Пчелната отрова е използване с лечебна цел в течение на хилядолетия. Доскоро практическото й приложение нямаше достатъчна научна обосновка и се базираше главно на емпириката и на опита на народната медицина. Трябваше да се изясни механизмът на нейното действие. Възникна необходимостта от фармакологична характеристика както на самия пчелен продукт, така и на компонентите му. Необходимо бе и създаването на препарати, позволяващи да се разработят рационални показания и методики на приложение. Така в много страни апитоксинотерапията се подложи на експериментално и клинично проучване, което потвърди високата биологична активност на пчелната отрова. Колектив от научни сътрудници (С. Шкендеров и др.) в Държавния институт за контрол на лекарствени средства работи дълги години върху фракционирането на отделните съставки на пчелната отрова и изследва техните фармакобиологични свойства. Проучени са противовъзпалителните свойства на различните компоненти на отровата и е създаден метод за фракционирането им. Установено е, че ниско молекулните фракции на пчелната отрова (фракциите Оа, Ор, мелитин, протеазен инхибитор и апамин) имат по-голяма биологична активност, отколкото високомолекулните. Производство и съхранение на апитоксина От една пчела може да се получи 0,4 - 0,8 mg пчелна отрова. Това количество зависи от възрастта на пчелата, годишното време и пашата. Младите пчели все още не продуцират пчелна отрова или тя е в съвсем малко количество. Към 14 - 16 ден тя достига своя максимум, но с напредване на възрастта им количеството на отровата намалява. През пролетта и лятото и при добра паша пчелите изработват най-голямо количество отрова. Доскоро методите за получаване на отрова предизвикваха гибелта на пчелите. По най-стария начин за добиването й пчелите, захванати с пинсета, се поставят върху животинска мембрана, опъната на гърлото на стъклена банка, напълнена догоре с вода. След ужилваното на мембраната те отлитат, откъсвайки жилото си, а отровата попада в банката. По-късно водата се изпарява и се получава натурална пчелна отрова. Този начин за получаване на пчелна отрова сега е заменен с много no-рационален, чрез който се осигуряват значително по-големи количества, без пчелите да загинат. Днес за получаване на пчелна отрова се използва методът на електро възбуждане на пчелите. Той е удобен за получаване на значителни количества отрова без вреда за семейството. При това тя се събира от хиляди пчели за относително кратко време ("доене на пчелите"). Трябва да се обработят средно 20 кошера или 1 млн. пчели еднократно, за да се получи 1 g отрова. Електро стимулаторът се поставя на прелката на кошера. Той се състои от проводници, свързани с източник на прав пулсиращ ток. Отдолу под стимулатора се поставя стъкло или огледало. При преминаване на пчелите през уреда те попадат под действието на електрически импулс, в резултат на което отделят отровата си и тя пада на стъклото. Напрежението на тока не трябва да бъде по-високо от 20 V, тъй като съществува опасност пчелите да загинат и да се понижат качествата на отровата. Най-подходящо се оказва напрежение 10 - 12 V. Необходимо условие е пчелната отрова да се събира от здрави и силни семейства в слънчеви и топли дни два пъти месечно през активния период (май - юли), когато цъфтежът е в разгара си. Електро стимулаторът работи дневно по 6 часа, като се прави почивка след първия и третия час. Правени са наблюдения, за да се установи дали подобно производство на отрова не влияе отрицателно на производството на пчелните продукти и на състоянието на семейството. Установено е, че майката снася по-интензивно яйца, което води до увеличаване на силата и продуктивността на семейството. Механизмът, по който се осъществява това, не е напълно уточнен. Най-вероятно възбудените от тока пчели на свой ред предават възбуждението си на майката чрез системата феромони. Опитно е установено, че със слаби импулси освен продуктивността на майката се повишава и восъкоотделянето. Електро възбуждането не се отразява неблагоприятно върху продължителността на живота на пчелите. Те бързо се успокояват след спиране на възбуждането и скоро се връщат в нормалното си състояние. Пчелната отрова е биологичен продукт, чувствителен към външните условия. Тя трябва да се съхранява в херметизирани съдове и на ниска температура (0°С). Химичен състав на апитоксина Пчелната отрова е безцветна, прозрачна, гъста течност с характерна миризма като тази на меда и горчив вкус.Тя има кисела реакция (рН 4,5 - 5,5) и относително тегло 1,131. Съдържанието на сухо вещество е между 30 и 45 %, от което основната (около 80 %) част са белтъци и пептиди. Пчелната отрова е биологичен комплекс от вещества с различна структура и разнообразни свойства. Използвайки гел-филтрационна и йонообразна техника, през последните години бе постигнато сепариране на отделните и съставки, носители на специфични свойства и на свойства, характерни за комплексната пчелна отрова. Чрез форсдиализа и гел-филтрация на колона със Sephadex (разделяне на веществата по относителната им молекулна маса) се постигна сепарирането и на високо и ниско молекулни.