Осиротяването през зимата и пролетта се случва най-често при пчелните семейства, зазимени със стари, изтощени майки, както и при семейства, страдащи от диария или нозематоза. По-рядко осиротяват здравите семейства с млади едногодишни или двегодишни майки. На осиротелите, но силни и здрави семейства трябва да се придадат оплодени майки. В ранна пролет трудно се отглеждат добри майки, а и да се отгледат, те няма да могат да се оплодят и ще останат тьртовки, тъй като по това време още няма търтеи в кошерите. Тогава също така е рискувано изпращането на майки по пощата от друго място поради опасност от простудяваве и загиване. Като се има предвид всичко това, наложително е във всеки пчелин да се произвеждат през лятото известно количество запасни оплодени майки, които да се зазимяват в малки семейства -- нуклеуси -- и напролет да се използуват според нуждата. На първо време част от тези запасни майки се раздават на осиротелите семейства, както и на семействата с негодни майки и на такива с пчели-тьртовки. Раздаването на майките на нуждаещите се семейства трябва да стане още по време на първия преглед или наскоро след това, защото закъснението се отразява неблагоприятно на развитието на пчелните семейства през пролетта. Придаване на майка. Ако в осиротялото семейство пчелите са заложили маточници, те трябва да се унищожат поне 3--6 часа преди даването на майката. Ако остане макар и само един маточник, пчелите няма да приемат новата майка и при освобождаването й ще я убият. В случай, че семейството е осиротяло отдавна и в него няма млади пчели, добре е 5--6 дни преди придаване на майката да му се даде пита със запечатано излюпващо се пило (от друго семейство); излюпените млади пчели по-сигурно от старите пчели приемат новата майка. Ако семейството няма храна или няма прitок на нектар, то трябва да се подхранва 3 дни преди и след даване на майката. Когато в него има стара или негодна майка, тя се отстранява З--6 часа преди придаването на новата майка (за да се почувствува осиротяло). Тъй като пчелите, макар и осиротели, отначало обикновено се отнасят враждебно към новата майка и могат да я убият, то за по-голяма сигурност майките се придават със специални клетки, направени от телена мрежа с отвори, широки 1--2 мм, през които пчелите не могат да преминават, но са в близък контакт с майката. В пчеларската практика се използват различни по устройство клетки за придаване на майки, от които най-известни са цилиндричната, плоската и титовата клетка. Цилиндричната клетка представлява надупчен цилиндър от целулоид или от телена мрежа с дължина 7--8 см и диаметър 18 мм.цилиндрична и плоска клетка Двата отвора на клетката се запушват с дървени тапи, едната от които е издълбана от вътрешната страна за поместване на храната -- кристализирал мед или кърмова маса. При заселване на клетката майката се хваща внимателно с чисти пръсти за гръдния щит и се пуска през единия отвор, който веднага след това се затваря. Тъй като при хващането на майката с ръка тя може да се повреди или да придобие чужда миризма, по-добре е заселването на клетката да стане, без да се пипа майката, като за целта се използва специално калпаче от телена мрежа. Както е върху питата, майката се похлупва; търсейки изход, тя преминава в предварително закрепената там клетка, която веднага след това се отмества и отворът й се запушва с тапата. Така заселената клетка се помества в изрязаното място на една от средните пити, които са покрити с пчели, като се гледа клетката да бъде в досег с меда, но без да се омазва майката, защото при запушване на дихалцата тя може да загине. Придаването на майката трябва да става в топло, тихо време, по възможност привечер, без да се безпокоят пчелите. Гнездото на семейството се стеснява на толкова пити, колкото добре да се покриват от наличните пчели, затопля се, а прелката се намалява, за да не налетят пчели- крадци, които тревожат семейството, и то може да не приеме майката и да я убие след освобождаването. На следната вечер кошерът се отваря внимателно, по възможност без да се подпушва, питата с клетката се изважда и се проверява как се от насят пчелите към майката.Ако пчелите стоят спокойно върху клетката или някои от тях провират хоботчетата си през отворите на мрежата, за да хранят майката, това показва, че те са склонни да я приемат. Тогава едната тапа на клетката се изважда и отворът се замазва с малко восък и мед от някоя пита на същия кошер, след което клетката и питата се поставят на мястото си и кошерът се затваря. След 3---4 дни се проверява дали майката е приета благополучно, което се установява по снесените пресни яйца; ако още няма яйца, трябва да се види самата майка. Тази проверка не бива да се прави преди горния срок, тъй като не всички пчели са още свикнали с новата майка и може да я убият. Когато пчелите бягат неспокойно по клетката, гризят мрежата, а някои дори вкарват жилата си в отворите на мрежата, това е