Възпалителни ставни заболявания. А л е с к е р [1] лекува и наблюдава в продължение на 5 г. в клиниката по вътрешни болести на Ленинградския медицински институт 603 болни, 470 от които с ревматоиден артрит и 133 с ревматизъм. Болните с ревматоиден артрит са с прогресивно (протичане на заболяването. Проведеното преди това лечение със салицилиев бутадион, антибиотици, кортикопрепарати и др. не е довело до устойчиви ремисии и отстраняване прогресирането на процеса. За контрол служат 154 болни с ревматоиден артрит, които са лекувани с глюкокортикоидни хормони и салицилати. Основната група болни са лекувани с препарата от ГДР апизартрон. В резултат на проведеното лечение се стигнало до подобрение (86,2 %), изразено с обективните показатели: болков синдром отоци и някои параклинични данни. Ексудативната форма на артрита е повлияна по-слабо. В случаите на подостро и хронично заболяване апитоксинотерапията според Алескер е "безупречен метод" за лечение на повечето болни и заедно с това "най-ефикасното" от всички средства, с които е разполагала клиниката тогава (1964 г.). Алескер [1] проследява късните резултати при 441 болни с ревматоиден артрит. На всички болни след изписването им е прилагано поддържащо лечение със салицилати в продължение на 1 - 3 седмици всеки месец. При тежки случаи на ревматоиден артрит Алескер прилага в началото на лечението успоредно с пчелната отрова и малки дози глюкокортикоидни хормони. Тя сравнява резултатите от апитоксинотерапията с тези след прилагане на кортизонови препарати. Според авторката кортизоновата терапия дава по-бърз и по-демонстративен ефект. При по-голяма част от болните (88,5 %) при понижение на дозата настъпва рецидив. При 50 % от случаите се появява "синдром на отмяна", което налага непрестойна стероидна терапия, последвана от неприятните усложнения от над стомашно-чревни, кожни, очни, метаболитни, електролитни и други смущения. С апитоксинотерапията в сравнение с кортикотерапията се постига по-бавен, по-малко демонстративен ефект, който с времето нараства, действието на апитоксиновите препарати продължава дълго време след прекратяване на лечението и тъй като пчелната отрова при терапевтични лози не предизвиква токсични явления, тя може да се прилага, ако е необходимо, в течение на години. В университетската ревматологична клиника в - Мюнхен Steiger-waldt и Mathies [136] лекуват 50 болни с ревматоиден артрит с препарата форапин на фирмата МАК. Авторите получават благоприятни резултати в 86 % от случаите срещу 50 % при контролите. Те стигат до извода, че пчелната отрова е в състояние да намали нуждата от глюкокортикоиди до минимални и безвредни дози. У нас клиничното изпитание на препарата меливенон за инжекционна употреба при възпалителни ставни заболявания в субхроничен и хроничен стадий е проведено от колективи при МА - Пловдив, МА база - София, балнеосанаториума на трудещите се селяни в Кюстендил и др. Положителните резултати са в границите на 75 - 88 %. Ефектът от апитоксинотерапията е оценяван по отношение изчезването на болката, отока, възстановяване подвижността на ставите, по възможността за намаляване или пълно прекратяване приемането на салицилови и други антиревматични препарати и по някои лабораторни показатели. Странични явления се наблюдават в редки случаи (2 - 4 %) с появата на алергични реакции, на които авторите реагират различно: някои преустановяват лечението, а други, преодолявайки реакцията с антиалергични средства, го продължават. По мнението на всички изследователи от огромно значение за крайния резултат от апитоксинотерапията са стадият на заболяването, моментът на започване на лечението, както и степента на пораженията. Разбира се, апитоксинотерапията не е в състояние да отстрани тежките, много напреднали поражения на ставите и костите, като например анкилози и костни разрушения. Тя обаче снема острия болков синдром, подобрява алергичния терен, отстранява тежкото протичане на възпалителния процес в ставите, като максимално възстановява движенията им при условие, че успоредно се извърши тяхната кинетична разработка. Подобни са изводите на професора от медицинския институт в Ню Йорк Weissman (по [128]). Най-добър е терапевтичният ефект при комбиниране на пчелната отрова със стероидните препарати. В този случай дозировката на стероидите може да се поддържа ниска (10 - 15 mg). С увеличаване дозата на апитоксина кортикопрепаратите трябва да се намаляват до пълното им изключване. При това не е необходимо използването на АКТХ, тъй като пчелната отрова стимулира неговото