изграждали восъчни пити - линейни кошери. През 70-те години на XVII в. в Англия бил изобретен и използван дървен кошер с трапецовидна форма и рамка със същата форма. Франсоа Хубер (1750-1832) изобретил т. нар. "книжен " кошер. Кошерът представлявал дървени рамки, прикрепени една към друга в долния си край. При преглед рамките с пити се отваряли така както се прелистват страниците на книга. Основни недостатъци на кошера били недобра топлоизолация и смачкване на много пчели при местене на питите по време на преглед. Йоханес Дзирзон (1811-1906) направил вертикален дървен кошер и въвел една летвичка, за която пчелите залепяли восъчната пита (далак). Неудобството при работа с този кошер бил фактът, че пчелите освен за летвичката залепяли питата и отстрани за стените. Посоченият недостатък бил отстранен с въвеждането на рамка, която ограничава восъчната пита от всички страни. По този начин питата станала подвижна, а това позволило пълен преглед на пчелното гнездо, изваждане на пити, поставяне на нови, центрофугиране на питите и получаване на доброкачествен мед, без да се поврежда восъчния градеж. През 1814 г. украинският пчелар Петър Иванович Прокопович (1775-1850) конструирал първия рамков кошер с цяла рамка. Рамките с пити се изваждали от кошера отзад, като от чекмедже. Американецът Лоренцо Лангстрот през 1851 г. изобретил рамков кошер, при който пчелното гнездо се отваря отгоре, респективно питите се изваждат оттам. По този начин пчеларят получавал по пълна информация за силата и състоянието на пчелното семейство. Кошерът на Лангстрот, доусъвършенстван от Рут, е с широко разпространение в света от създаването му до днес. Този вид кошер, отварящ се отгоре, става прототип за други системи кошери. В тази връзка от 50-те години на XIX в. до сега са създадени доста голям брой различни системи разборни кошери. Рамковите кошери са претърпели много конструктивни промени, докато се стигне до пчелно жилище, което най-пълно да отговаря на биологичните изисквания на пчелните семейства, най-сигурно да защитава пчелите от неблагоприятните външни условия. Да е с достатъчен обем и да позволява промени в големината на пчелното гнездо в зависимост от развитието на семейството и сезона. Много важно условие, на което трябва да отговаря рамковия кошер, е да бъде съобразен с биологичните изисквания, които пчелните семейства спазват при устройване на гнездото си в естествени условия, а именно: 1/ Разстоянието между страничните летвички на рамките и стените на кошера да е 7,5-8,0 мм; 2/ Разстоянието между долната летвичка на рамките и дъното на кошера - 20 мм; 3/ Дебелината на восъчната пита - 25 мм; 4/ Разстоянието между две съседни пити - 12 мм; 5/ Разстоянието между средостението на една пита да средостението на съседната пита (от восъчна основа до восъчна основа) - 37,0-38,0 мм; 6/ Разстоянието между горните летвички на рамките до тавана на кошера, респективно до долните летвички на рамките в горното отделение (корпус или магазин) - 8,0-10,0 мм. Основно изискване при изработване на кошерите е да са леки и удобни за работа при минимален разход на труд, да са удобни за транспортиране, частите им (дъно, корпус, рамки, покривна дъска, покрив и др.) да са със стандартни размери, което позволява взаимозаменяемост. Рамковите разборни кошери имат редица предимства, като по-важните са: 1/ Позволяват активна намеса на пчеларя в живота на пчелните семейства; 2/ Восъчните пити са в рамки и могат да се преместват на различни места в пчелното гнездо, да се изваждат, да се поставят в други кошери, да се съхраняват; 3/ Медът се добива чрез центрофугиране, без да се повреждат питите, в резултат, на което те се използват по-продължително време; 4/ Възможността за извършване на прегледи позволява своевременно откриване на нуждите на пчелните семейства,- ранна диагностика на заболяванията и оказване на необходимата помощ; 5/ По-големият обеми възможността за промяна големината на пчелното гнездо в зависимост от развитието на семейството и сезона, позволяват отглеждането на силни пчелни семейства; 6/ Възможност за извършване на развъдно-подобрителна работа и приложение на важни практически и научни постижения. В зависимост от начина, по който се увеличава обема, при рамковите кошери са се обособили две групи: - Стоящи - пчелното гнездо се разширява във вертикална посока с допълнителни наставки; - Лежащи - обемът се увеличава хоризонтално с добавяне на пити.