Стандартизиране и контролиране качеството на прополиса

propolis8Във връзка с използуването на все по-големи количества прополис в различни области на медицината и на народното стопанство възникна въпросът за стандартизирането и контро­лирането на качеството му като суровина.

За разлика от меда и от восъка стандартизирането на прополиса е значително по- трудно, но не и невъзможно. Затрудненията възникват във връзка със сложния, недостатъчно проучен състав на пчелния клей и с липсата на подходящи методи за анализ. Стандартизирането и контролирането на качеството на пропо­лиса се основава на факта, че той винаги съдържа определени групи съединения — флавоноиди (полифеноли), киселини, не- наситени съединения, естери, восък и механични примеси. Тези вещества са в определени, макар и вариращи, количества и оп­ределят както физико-химичните константи, така и биологични­те свойства на прополиса.

При контролирането на качеството и на чистотата на този пчелен продукт се използуват органолептичните свойства (външният вид, цветът, ароматът, структура­та и консистенцията), определянето на някои константи (кисе­линното, естерното, осапунителното и йодното число, показате­ля на окисляемост, pH). През периода 1979—1980 г. в Опитната станция по пчеларство бяха изследвани посочените показатели в голям брой проби прополис, събрани от различни райони на страната. Има значително вариране в стойностите на отделните показатели, свързано с произхода, начина на съ­биране и на преработка, със съхранението и с мястото на ко­шера, откъдето са взети пробите.

Независимо от това констан­тите на преобладаващото количество проби се изменят в зна­чително по-тесен диапазон. Например повечето проби съдър­жат от 4,40 до 13% механични примеси и от 13 до 28% восък. От изследваните образци 90% имат киселинно число от 42 до 54, 77,7% — осапунително число от 180 до 220, естерно число най-често между 130 и 170 и йодно между 100 и 140. Именно тези по-тесни граници може да се вземат като нормални при преценяване качеството на пчелния клей. Количеството на во­съка не трябва да превишава 25—28% и механичните приме­си 13-15%.

Между компонентите и физико химичните констан­ти на прополиса има корелационни връзки. Особено силно е из­разена корелацията между количеството на восъка и на меха­ничните примеси, от една страна, и останалите показатели, от друга. Увеличаването на съдържанието на восъка и на меха­ничните примеси води към намаляване на киселинното, естерното и йодното число и към повишаване на пока­зателя на окисляемост. Това е съвсем естествено, тъй като всич­ки константи на механичните примеси са равни на нула, а на восъка са много по-ниски, отколкото на прополиса. Следовател­но колкото е по-ниско съдържанието на восък и на механични примеси, по-нисък показателят на окисляемост и по-високи кисе­линното, осапунителното, естерното и йодното число (без обаче да излизат от граничните стойности), толкова и качеството на прополиса е по-високо.

Кавалкина и Барсков (1977) предлагат схема за определя­не качеството на прополиса, според която чрез екстракция със спирт се отделят восъкът и механичните примеси, а в екстрак та се определят количеството на екстрахираните съставки — фенолните, киселите и неутралните съединения и йодното чис­ло. Освен това се използуват специални качествени цветни ре­акции за флавоноидните съединения.

Изследването на прополиса позволява да се откриват и евентуални фалшификации, т. е. добавки на други вещества. Всяко отклонение от нормалните граници на някои показатели на чистия прополис несъмнено е указание за фалшификация. При контролиране качеството на прополиса се отделя необ­ходимото внимание на биологичната му активност. В качеството на биологичен тест се изследва антибактерийното действие по отношение на редица микроорганизми, в т. ч. и на инфузории.

Поради нееднородността на прополиса много голямо значение има правилното вземане на средна проба, характеризираща цялата партида. Количе­ството клей, съставляващо една партида, е много по-малко в сравнение с пчелния мед и восъка. Определеното количество за дадения анализ се взема най-удобно чрез настъргване на охладения до температура 0°С прополис.

Количеството на механичните примеси се определя, като около 2 g прополис се разтварят в 30 ml смес от хлороформ и етилов алкохол (1:1) при кипене. След това се филтрува на топло под намалено налягане, създа­дено от водна помпа. Остатъкът върху филтърната хартия се суши и се тег­ли. Освен този разтворител може да се използуват и смеси ог спирт и тетрахлорметан (1:1), от спирт и толуол (1:1) или от спирт, етер и толуол (1:1:1).

Сумата от механичните примеси и восъка се определя чрез разтваряне на 2 g прополис в 30 ml 96%-ов алкохол при кипене. След това се охлаж­да, при което восъкът и неразтворимите примеси се утаяват. Филтрува се под вакуум и остатъкът върху филтърната хартия се суши до постоянна маса. Количеството на восъка се изчислява като разлика между сумата от механичните примеси и восъка, от една страна, и от механичните примеси, от друга.

Затрудненията при определяне на киселинното и осапунителното число са свързани с определянето на еквивалентния пункт при титруването. Разтворнте от прополис в спирт са тъмно оцветени и използуването на инди­катора фенолфталеин по класическия метод е неприложимо, понеже промя­ната в цвета не е рязка, а се наблюдава постепенно потъмняване на разтво­ра. Ето защо като индикатор при определяне на киселинното число се из­ползува бромтимолово синьо и се титрува до масленозелено оцветяване. Заслужава внимание и потенциометричното титруване до определено рh. Во­съкът (200 mg) се разтваря в смес от спирт, етер и толуол (1:1:1), зз да се определи киселинното число.

При определяне на осапунителното число може да се използува като индикатор фенолфталеин, които се прибавя периодично, преди да се достиг­не еквивалентният пункт, към малки порции (0,5 ml ) от разтвора и се про­дължава титруването на общия разтвор до изчезването на розовия цвят на поредната порция. Използуването на индикатор бромтимолово синьо води към получаване на по-ниски резултати.

Количеството на фенолните съединения (флавоноидите) се определя, като 5 cm3 спиртен разтвор от прополис се пропуска през хроматографска колонка с алуминиев окис с активност II степен. Колонката се промива със спирт, след което в получения разтвор се определя сухият остатък (не­утралните съединения). По разликата между първоначалното сухо вещест­во в спиртния екстракт и сухото вещество след пропускане през колонката се определят фенолните съединения, които се задържат от алуминиевия окис.