отделяне. Най-добре е лечението да се започне с кортизон, докато се погаси ексудативната реакция и после Да се приложи апитоксинотерапия. Алескер [1] извършва наблюдения и при 130 болни с ревматизма на Соколски - Буйо. 30 от тях тя лекува с инжектиране на препарата апизартрон, а останалите 100 служат като контролна група и са лекувани по обичайния начин. Лечението продължава 6 - 8 месеца. В сравнени с контролната група болни не е отбелязано влошаване на кардита или поява на недостатъчност в кръвообращението. При всички болни, лекувани с пчелна отрова са отчетени удовлетворителни резултати, изразяващи се в намаление до пълно изчезване на ставните болки, отока, както и подобрение или нормализиране на скоростта на утаяването на еритроцитите. Дегенеративни ставни заболявания (артрози испондилоартрози). Болестите на ставния апарат от дегенеративен характер са често срещани в ежедневната практика и намаляват в значителна степен трудоспособността на хората. Народната медицина използва за лечението им пчелоужилвания, а съвременната - инжектиране на препарати от пчелна отрова в болестното огнище, а при заангажиране на нерв, и по неговия ход. Подходящо е използването на акупунктурните точки за внасяне на отровата чрез инжектиране, микроелектрофореза и микрофонофореза. Тъй като Дегенеративните ставни заболявания имат предимно локален характер, физиотерапевтичните методи за внасяне на пчелната отрова са за предпочитане пред инжекционните. 1. Лечение с фонофореза с пчелна отрова. Подходящ и ефективен метод при лечението на дегенеративните заболявания на ставния апарат. Тя съчетава лечебното действие на ултразвуковата енергия и на пчелната отрова. И двете средства се прилагат самостоятелно при лечението на артрозните заболявания. При тяхното комбиниране се получава синергично (ендопосочно) действие, което повишава ефекта от лечението. Методът е въведен през 1972 г. от Починкова след продължителни клинични и експериментални проучвания. Сега методът на фонофореза с пчелна отрова се прилага успешно и в други страни (СССРЯ ЧССР, СРР и др. [16, 65] ). Резултатите от лечението с фонофореза с пчелна отрова са потвърждение на проведените експериментални проучвания. Установено бе, че пчелната отрова не губи от своята активност под влияние на ултразвуковата енергия. Тя навлиза в тъканите на мястото на апликацията, където предизвиква промени, благоприятни за оздравителния процес. Чрез значителното увеличаване броя на мастоцитите и метахроматичните дегранулации в тях, както и на количеството на киселите мукополизахариди в основното вещество на подложените на въздействие участъци се получава физиологично възстановяване на мукополизахаридния дефицит, характерен за дегенеративните ставни заболявания. При тези заболявания се снижават значително хидрофилните свойства на хрущяла, като се намалява водното съдържание в него. При фонофорезата с пчелна отрова се наблюдава значително хидратиране и дълбока хиперемия - важно звено за оздравителните процеси. Тези благоприятни промени са по-силно изразени при по-продължителните процедури и по-ниски дозировки по отношение на интензитета на ултразвуковата енергия и концентрацията на пчелната отрова. Методът на фонофореза с пчелна отрова може да се прилага и за профилактиката на дегенеративните ставни заболявания във връзка с доказания от Ван Вент и Рокитянски през 1961 г. профилактичен ефект на ултразвука и с установеното от Neumann и Stracke [115] в експеримент на моделен артрит профилактично действие на пчелната отрова. Това се потвърждава и от факта, че пчеларите не боледуват или боледуват в съвсем лека форма от ставни заболявания. Нашите експериментални изследвания, проведени във физиологичен аспект, установиха влиянието на пчелната отрова върху мукополизахаридния и водния обмен на третираните участъци. Този факт, както и дългосрочните наблюдения на болните след проведеното лечение позволяват с основание фонофорезата с пчелна отрова да се прилага като метод на лечение и профилактика на артрозната болест. Лечението се провежда под формата на курсове от 12 до 15 процедури. Използва се лабилна методика. Озвучаването се извършва в областта на ангажирания участък, при нужда по хода на нерва и сегментарно. Времетраенето на процедурата е 5 - 12 минути. Интезитетът на ултразвуковата енергия се дозира е съответствие с естеството и стадия на заболяването, като се използват предимно по-ниските дози. Концентрацията на пчелната отрова в контактния унгвент е 150 - 200 mg%. За периода 1965 - 1975 г. бяха лекувани чрез фонофореза с пчелна 