Пчелното семейство живее и се развива върху восъчни пити, в чиито килийни се отглеждат развиващите се пчели и се складират запасите от мед и прашец. При строежа на питите пчелите свалят със задните си крачка восъчните пластинки от коремчетата си, размачкват ги между челюстите си и правят топченца, от които изграждат дъната и стените на килийките. Питите, които са жилище и гнездо на пчелите, се състоят от два вертикални слоя шестоъгълни килийки, допрени с пирамидалните си, съставени от три ромбични плоскости дъна към обща преградка. Пчелите градят отгоре надолу и строго отвесно. Килийките имат различна големина, а някои и особена форма. Различаваме три основни вида килийки: пчелни -- за отглеждане на развиващите се работнички и за съхраняване на запасите от мед и прашец -- с диаметър около 5 (5,38--5,42) мм, търтееви -- за отглеждане на търтеите и за поставяне на мед -- около б (6,25--7) мм, както и ограничен брой майчини килийки, или източници -- за отглеждане на майки -- с форма на жълъд или фъстък, разположени в периферията на питите. Дълбочината на пчелната килийна е между 10 и 12 мм, а на търтеевите -- 13 до 16 мм. Дебелината на питите, в които се отглеждат работничките, е от 22 до 25 мм, а междината между питите -- 12 мм. Ако това разстояние бъде увеличено значително, пчелите започват да градят промеждутъчни пити, а ако се стесни, изгризват част от стените на килийките. Обикновено килийките са леко (с 4--5°) наклонени нагоре. Освен тези три основни форми на килийки в питите може да бъдат намерени преходни килийки с неправилна форма, които пчелите изграждат при преминаване от пчелни към търтееви килийки. В тях пчелите слагат само мед; крайните килийки са също неправилни и служат за прикрепваме на питите, а медовите са силно удължени килийки -- с по-голям наклон нагоре (16--20°) -- и се Намират в горните краища на питите. Дебелината на питата в места с такива килийки достига до 50 и повече мили метра. Маточниците биват два вида -- роеви и свищеви (за майки-заместителки). Роевите маточници се изграждат при подготовка за рояване. мачало Те биват изграждани в краищата на питите -- поединично или на групички. Отначало пчелите изграждат основата на маточника -- във вид на кръгла паничка с отвор, обърнат надолу. Там майката снася едно яйчице, след което пчелите постепенно според развитието на личинката доизграждат стените на маточника. В завършен вид маточникът има дължина 20 до 25 мм. Отвътре стените му са гладки, а отвън -- наръбени. При временно осиротяване, когато в гнездото има само млади личинки за работни пчели, работничките избират една или повече килийки с такива личинки в средата на питата и разрушават около всяка от тях по три съседни килийки. По такъв начин те увеличават обема на маточника, предназначен за излюпване на майка-заместителка. На тези личинки започват да дават голямо количество млечице. С растежа на личинките пчелите доизграждат стените и на този вид маточници. Поради липса обаче, на достатъчно пространство в пчелната междина при градежа маточниците биват извити надолу. Броят на тези така наречени свищеви маточници бива най-различен -- от няколко до двадесетина и повече. Една правилно изградена Дадан--Блатова пита има около 8000 пчелни килийки. В разборните кошери пчелите не изграждат изцяло, а доизграждат даваните им изкуствени восъчни пити. Едно пчелно семейство се развива добре само върху правилно изградени пити. Разположението на изградените при естествени условия пити бива най-разнообразно. Обикновено питите се изграж, дат перпендикулярно спрямо входа на пчелното жилище -- хладно разположение. По-рядко площта на питите е обърната към входа -- топло разположение. Но може да се срещне и косо разположение. Още по-рядко е смесеното, когато пчелите разполагат част от питите перпендикулярно и част -- паралелно на входа. В разборните кошери питите се оставят в хладно разположение. Изключение правят питите на кошерите без горен капак и на кошерите, които се държат в павилион. Техните пити са в топло разположение. В зависимост от сезона, времето, развитието на медоносната растителност и развитието на пчелното семейство видът на пчелното гнездо се изменя значително. Есен, зиме и в началото на пролетта голяма част от питите в гнездото се заема от хранителните запаси -- мед и прашец. Отделни пити биват запълнени изцяло с мед, а на други -- само горните части и ъглите са заети с мед. През това време от годината както килийките с мед, така и голяма част от тези с цветен прашец са запечатани с тънки, полупрозрачни восъчни похлупачета. Напролет изгледът на гнездото се изменя постепенно. Медовите запаси бързо се изразходват и за тяхна сметка се увеличават площите с пило. В разгара на яйцеснасянето половината от всички килийки, а понякога и повечето от тях са заети с пило. Мед остава само в крайните пити. В питите с пило има само един венец от килийки със запечатан и незапечатан мед (отгоре). През това време в питите се складират наблизо до пилото големи количества прашец. С настъпване на главната беритба количеството на пилото в гнездото се намалява рязко, тъй като освобождаваните от излюпващите се пчели килийки биват запълвани с мед. При това килийките в горните части на питите биват удължавани. През време на главната беритба количеството на меда в гнездото се увеличава твърде много. Горните и средните части на средните пити се изпълват с мед, а намаленото по количество пило бива разполагано в предните части на питите -- наблизо до прелката. За замазване на цепнатините и неравностите по стените на кошера, за закрепване на питите и рамките в него, за стесняване на входа и пр. пчелите използват едно лепливо вещество наречено клей или прополис . Те го събират от пъпките на тополата, върбата, бора, конския кестен, бряста, брезата и други смолисти растения или го отделят като страничен продукт при смилането на поленовите зрънца (от обвивката им). С прополис, смесен с восък, пчелите замазват кеневирените покривки в кошера, полират килийките на питите, а също така балсамират убитите в кошера по-едри неприятели.