указание, че те имат враждебно отношение към майката и ако тя бъде освободена, ще я убият. Тази враждебност на пчелите може да се дължи на наличност на маточник или негодна майка, останали незабелязани и неотстранени преди поставянето на клетката с новата майка. В такъв случай трябва да се прегледа семейството и да се отстрани причината, след което новата майка се оставя още едно денонощие затворена в клетката и чак тогава се освобождава, ако вече пчелите са склонни да я приемат. Ако в осиротялото пчелно семейство вече са се появила пчели-търтовки, постъпва се по посочения по-нататък начин. Титовата клетка е изобретена от съветския пчелар А. Ф. Титов. титова клеткаИма форма на кибритена кутия и се използва както за придаване на майка, така и за излюпване, като маточникът се закрепва в широкия горен отвор. На долната страна на клетката има подвижна дървена втулка с гнездо от вътрешната страна, в което се поставя храната. Когато се придава майка, горните два отвора на клетката се затварят отвън със задвижка. Заселената клетка се поставя между две съседни пити в средата на гнездото, като на мястото, където стените й допират до питата, капачетата на килийките с мед се надраскват, за да може майката да се храни и оттам. За освобождаване на майката втулката на долния отвор се отмества и там се залепва пластинка от изкуствена восъчна пита, която се надупчва ситно и се намазва отвън с мед, за да могат пчелите по-скоро да я проядат. Същевременно се открива и горното малко отвърстие, през което влизат първите няколко пчели, които се грижат за майката. Плоската клетка има форма на капак на кутия с размери около 10x15 см; извитите й ръбове са широки 2,5 см и теловете им са изнищени на 1 см за по-лесно забиване в питите. На едната страна има отвор с ламаринена задвижка. Клетката се забива на една от средните пити на гнездото, като се избира участък, на който има килийки с открит мед, както и празни килийни, които най-добре е да бъдат полирани. След това майката се пуска през отвора и последният се затваря със задвижката. Скоро майката започва да снася яйца под клетката и пчелите, макар отначало да са били враждебно настроени, в скоро време стават благосклонни към нея, тъй като присъствието на оплодена майка и на снесените яйца от нея ги успокоява. На другия ден се проверява дали майката е започнала да снася яйна и ако пчелите са спокойни, тя се освобождава, като се открие отворът на клетката или направо се изважда клетката. Практиката показва, че в сравнение с другите клетки с тази клетка най-сполучливо се придават оплодените майки. Нуклеусното семейство, от което е взета майката, трябва да се присъедини към съседния нуклеус, за която цел преградата между тях се отстранява и рамките се доближават, а прелката на присъединения нуклеус ежедневно се стеснява, докато, се затвори. При присъединяването за по-голяма сигурност майката на нуклеуса-приемчик се затваря в клетка, като на следния ден се освобождава. По този начин от двете нуклеусни семейства се получава една отводка, която бързо се развива през пролетта. Присъединяване. Когато семейството, на което трябва да се придава майка, не е много силно, най-добре е придаването на новата майка да стане заедно с цялото нуклеусно семейство, като по този начин осиротялото семейство едновременно ще се засили. Присъединяването трябва да става при благоприятно време и привечер, като 1/2--1 час преди това дъната на двата кошера се натъркат с кромид лук или се напръскат с една и съща есенция, за да добият пчелите еднаква миризма. След това двете семейства се подпушват, след което питите заедно с пчелите и майката на нуклеусното семейство се пренасят {с преносимото сандъче) и се поставят до питите на осиротялото семейство, като преградната дъска се отмества встрани. Ако кошерите не са били натъркани с лук, при присъединяването пчелите на двете семейства се напръскват с медов или захарен сироп. За да не пострада, майката се затваря за един ден в плоска клетка. На другия ден тя се освобождава и гнездото се подрежда и затопля, като излишните пити се изваждат. Част от пчелите (летящите) на нуклеуса се връщат на старото място и биват приети от съседния нуклеус. Когато няма запасни майки, осиротелите семейства трябва да се присъединят към някои от най-слабите семейства, които имат добри майки. Но за да не се върнат летящите пчели на старото място, преместването на слабото семейство не трябва да стане изведнъж, а постепенно, като всяка вечер кошарът се премества по 0,5--1 м в посока към кошера с осиротялото семейство, докато се допрат двата кошера; след тоза се извършва присъединяването. Ако в пчелина няма слаби семейства, тогава осиротелите семейства се преместват към средни по сила семейства. След присъединяването празният кошер се отстранява. При присъединяването трябва да се следи добре за здравословното състояние на пчелните семейства. Болни семейства не бива да се присъединяват със здрави.