Обикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високоспециализирано хранене. За разлика от другите селскостопански животни пчелите сами осигуряват храната си - преработват, консервират и създават необходимите си хранителни запаси - мед и прашец. Освен това при медоносната пчела в процеса на еволюцията се е изработил инстинкт за икономично изразходване на храната. По-голямото количество хранителни запаси осигуряват нормалното развитие на пчелното семейство и високата му продуктивност. Те освобождават пчеларя от чести прегледи и подхранвания. При достатъчно количество нектарен мед в пчелното гнездо пчелите изразходват по-малко, енергия за преработването на храната. През зимата в задния дял на храносмилателната им система (в дебелото черво) се натрупват неголеми количества екскременти. Следователно, за да се намали зимно-пролетният подмор и да се избегнат излишните разходи, необходимо е през зимния неактивен период пчелите да са снабдени с достатъчно висококачествени хранителни запаси. Не по-малко е значението на белтъчното хранене за развитието и продуктивността на пчелните семейства. Единствен източник на белтъци за пчелите е цветният прашец. Когато в природата няма цъфтящи прашецодайни растения, намаляват запасите в гнездата, а отглеждането на пило спира.