0тРова над 2000 болни със спондилоартроза. През периода 1968- 1970 г. бяха извършени клинични и катамнезни наблюдения при 326 болни с това заболяване. Основният симптом при всички болни - болката, бе ясно изразена в 100 % от случаите. Останалите субективни оплаквания и неврологична симптоматика (мускулният тонус и сила, акроостеопатията, разстройството в сетивността, някои характерни тестове, както и вегетативните съдовите смущения бяха изразени в различна форма и степен. Всички болни бяха с доказани рентгенологични изменения: наличие на предни и задни остеофити на прешленните тела, изгладена шийна лордоза, стеснени дискови пространства, унковертебрална артроза, калцификати при периартритите и пр. По време на лечението и след завършването му бяха проследени промените в субективните оплаквания и следните обективни неврологични показатели: динамика на болковия синдром, функционална подвижнос на гръбначния стълб чрез подобрение на мускулната контрактура и мускулната сила, негативизиране на акроостеопатията, изравняване на сетивните смущения, а при част от болните - понижение на кожното електро - съпротивление и изтеглянето му към трофотропната асимилационна фаза. Лечението се проведе по методика, описана в раздела "Физиотерапевтични методи в апитерапията". От наблюдаваните 326 болни 165 бяха с шийна локализация на болестния процес. С възбудна симптоматика (коренчева и вегетативна): бяха общо 70 болни, а останалите 95 бяха с дистрофична симптоматика, изразена като калцифициращ периартрит на раменната става (77 болни и епикондилит на раменната кост (18 болни) . Приложение на лечението с фонофореза с пчелна отрова при болни с шийна спондилоартроза с цервикалгична и коренчева симптоматика. При шийната спондилоартроза (остеохондроза) с коренчева и цервикалгична имптоматика клиничната картина се владее от болевия синдром. При ервикалгичните форми (45 болни) болките са постоянни, спонтанни, с пристъпни изостряния. Те имат различна локализация, съответна на различните клинични форми (рамо-лопатъчен синдром, остра и хронична цервикалгия, вертебро-базиларен и скаленов синдром). Болката е дълбоко в костта - дифузна, трудно локализираща се и обикновено проксимално закрепена в широки зони. Коренчевите болки са ясно изразени при 25 болни. Те започват от шийната или шийно-раменната област и се разпространяват по ръката, следвайки лентовидно съответния дерматом. Болките са остри, режещи, повърхностни, отличават се със своите симптоми "на разтегляне" и "на компресионно напрежение". Те са съчетани често с парестезии в съответните на коренчето пръсти. В резултат на проведеното лечение от обхванатите 70 болни с коренчева и цервикалгична симптоматика при 32 (45,7 %) се стигна до значително или пълно подобрение, при 31 (44,3%) състоянието се подобри, болките намаляха по сила и обхват, като само някои от обективните показатели (до 50 %) се негативизираха. При 7 болни (10 %) не се стигна до промяна в състоянието. Болна Г. И. П., 41 г., служеща. От няколко години се оплаква от тъпи болки и схващане на врата. След прекаран грип болките се усилили, придобили пристъпен характер и преминали от врата към лявата раменна област и надолу по цялата ръка до пръстите. Усеща слабост и изразено изтръпване на ръката си, поради което изтървава предметите. Изтръпванията са особено силни нощем. При кашлица и кихане болките в ръката се засилват. Сутрин се забелязва оток на засегнатата ръка с промяна в цвета на кожата. Болната е професионално обременена. Съпътстващи заболявания - колит. Обективни данни. Болната държи главата си леко наклонена вляво. Болезнени активни и пасивни движения на врата. Феномен на стеснен интервертебрален форамен. Паравертебрална болезненост на ниво C5 - С7 и на границата между горната и средната трета на раменницата. Движения в раменната става - напълно свободни и в пълен обем. Слабост при вдигане на лявата ръка. Рефлексът на трицепса липсва вляво. Сетивността, изследвана по клиничния и електросетивния метод, е намалена за четвъртия и пети пръст на лявата ръка. Динамометрията вляво е 15, вдясно - 24. Лек оток и слабо изразена цианоза на лявата ръка. Данните от изследването на урината са в границата на нормата. РУЕ - 20/40 mm, левкоцити - 8,9.10 - Рентгенография: шийните прешлени са с макаровидна форма, с уплътнени и заострени ставни ръбове, на места окончаващи с остеофити Клинична диагноза;цервикална спондилоартроза, радикуларен синдром, брахиалгия парестетика. Лечение. Приложена е ултразвукова фонофореза с пчелна отрова по паравертебрална и супрастеларна