Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 2003 г.



Александър Георгиев - главен секретар на БПС

Срещата на всички браншови организации в МЗГ на 30.10. 2003 г. под егидата на Германското дружество за техническо сътрудничество бе едно своеобразно заключение! Силно впечатление направи фактът, че в залата присъстваха представители наистина на всички организации, работещи в бранша. С оглед на досегашните подобни срещи можем да търсим положителен сигнал в единството. От друга страна, след проведената дискусия се чуха и остри реплики между участниците, граничещи с персонални нападки. От досегашната практика за работа с основния държавен орган в сектора МЗГ, а именно – представители на различни асоциации и организации самосиндикално обикалят кабинети и коридори с докладни записки в ръце с цел евентуално да получат нещо, се наблюдава известен отстъп. Вероятно щурмуването на кабинетите на министерството ще продължи, но сега всички заедно седнаха да споделят проблемите и, разбира се, да разкажат за заслугите си! Едно е ясно, със сигурност след дългия период на промени и борби по отношение въображаемата власт, собствеността, правата и пр. вече хората се интересуват и борят само за едно - пари!
Как става това?

Ами много просто. Всичко започва и свършва с обикновения български пчелар, който има нужда от инвентар, майки, тенекии за меда, пазар за продукцията си и т.н., т.е. всичко това трябва да се създаде и поддържа. Разбира се, всичко това отдавна е налице и това е нормално. Дотук добре. Не е нормално обаче това на подобни срещи с дискусии да не се говори въобще или да се говори малко за тези обикновени пчелари, на чий- то гръб се печелят пари! Та нали всичко започва именно от пчеларя! Буквално от него зависи и качеството, и количеството на меда, восъка и другите пчелни продукти, които произвеждаме и продаваме.

Добро впечатление направи изказването на Румен Милев за нуждата от обучение на пчеларите. Бих казал, че ако днес някой все още не е осъзнал тази нужда, то утре може да бъде вече късно. Особено като имаме предвид, че само след 4 години България ще бъде пълноправен член на ЕС. Та разсъждението е за това, че докато си изясним кой е успял да направи зала с 25 или 30 столчета и с чии пари, на кого съюзът имал 7 или 17 членове, то времето за създаване на сериозни национални стратегии за развитие на сектора ще бъде безвъзвратно отминало! А идеята на тези срещи е именно да се подобри координацията между организациите с цел създаване на добра база за развитие.

Иначе всичко продължава по- старому. Пчеларите продължават да се лутат между дистрибутори и търговци. Опитват се да продадат меда си, който е пълен с антибиотици и отлежава в ръждиви тенекии от сирене. Търговците са на ръба на нервна криза, търсейки спасителни пазари в арабския свят, а други са в позиция на изчакване и до обмислят стратегия за получаване на още държавни субсидии. Струва ми се, че ако продължаваме така, още дълго ще си спомняме с умиление времето, когато България е била в челната десетка по производство на мед в света.