Събиране и значение на прополиса за пчелите

propolisМеханизмът за събиране на прополиса от пчелите е описан подробно от Майер (1956). Пчелите захващат с устните си ор­гани смолата от пъпките и я изтеглят в дълга нишка, докато се скъса.

След това откъснатото парче смола се обработва с кра­четата и се поставя в кошничките на крачетата, в които се пре­нася и цветният прашец. По време на събирането пчелата смес­ва прополиса със секрет от мандибуларните жлези, който й по­мага при обработването на лепкавите смоли от растенията. Съ­бирането на прополиса продължава дълго време и пчелата чес­то го прекъсва, за да се върне и да се подхрани в кошера.

Смята се, че пчелата не се освобождава сама от про­полиса, а обикновено чака на стената на кошера (понякога от 1 час до 2 дни), докато други пчели, които използуват пропо­лиса я освободят от товара. Пчелите, заети със събирането на прополис, са на възраст над 15 дни и са сравнително малко. След събирането на пчелния клей те участвуват в работата вътре в кошера и рядко се включват при събирането на нектар. Непосредствените измервания показват, че една пчела донася еднократно около 10 mg прополис. Според Поправко (1976), ако се приеме, че средното годишно количество прополис за едно пчелно семейство е 50 g и благоприятните дни през годината за събирането му са около 50, за 1 ден се събира 1 g. Една пчела за 1 ден извършва 3—4 полета за прополис.

Лепкавите вещества, отделящи се от пъпките, съдържат лес­но летливи ароматични компоненти (терпени), които действу­ват върху хеморецепторите на антените на пчелите и предиз­викват създаването и функционирането на рефлекси за търсе­не на източника и за събиране на прополис.

Пчелният клей се събира преди всичко в края на лятото и през есента (при липса на нектароотделяне) и много рядко през пролетта. Склонността на различните породи пчели да съ­бират прополис не е еднаква. Кавказката пчела използува сравнително голямо количество, италианската и украинската — по-малко, а разпространените в Индия Apis indica, Apis florea и Apis dorsata изобщо не събират пчелен клей.

Годишно пче­лното семейство събира 100—150 g, но чрез поставяне на спе­циални приспособления в кошера добивът може да се увеличи до 250—500 g, а в някои случаи и до 1 kg. Обикновено се практикува да се поставят магазини, в задната стена на кошера, са направени цепнатини или кръгли отвори. Пчелите запълват те­зи изкуствени отвори с прополис.

Напоследък са конструирани много приспособления за по- ефективно събиране на прополис. Те представляват специални решетки (телени или дървени) с диаметър на отворите 3—5 mm. Поставят се над рамките вътре в кошера от двата края на гнездото или вместо нормалните преградни дъски (Пчеларов, 1981). Пчелите веднага започват да запълват отворите с прополис, който се събира периодично.

В кошера пчелите използуват клея за полиране на восъчни­те килийки, за замазване на пукнатините и на отворите, за из­глаждане на неравностите, за намаляване на отвора на кошера през есента, за прикрепване на рамките, а също така за пред­пазване от разлагане (балсамиране) на дребни животни и на­секоми, попаднали в гнездото.

По-рано се смяташе, че прополисът служи само за „ремон­тен“ материал, но напоследък се изясни, че има и дезинфекци­онни свойства и играе роля на дезинфекционно средство за ко­шера и за восъчните килийки. Прополисът съдържа летливи етерични масла, които имат ясно изразена антимикробна актив­ност, защищават пчелното семейство от патогенната микрофло­ра и насищат атмосферата в кошера при нагряване на стените му от слънцето. На стените, особено в горната част на кошера, има тънък слой прополис, който постоянно се подменя от пче­лите.

При относително голямата повърхност на вътрешните стени количеството на изпаряващите се вещества е значително. За ролята на прополиса в това отношение свидетелствува фак­тът, че пчелните семейства в разположените на слънце кошери заболяват по-рядко от нозематоза и вароатоза. Европейският гнилец има сезонен характер и се среща обикновено през про­летта и началото на лятото, когато се чувствува недостиг на прополис. Съдържащият се в прополиса нафталин има акарпцидно действие, а бензоената киселина, която е също летли­ва — антибактерийни свойства. Ето защо пчеларите трябва да отделят винаги голямо внимание на запасеността на кошерите с пресен прополис, защото е източник на естествени защитни вещества за пчелните семейства.