методика (12 процедури по 5 - 12 минути с интензитет на ултразвуковата енергия от 0,3 - 0,5 W/cm2, провеждани през ден), редуваща се с йонофореза с пчелна отрова. На контролния преглед 30 дни след завършване на лечението болната съобщава за пълно изчезване на оплакванията. Болки и изтръпвания в лявата ръка няма. Феномен на компресия - отрицателен. , Динамометрия: - силата на лявата ръка е равна на силата на дясната. Промени в кръвните показатели не са установени. Рентгенография - без промяна Шест месеца след завършване на лечението благоприятният терапевтичен ефект се задържа. Болна Е. П., 56 г., фармацевт-пенсионер. Заболяването датира от няколко години с появата на силни болки във врата, над лопатъчната област, отзад между лопатките и отпред над двете ключици. Болките са постоянни, дълбоки, като периодически се засилват, особено при промяна на времето, грип или преумора. При обостряне стават извънредно интензивни, пулсиращи. В момента на прегледа болната се намира в подобна криза, продължила 20 дни, болките са нетърпими, пристъпообразно усилващи се, с парещ характер, разпространяващи се вляво странично по врата докъм слепоочието. Областта около окото е отекла значително. Има смущения в зрението - тъмни петна и болки зад очната ябълка, сърцебиене и главоболие. Съпътстващи заболявания: хроничен колит и високо кръвно налягане 24/13,5кРа - (180/100 mm Hg), обикновено проявяващо се при изостряне на шийните болки. Обективни данни. Изглаждане на шийната лордоза, повишен тонус на е мускулатура, принудително положение на главата наведена наляво. Болезненост високо на вътре от ргосс. mastoidei и на изходните места на малкия оксипитален нерв. Болезненост на мястото на прикрепване на делтовидния мускул, в точката на Бирбрайер вляво на височината на лявата темпорална артерия. Болезненост в точката на Ерб и над нея. При пасивно рязко завъртане на главата встрани се появява световъртеж и се засилват болките. Оток на лявата лицева половина, особено изразен около очната ябълка. Кръвно налягане - вляво 24/13,9 кРа (180/100 mm Hg), вдясно К°21 9/11 кРа (165/85 mm Hg). На рентгенографията на шийния отдел - данни за изразена спондилоза, особено на ниво Сз - Се, и шийна ункоартроза. Л е ч е н и е. С оглед на по-бързото облекчаване състоянието на болната бе приложено лечение по интензивна схема: подкожно инжектиране на препарата меливенон в областта на врата (5 сеанса) в комбинация с фонофореза с пчелна отрова (12 процедури от 5 до 12 минути, при интензитет на звука 0,2 - 0,5 W/cm2). След края на лечението състоянието на болната е значително подобрено. Болките са изчезнали както в мускулатурата на врата, така и в лявата половина на лицето. Отокът около окото е изчезнал напълно. В продължение на една година няма никакви оплаквания. Постепенно се появяват наново болки, които се изострят. Лечението е повторено със същия комплекс, като са включени и няколко екстензии. Болната и този път получава пълно подобрение. Случаят е проследен две години след края на лечението, през това време благоприятният ефект се задържа. Болен, 39-годишен, учител по физическо възпитание. В продължение на 5 - 6 месеца има силни болки във врата - странично и двустранно отзад, придружени с постоянен шум в ушите и замаяност. Появата на страданието се свързва с голямото натоварване на шийните прешлени при прекомерни физически усилия. Клинична диагноза: шийна спондилоартроза със синдром на поражение на вертебралната артерия. Обективни данни. При палпация се установява спазъм и болезненост на шийната мускулатура, изразена болезненост в точките на вертебралната артерия и изходния пункт на оксипиталния нерв. Паравертебрална болезненост на ниво С4 - С5. При отологичния преглед не се установяват промени в ушите. При рентгенографията на шийната област се установяват данни за цервико-ункоартроза, която обяснява синдрома на поражение на вертебралната артерия. Лечение. Приложена е фонофореза с пчелна отрова, като са осъществени общо 12 процедури, при интензивност на звука 0,5 W/cm2, Курсът е завършен с частично подобрение - болките във врата и плешките намаляват значително. Шумът в ушите обаче персистира и на контролния преглед 2 месеца след завършване на лечението състоянието на болния в това отношение е непроменено. Започната е втора серия на лечение с фонофореза с пчелна отрова, но в комбинация с шийна екстензия. В резултат шумът в ушите намалява и почти напълно изчезва, болки във врата липсват, движенията са напълно възстановени. Случаят е интересен като синдром на поражение на артерия