В пчелина не бива да се държат слаби семейства, тъй като те не са продуктивни. Оставени сами на себе си, те не само че не успяват да се развият за главната паша и да я използват за медосбор, но най-често не могат да съберат и необходимите им хранителни запаси за презимуване, поради което тяхното съществуване е в ущърб на пчелина. Поради недостиг на пчели в слабото семейство дори и една добра майка не може да развие напълно яйценосната си способност; тя намалява яйцеснасянето, вследствие на което се влошават и нейните наследствени производителни качества. От недохранването и недобре затоплено пило в слабите семейства се излюпват слаботелесни пчели, които принасят по-малко нектар при полета си, имат по-слаба съпротивителна сила срещу атмосферните несгоди срещу болестите, а продължителността на живота им е по-кратка в сравнение с пчелите, отгледани от силните семейства. Слабите семейства също така изразходват до 5 пъти повече храна през зимата (пресметнато на единица живо тегло пчели) в сравнение със силните семейства и са най-често обект на кражба от пчели-крадци. Ето защо грижите на пчеларя трябва да бъдат така насочени, че в пчелина да няма слаби семейства, а всички основни семейства да бъдат -силни, здрави и дейни. Ако по една иди друга причина някои семейства са отслабнали през зимата, трябва още от най-ранна пролет да се вземат мерки за тяхното поправяне или присъединяване. Ония слаби семейства, които са осиротели или имат негодни майки, трябва да се присъединяват към другите слаби семейства с добри, млади майки. Най-добре е слабите семейства да се поставят след предварително сближаване по две заедно в един кошер, т. е. да се сдружат. За тази цел единият от кошерите се прегражда по средата с тънка преградна дъска, която допира плътно до стените, дъното и покривните дъсчици, така че да не могат да преминават пчели от едното отделение в другото (защото биха убили майките). За по-голяма сигурност на предната и на задната стена на плодника отвътре се прави зарез, дълбок 1 см, в който влиза преградната дъска, а до самата дъска на дъното се приковава тънка летвичка. На лявото отделение се оставя уредната прелка, а на дясното (което е към юг или запад) се отваря странична прелка, като припадащата му се част от предната прелка се затваря. Гнездата на двете семейства се стесняват и затоплят добре отстрани и отгоре. Ако покривката на гнездата е от платно, тя се приковава с кабърчета или пирончета отгоре на преградната дъска така, че при откриване на едното отделение да не могат да преминават пчелите в другото. Прелките на кошера се стесняват и на тях се поставят временно сено, клончета, наклонена дъска или други отличителни предмети, за да се преориентират пчелите на преместените и сдружени семейства спрямо новите им места. Опразненият кошер се отстранява от старото си място. Така сдружени семейства взаимно се топлят н бързо се развиват, стига да им се осигури достатъчно храна. По-късно, когато на двете семейства стане тясно, едното от тях се премества в друг празен кошер, който постепенно ( ежедневно) се отмества, докато се настани на постоянното си място. По-добрите слаби семейства могат да се засилят и като им се даде една пита запечатано пило от други силни, здрави семейства, а на силното семейство се дава една пита с открито пило или само с яйца от слабото семейство. За да не се простуди пилото в слабото семейство, гнездото му се стеснява и затопля добре; ако това не е достатъчно, питата със запечатаното пило се дава заедно с пчелите, които са я покривали, но след предварително напръскване със сироп и временно затваряне на майката в клетка. След 7--10 дни на слабото семейство отново се дава пита със запечатано пило от някое друго силно семейство, но без да се връща пита с открито пило. Не трябва да се забравя обаче, че такова подсилване на някои слаби семейства се допуска само по изключение, когато на пчелина има много силни семейства и главната пчелна паша в района на пчелина е по-късна, т. е. когато отнемането на 1 пита с пило (или с пчели) от силното семейство няма да го отслаби, а ще спомогне за засилването на слабото семейство и за включването му в главния медосбор. При първа възможност през пролетта майките на слабите семейства, макар да са млади (от предната година), трябва непременно да се сменят с други млади оплодени майки, произхождащи от най-продуктивните и зимоустойчиви семейства.