По-често срещащи се у нас сортове нектарен мед – част 2

propolisМед от глухарче. Много срещащо се растение из ливадите, пасищата и край пътищата. Пчелите приготвят от нектара му мед със златистожълтеникав цвят, силен аромат и приятен вкус, кристализирва бързо в дребнозър­неста маса. Съдържа 41,50% фруктоза и 35,64 % глюкоза. Има противомикробнн и антипротозойни свойства.

При поленовия ана­лиз се установяват специфичните за глухарчето поленови зърна. Препоръчва се при чернодробни заболявания, холецистит и холелитиаза, гастрити, колити, запек, заболявания на бъбреците и пи­кочния мехур.

Мед от детелина. Има червекожълт цвят, бавно се захаросва, но след това добива чувствително твърда консистенция. Съдържа 40,20% левулоза и 34,80% фруктоза. На­мира приложение като общоукрепващо средство и добра диетична храна. Мед, получен от бяла детелина, има млечнобял цвят, кристализирва средно- и едрозърнесто.

Мед от еспарзета. Доброкачествен, светъл и с приятен аромат. Има сладък вкус и слаборозов цвят. Кристализирва на много дребни кристали. Тъй като в много райо­ни на страната еспарзета започнаха да засяват на значителни пло­щи като фуражно растение и за паша на пчелите, този вид мед в близко бъдеше ще се намира в достатъчно количество. Препоръч­ва се профилактично като повишаващо защитни­те сили на организма средство и кръвообразува­нето.

Мед от комунига. Отнася се- към най-добрите сортове мед, с отлични вкусови и хранителни ка­чества. Има светложълт до бял цвят с приятен аромат на ванилия. Съдържа 39,59% фруктоза и 36.70% глюкоза. Този вид мед при­тежава аналгетично и спазмолитично действие. Добре действа външно при циреи и фурункули и на травматични и гнойни р а н и. Вътрешно се прила­га при лечение на дихателни и с т о м а ш н о-ч ревни заболявания, при главоболие, безсъние, неврастения, хистерия и др. При поленов анализ се откриват поленовн зърна от комунига.

Мед от кестен. Има тъмен цвят, слаб аромат ка кестенсв цвят и възгорчив вкус. У нас се получава в Благоевградски и Врачански окръг, където има просторни кестенови гори. Кристализирва бавно, като първоначално добива мас­лен вид, след което преминава в едри кристали; pH—3. Има изра­зени противомикробни свойства спрямо Грам-отрицателните и Грам-положителните бактерии. Препоръчва се при стомашно-чревни и бъбречни заболявания.

Мед от лавандула. Има златист цвят, сладък вкус и приятен аромат. Кристализирва дребнозърнесто. Съдържа етерично масло (Oleum Lavandulae), танинови вещества. Етеричното масло се състои от линалилацетат (естер на алкохола линалоол с оцетна киселина). Съдържа още свободен линалоол, боронеол и кумарин. Има противомикробно и антипротозойно действие. Лавандуловият мед се препоръчва като слабо седативно и спазмолнтнчно средство при мигрена, неврастения, добре действува и при стомашно-чревни колики.

Ливаден мед. Получава се от нектара на ливадните цветя -глу­харче, овчарска торбичка, часовниче, срешниче, миризлив бурен, подъбиче, зановец, мащерка, салеп, здравец, детелина и др.  Има от светложълт до тъмно жълт цвят, приятен аромат и сладък вкус. Кристализирва средно- и дребнозърнесто; pH—3,5. Притежава високи хранителни и лечебни качества. Противомикробното му действие е изразено спрямо много видове мик­роорганизми.

Когато в меда преобладава нектар от глухарче, съ­щият има по-жълт цвят. Такъв мед има омекотяващо, противовъз­палително и болкоуспокояващо действие. Ливадният мед намира приложение при лечение на стомашно-чревни, бъб­речни, белодробни и гинекологични заболявания. Употребява се вътрешно под форма на аерозол, електрофореза и локални апликации. Когато в нектара на ливад­ния мед преобладава нектар и полен от овчарска торбичка и кървавиче, медът има подчертано кръвоспиращо действие.