вертебралис, възникнал на базата на дегенеративни изменения на междупрешленните дискове и стави вследствие на неестествено пренатоварване на шийния сегмент. От значение е също фактът, че при първата серия на лечението се повлияват само болките, а шумът в ушите остава непроменен. При втората серия състоянието на болния е подобрено напълно след приложената екстензия, по което се съди, че е извършено едно патогенетично лечение при евентуална сублуксация или функционално блокиране на междупрешленните стави в шийната област. Приложение на лечението с фонофореза с пчелна отрова при болни с шийна спондилоартроза с дистрофична симптоматика (периартрит на раменната става и епикондилит на раменната кост). По своята честота периартритите на раменната става (ПРС) заемат важно място в патологията на рамото. Те са в етиологична връзка с шийната спондилоартроза. Характерни за периартрита на раменната става са дистрофичните процеси в околоставните тъкани, явили се вследствие на невроциркулаторни процеси и съдови смущения. Тук често се натрупват калциеви соли под форма на калцификати с различна големина и плътност. От решаващо значение за оздравителния процес е разкъсването на патологичната рефлекторна дъга, включена на периферно или централно ниво. Това е възможно да се осъществи чрез блокиране на вегетативните ганглии в шийната област или чрез премахването на мускулния спазъм в периферията. Усилията за снемането на синдрома трябва да се насочат не към самите дегенеративни изменения еоиартикуларните тъкани, а към вегетативните ганглии и източника на възбуждението - вертебралния диск. Подобни са взаимоотношенията и при епикондилитите на раменната кост (ЕРК). Аналогично на ПРС патологичните импулси, изхождащи от патологично изменения диск, "се привличат" от поставената под напрежение при натоварвания най-вече от професионален характер пакетна става. На лечение с фонофореза с пчелна отрова по обичайната методика бяха подложени общо 95 болни, 77 от които с калцифициращ периартрит на раменната става и 18 с епикондилит на раменната кост. Всички болни ПРС бяха с доказани рентгенологично калциеви отлагания в меките тъкани на ставата. При всички беше установена съпътстваща, изразена клинично или протичаща субклинично, шийна остеохондроза. Клиничната картина се владееше освен от дълбокия склеротомен болков синдром още и от прогресивното ограничаване на движенията в ставата. При рентгенологичното изследване се установяваше наличие на калцификати с различна големина и плътност в областта над раменната главичка или в областта над голямото и малкото възвишение. За отчитане на терапевтичните резултати при ПРС бяха взети предвид динамиката на болковия синдром, обемът на възможно осъществимото движение, премахването на мускулната контрактура и негативизирането на симптомите на Даубарн и Йергасон. Най-обективен показател при оценката на ефекта от приложеното лечение бяха резултатите от рентгенографиите (по време на лечението и след него). При епикондилитите за постигнатите резултати се съди по изчезването на болковия синдром, по подобряването на динамометричните данни, по негативирането на теста на Елкин и на съпротивлението. При ПРС субективните и обективните данни изчезнаха напълно при 55 болни (71,5 %). Още към 3 - 4 процедура болките намаляха. Мускулната контрактура се отпускаше, а с това обемът на движенията се увеличаваше. Абдукцията се увеличи средно с 60°. Симптомите на Даубарн и Йергасон в хода на лечебната серия се подобряваха. Обратното развитие на калцификатите в меките тъкани бе проследено по време на лечението и след него при 40 болни. При 36 от тях (90 %) след приложеното лечение с пчелна отрова калцификатите бяха изчезнали напълно. Установихме, че успоредно с клиничното подобрение се резорбират и калциевите ядра, като в края на лечението се постига пълно анатомично възстановяване, доказано рентгенологично. При 15 болни с ПРС (21 %) лечебните резултати се изразиха в стихваме на болковия синдром, останаха обаче известни по-големи или по-малки ограничения в движението и атрофии в мускулатурата. Това бяха главно болните, дошли за лечение в късните стадии на заболяването или провеждали преди това дълго време рентгено и физиотерапия, при които калциевите ядра бяха добили особено голяма плътност. При 7 от болните не се постигна положителен резултат. При катамнезните проследявания на 55 болни с ПРС (направили общо 81 контролни прегледа за период от 1 до 3 години) се установи задържане на благоприятните резултати при 77 прегледа, като при 4 от болните благоприятният