Най - доброто средство (според мен) за ранното облитане на пчели - самоделната палатка от плътен материал без основа с размери 2 х 2 х 2 м с врата 1,3 х 0,6 м на задната стена и неголям отвор за внтилация. Работих с нея повече от 20 години, а жена ми винаги ми помагаше. В март в слънчев ден почиствах снега около кошера и надявах на него тази палатка. За да не вкоченяват пчелите по време на облитането, падайки на снега, постилах на него слама. След това включвах електричека печка. След някакво време, температурата в палатката се повдигаше до 25 - 30 С. Пчелите започваха да излитат от кошера и да се облитат. А аз през това време отварях кошера, преглеждах семейството, почиствах дъното от отпадъци, завършвайки работата, затварях кошера. След 1,5 - 2 ч завършиха облитането и пчелите. След това затварях горната част и стените на палатката (освен предната) с черна материя или с рубероид, изключвах печката. Температурата в палатката се понижаваше, и пчелите започваха да влизат в кошера. След 30 - 40 минути пренасях палатката върху друг кошер и махах сламата. Но жена ми получи инвалидност и аз останах без помощник. Тогава си спомних за „кофите" (цилиндрите, които от едната страна са затворени, а от другата имат подвижен капак) от ситна мрежа - по - рано в тях внасях пчелите в нагорещената баня за да ги лекувам от вароатоза. Височина 53 см, Фи 35 см. Вече отдавна не използвах по предназначение и реших да ги приспособя за свръхранното облитане на пчелите. Снех капака на „кофата" 1 от мрежа и я опрях плътно към предната стена на кошера, като обхванах горният вход. Долният го затварях. Отдолу поставих парче дърво за горене (цепеница), отзад подпрях „кофата" (цилиндъра) с дъска 2 (виж рисунката). В слънчев ден пчелите започнаха да излитат от кошера и да правят малко очистително облитане вътре в „кофата". Старите пчели и някои млади падаха на дъното на „кофата" или на долната и стена. След завършването на облитането снех мрежестата кофа и изсипах падналите пчели на найлон. Младите, вкочанени пчели една по една, поставих в майчини клетки и ги внесох на топло в къщи. Когато след 15 - 20 минути насекомите оживяваха, аз го изнасях вън и допирах майчината клетка до горния вход на кошера, като преди това отварях капачето на клетките. Макар и не в райски условия, но те бяха спасени. А иначе една част от тях така и биха си замръзнали на снега, а накои от тях биха ги унищожили птиците. Повече от 5 години използвам този метод и съм доволен. Автор: З.Г.Мингазов Превел от сп. Пчеловодство 2004/N1 Иван Парашкевов