Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от октомври, 1974 г.



Харманли през погледа на пчеларя

Ангел Георгиев
 Харманли

Именити българи в миналото са посещавали Харманли и неговите околности. Мнозина от тях са записали вълнуващи спомени за този край. Кое българско сърце не се гордее с подвига на Гергана, който П. Р. Славейков обезсмърти в „Изворът на белоногата“? Днес този извор се намира съвсем близо до Харманли, оформен в модерен комплекс за почивка, и се посещава не само от наши, но и от чужди граждани.

Някога целият район е бил обрасъл с девствени гори, което е създавало добри условия за пчеларството. Местните жители са познавали пчелите още от далечното минало. Най-често те са ги откривали в хралупите на дърветата, унищожавали са ги с вода или са ги пропъждали с пушек. Медът и восъкът се използвали в народната медицина или за размяна срещу други продукти. От дълбока древност от тук е минавал път за Цариград, където се е изнасял българският мед, високо ценен за добрите му качества.

Началото на пчеларската дейност в Харманли е поставил Тодор Караиванов през 1879 година. В местността „Казуоваса“, близо до с. Инжили (Бисер) той намерил рой пчели на една топола. Изплел тръвна от върбови клонки и поставил пчелите в нея. Чрез естествено роене развъдил 20 семейства. Наесен оставял по 5 тръвни за „дамазлък“, а останалите удавял в корито с вода, за да вземе меда и восъка.

По-късно с пчеларство се занимават Тона Пулева, дъщеря на Т. Караиванов, Слава Гарванова, Колю Ангелаков и др. Липсвали са знания и практически опит по отглеждане на пчелите. Въпреки това богатата медоносна растителност през пролетта и благоприятните климатични условия спомагали за бързо размножаване на пчелите, главно чрез естествено роене. Съществувало е поверие, че пчелите носят „берекет“ на земеделския стопанин.

За първи път в града е внесен разборен кошер през 1889 г. от учителя Александър Вапцаров. За да запознае местните жители с него, той го изнасял за наблюдение на градския пазар. Занимавал се е с пчеларство до 1912 година. Пчелинът му достигнал 25—30 кошера. С пчеларство започват да се занимават учителките Ана Петрополова, Атанаска Бургуджиева и др. Известен пчелар в района става Иван Георгиев, който създава пчелин от 50—60 кошера близо до бисерските ливади. По това време започва да се продава мед и на градския пазар. Местните жители високо са ценели меда като храна. Традиция е по-заможните семейства да си купуват по една тенекия мед за консумация. 

Увеличава се и броят на кошерите в Харманлийски район. Според Ст. Николов („Поселищно географски проучвания“, 1940 г.) през 1910 г. е имало 182 кошера, през 1926 г те стават 203, от които 134 разборни, а през 1936 г. техният брой нараства на 356 от които 249 разборни. Днес в харманлийски район се намират около 1200 разборни кошера и само няколко тръвни. На 100 души се падат по 7 пчелни семейства.

Първото пчеларско дружество е основано около 1920 година. За организирането на пчеларите голяма заслуга има околийският агроном Петър Драганов, който 15 години е председател на дружеството. Организирал е сказки, кръжоци и други просветни мероприятия. Тържествено се е чествувал празникът па пчеларя на 23 февруари. Масово се пропагандира и разпространява сп. „Пчела“. Численият състав на дружеството достига 40—50 души, от които 10 жени. По-голямата част от членовете са били с прогресивни разбирания, поддържали са кооперативната идея и дейността на пчеларската кооперация „Нектар“. В навечерието на Втората световна война членовете на дружеството решително протестират против създаването на така наречения клонов пчеларски съюз, контролиран от фашисткия министър на земеделието Багрянов. Независимо от това че пчеларството значително се модернизира, то има предимно любителски характер. Пчелите не се използват целенасочено за опрашване на селскостопанските култури. Подвижно пчеларство почти не се практикувало.

След победата на народната власт пчеларството навлиза в нов етап на развитие. Социалистическото преустройство на селското стопанство изисква промени и в пчеларството От любителско занимание то трябва да се превърне в рентабилен отрасъл на селското стопанство. Ето защо успоредно с развитието и укрепването на ТКЗС в Харманли се създаде кооперативен пчелин. Сега той наброява 300 пчелни семейства, разположени северно от с.Доситеево, всред китните поляни на Сакар планина.

Пред пчеларското дружество „Тракийска пчела“ се откриха неограничени възможности за дейност. Организационното му укрепва не е свързано с името на Нестор Братанов, който през 1946г.става негов председател. Като общественик и ръководител на дружеството той допринася много не само за професионалното, но и за идейното израстване на членовете. В продължение на много години той неуморно работи за пчеларското дело. Негови последователи са Митю Тодоров, Александър Стоянов, Владимир Христов, Христо Савов и др.

Днес пчеларското дружество има 104 членове. От 1965 г. негов председател е Васил Гочев — учител пенсионер. Закърмен от младини в любов към пчеларството, той отдава всичките си сили за неговото развитие. Създал е и е обучил много нови пчелари не само в Харманли, но и в съседните селища. Под негово ръководство всички новости в пчеларската наука и практика стават достояние на членовете на дружеството. Като проверител допринася твърде много за откриването и ликвидирането на гнилцовите заболявания по пчелите.

Сега пчеларското дружество развива разнообразна дейност — снабдява навреме пчеларите със захар и инвентар, подема инициативи за създаване на медоносна база, организира курсове и т. н. Дейността на дружеството е предпоставка за по нататъшното развитие на пчеларството в района на Харманли.