ефект,получен към края на лечението със фонофореза се беше изчерпал. От 18 болни с епикондилит на раменната кост 16 завършиха лечението си с една серия, а 2 - проведоха втора с цел стабилизиране на получените резултати. При 8 болките бяха изчезнали напълно, движенията в пакетната става бяха свободни, тестът на Елкин беше отрицателен, екстензорите на лакътя при натоварване - неболезнени. Силата на лявата ръка беше равна на силата на дясната. При 6 болни бе постигнато частично подобрение, а 4 не се повлияха от лечението. Болна С. А. Н., 58 г., учителка. От една година се оплаква от болки във врата, които се предават към дясното рамо. Болките са непостоянни, тъпи, усилващи се при прекомерна писмена работа. Една седмица след прекаран грип съществуващите болки в дясното рамо се засилват извънредно много и се разпространяват към врата и лакътя. Движенията в раменната става са ограничени до пълно обездвижване. Обективни данни. Десният горен крайник е в принудително положение. Съществува палпаторна болезненост под раменния израстък. В същата област се установява ,,островче" на кожна хиперестезия. Движенията на раменната става осъществяват до 15°. Свободни махаловидни движения. Симптомът на Даубарн е положителен. Параклиничните изследвания са в границата на нормалното. На рентгенография на раменната става се установява голяма плътна сянка в меките тъкани над голямото възвишение. Има данни за артрозни изменения. Рентгенографията на шийната област показва намаление на шийната лордоза, стеснение на диск С5-C6 и наличие на остеофити. Клинична диагноза: шийна остеохондроза, рамо-лопатъчен синдром, калцифициращ периартрит на раменната става вдясно. Лечение. Болната проведе курс на лечение (от 12 процедури) с пчелна отрова чрез прилагане на полуфонофоретична яка (интензитет на звука / =0,5 т 1 о W/cm2). Още към 5 - 6-ата процедура болките започнаха да стихват, a към12-ата почти напълно изчезнаха. На контролния преглед 15 дни след завършване на лечението болната съобщава, че болките в рамото са изчезнали. Те се появяват само при прекомерно натоварване и умора, но са по-слаби. Три месеца след първата е проведена втора серия фонофореза с пчелна отрова с цел стабилизиране на получените резултати. Петнадесет дни след нея на контролната рентгенография се установява пълно разнасяне на калцификата. Болната е клинично здрава. Болна М. Г., 50-годишна, продавачка. Изложена е на чести простудни влияния и професионално обременяване. Приложено е лечение с фонофореза с пчелна отрова след безуспешна физиотерапия. Обективни данни. Цервикоартроза и периартрит на лявата раменна става. Рентгенологично: значителен калцификат в меките тъкани на лявата раменна става. Лечение. Проведохме лечение в две серии, но още след първата серия настъпи субективно и обективно подобрение. На контролната ренгенография 15 дни след първата серия калцификатьт е с намалени размери и с не толкова плътна кон-систенция, както преди лечението. Месец и половина след първата серия е приложена втора, която наложи пълно изследване. От повторно направената рентгенография се вижда, че калцификатьт е напълно разнесен. Болната е проследена в продължение на 6 години, като оплакванията не се възобновяват. Болен X. К., 32-годишен, шофьор. Оплаква се от силна болка в пакетната става на ограничен участък от предно-външната и повърхност в продължение на 4 - 5 седмици. Болката се явила постепенно и впоследствие се усилила. Движенията в ставата се затруднили. Обективни данни. Силно изразена болезненост при натиск на външния епикондил . Пасивни движения - неболезнени. Характерна болка при изследване срещу съпротивление. На рентгенографията: артрозни изменения и лека сянка в меките тъкани на ставата. Клинична диагноза: епикондилит на раменната кост. Лечение. Първоначално бе приложено лечение с микровълни, което обаче завърши безуспешно. Петнадесет дни след това болният бе лекуван чрез фонофореза с пчелна отрова - 12 процедури по 5 - 12 мин при / на звука 0,3 - 0,5 W/cm2. Курсът завърши успешно. Един месец след първата серия на контролния преглед болният няма никакви болки. Два месеца след първата бе проведена втора серия с цел стабилизиране на получените резултати. Болният е проследен в продължение на 5 години, като през това време благоприятният резултат се задържа. Приложение на лечението с фонофореза с пчелна отрова при болни с гръдна спондилоартроза. Честотата и клиничната изява на гръдната локализация е сравнително по-рядка и се дължи на факта, че остеофитите в тези случаи са насочени напред и рядко се съпровождат с артроза на ребренопрешленните стави, което всъщност обуславя стеснението на интервертебралния отвор. Клинично при всички болни с дорзоартроза тя се проявяваше с болков синдром от типа на дорзалгията или междуребрената невралгия. При локализация на дегенеративния процес във високите отдели на гръбначния стълб (Д3 - Д5) наблюдавахме висцералгии от типа на псевдокардичните кризи. При поражение на долните гръдни отдели (Д8 - Д10) освен локалните болки в гърба трима от болните имаха също оплаквания от страна на стомаха и червата, изразени като висцералгии и дискинезии. Всички болни (общо 38 на брой) бяха с рентгенологично потвърдени диагнози. Лечението бе проведено по описаната методика в раздел "Физиотерапевтични методи в апитерапията". При 10 от болните, лечението с фонофорезата бе комбинирано с ултравиолетови еритеми, при трима - с електрофореза с пчелна отрова, а при други трима - с инжектиране в областта на гръбначния стълб на препарата меливенон на база пчелна отрова. При 24 от болните лечението завърши напълно успешно, при 10 с подобрение, а при 4 (10,6 %) - без ефект. Лечебните резултати преценявахме по изчезването на вегетативния или коренчевия синдром, по заличаването на акроостеопатията, нормализирането на мускулния тонус и по одобряването на подвижността на гръбначния стълб, обективизирано чрез теста на От. Може със сигурност да се твърди, че вегетативната болка се повлиява много по-рано и по-пълно, отколкото радикулерната. Болните със абдоминални висцералгии се повлияваха по-слабо, отколкото тези c стенокардии. Постепенно още по време на лечението, а понякога 10 - 15 дни след завършването му стяганията и болките в сърдечната област намаляваха по сила и се разреждаха. Сагиталната подвижност на гръбначния стълб се подобри. Резултатите от теста на От се увеличиха средно от 1,7 cm преди лечението до 2,8 cm след него. Промени в контролните рентгенографии след приключване на процедурите не се установиха. При катамнезните наблюдения, проведени при 24 болни, направили общо 39 контролни прегледа за срок от 6 месеца до 3 години, се установи задържане на благоприятните резултати при 21 болни и изчерпване - при 3 болни. Болен, Н. К., 58-годишен, служещ. В продължение на 1 месец се оплаква от остри болки в гърба, започнали внезапно при физическо натоварване. Те са"двустранни, силни, с парещ характер. Болният чувства стягане отпред в гръдния кош. Обективни данни. Болезнена контрактура на тръбната мускулатура. Палпаторна болка паравертебрално на 1,5 - 2,0 cm странично от гръбначния стълб, на височина Д5 - Д6. Болезнена ротация. Ограничено сгъване, установено по От (2,3 cm). Рентгенография: изразена торакална спондилоза. Клинична диагноза: торакална спондилоартроза, хипертонична болест, кардиалгия, диабет. Лечение. Паравертебрално е приложена фонофореза с пчелна отрова - 12 процедури по 5 - 12 минути при / не звука 0,5 W/cm2 В края на лечението болките намаляват значително. На контролния преглед 20 дни след завършване на курса болният съобщава, че постоянните силни болки и пристяганията е гръдния кош изчезнали постепенно. Понякога се появяват слаби краткотрайни болки. Два месеца след първата серия на лечение бе проведена втора, при завършването на която болките изчезват напълно. Болният е проследен в продължение на 3 години. В този срок липсват оплаквания от подобен характер. Приложение на лечението с фонофореза с пчела отрова при болни слумбална спондилоартроза. Пояснокръстната спондилоартроза с нейните клинични синдроми, известни в практиката като поясно-кръстен радикулит, ишиас, лумбаго, лумбалгия и др., заемат важно място между заболяванията на периферната нервна система. По данни на Неврологичната клиника към МА - Пловдив, лумбосакралният синдром се среща при 14 % от всички болни и в 65,9 % От случаите на заболявания на периферната нервна система. Главна роля в патогенезата на поясната болка имат дегенеративните изменения на между прешлените дискове. Характерът на развитието на клиничната картина зависи от локализацията на вертебралната патология и от степента на компресията, която е получена под влияние на различни фактори и може да отключи различна клинична симптоматика. Болковият синдром в тази област се обуславя от компресията на коренче или от възбуждението на богато заложените тук вегетативни рецепторни апарати. Лумбалгичният синдром, предизвикан от възбуждането на синувертебралния нерв на Лушка, възниква обикновено в ранния стадий на заболяването, когато факторите, обуславящи натиска, не са в състояние да окажат пряко въздействие върху коренчетата и гръбначния мозък. Клинически този синдром се проявява с дълбоки, най-често двустранни дифузни болки в поясната област от типа "остро" или "хронично лумбаго". Често болката ирадиира към близко стоящите тазобедрени стави, пириформения мускул, опашната област или се разпространява дифузно в целия крак. Дистрофичните процеси в съответните склеротомни тъкани се изразяват в недобра подвижност на тазобедрените стави, периартрити, оток на глезените и пр. Пояснокръстният радикулит се дължи най-често на дискови протрузии и хернии, остеофити, хипертрофия на жълтия лигамент и пр. Може да настъпи и самостоятелно като "втора фаза" на лумбагото. Характерна за заболяването е болката, която има повърхностен характер и ирадиира лентовидно по определен дерматом. Най-често се засягат дисковете L4 - L5 и L5 - S1. Сетивните и моторни смущения имат обикновено еднокоренчев характер. Установяват се болезненост при натиск в точките на Вале и симптомът на разтягането на Ласег. Клиничната симптоматика е в зависимост от топиката на компресионния процес. От наблюдаваните 326 болни 105 са с лумбална локализация на спондилоартрозата. При това с коренчева симптоматика са 24 (22 %), а останалите 81 (77,1 %) са с лумбалгичен синдром, изразен като остра и хронична лумбалгия (74 болни), коксигодиния (5 болни) и пириформен синдром (2 болни). Статистическите данни в литературата потвърждават факта, че при патологични изменения на междупрешленните дискове в лумбалната област най-честият болестен синдром е лумбалгичният. За лечение с фонофореза с пчелна отрова специално бяха подбирани болни с лумбалгичен синдром, тъй като радикулерният синдром се повлиява по-добре от инжекционно провеждане на лечението в биологично активните точки на кожата или от електрофореза, с която може да се обхване коренчето в неговата дължина. Клинично болните с лумбалгичен синдром се характеризираха с бедна неврологична симптоматика: дълбоки двустранни болки в кръста като съответно при периферния синдром болките са локализирани в горната част на бедрото, а при коксигодинията - в опашната област. Беше наблюдавана болезнена и контрахирана мускулатура в лумбалната област достигаща при някои болни до изглаждане на естествената лордоза. Движенията в поясния отдел на гръбначния стълб бяха ограничени. Установена бе болезненост в паравертебралните точки най-често на нивото L4 - L5. При 11 от болните болките ирадиираха по задната повърхност на бедрото надолу до тилната повърхност на стъпалото и палеца. Установена беше слаба дорзална флексия на палеца. При болните с радикулерна симптоматика лечението бе провеждано в комбинация с йонофореза с пчелна отрова. От лекуваните 105 болни при 70 (66,8 %) лечението е приключено със значителен до пълен терапевтичен ефект: болките са изчезнали, негативизирана е неврологичната симптоматика. Периодът на ремисия продължава от 1 до 3 години. При 24 болни (22,8 %) лечението е завършено с частично подобрение, болковият синдром е намалял по сила и се появява само при определени условия. При 11 болни (10,4 %) приложеното лечение е безуспешно. При катамнезните наблюдения бяха проследени 75 болни, които направиха общо 111 контролни прегледа за период от 1 до 3 години. Установено бе задържане на положителните резултати при 57 болни, а при 18 - благоприятните резултати при завършването на лечението се бяха изчерпали. Болна, Л, Н., 44 г., лекар. В продължение на няколко месеца има постоянни тъпи болки в кръстната област. При рязко движение болките се засилили, преминали по предната повърхност на дясното бедро и придобили особен парещ характер. При кихане и кашляне те се усилват и се предават надолу по крака до средата на бедрото. От няколко години болната се оплаква от болки в дясното коляно, особено сутрин до раздвижване на ставата. Обективни данни. Изгладена лордоза със силно затруднени движения в кръстната област. При натиск са болезнени ргосс. spinosi от L3 до L5 и паравертебрално; на ниво L4 се установява по-силно изразена болезненост в дясно. Симптомът на Ласег - положителен. На предната повърхност на дясното бедро се установява хиперестезия с данни на хиперпатия. Лек оток на дясното коляно. Рентгенография: деформираща лумбална спондилоартроза. Съмнение за дискова херния. Гоноартроза вдясно. Клинична диагноза: лумбосакрален радикулит със съмнение за дискова херния. Артроза на дясната колянна става. Л е ч е н и е. Приложена е фонофореза с пчелна отрова в лумбалната област 1 (12 процедури с продължителност 5 - 12 минути при интензитет н