По-често срещащи се у нас сортове нектарен мед – част 1

akazii-1Мед от акация (Robinia pseudoacacia L). Получава се в големи количества предимно в Крайдунавските райони. Принадлежи към висококачествените видове мед. Пресен, тoкущо центрофугиран поставен в стъклен съд, той е прозрачен, кристализира трудно и дребнозърнесто и добива бял (млечен) цвят, има приятен вкус и аромат. Съдържа 40,35% фруктоза и 35,98% глюкоза; рН—4[1].

В седимента преобладават поленовите зърна на акация. Той има умерено изразени противомикробни и антипротозойнн свойства. Съдържа етерично масло, в чийто състав влизат естери на салициловата киселина.

Употребява се като общо укрепващо средство, при безсъние, стомашно-чрeвни, жлъчни и бъбречни заболявания. Има леко експекторирашо (отхрачващо) действие.

Мед от бор (Pinus sylvestris L.). Среща се във всички планински райони, където има борови гори. Борът не отделя нектар, нo дава обилно количество цветен прашец и мана, която се отделя по листата. Медът има воднопрозрачен цвят, приятен вкус, аромат на смола дребнозърнеста кристализация. Той е с високи ле­чебни качества и хранителна стойност. Съдържа етерични масла, смолисти вещества и много витамин С. Притежава високи антибактериални и антипротозойни свойства. Оказва още противовъзпалително, експекториращо противогнилостно и аналгетично (обезболяващо) действие .Употребява се при лечение на простудни заболявания на дихателните пътища, бронхит и кожни заболявания, болести на бъбреците и пикочния мехур.

Балкански мед. Получава се от нектара на цъфтящите храсти и треви. Има жълт цвят и приятен аромат. На вкус е сладък, кристализирва дребно- и среднозърнесто. Има подчертано противомикробно действие спрямо Грам-положителните и Грам-отрицателните бак­терии. Поради добрите си хранителни и лечебни свойства е много търсен. В състава му участва нектар от много медоносни растения. В зависимост от преобладаващите поленови зърна в меда той може да се наименова на съответния вид растение. В седимента на балканския мед при микроскопско изследване се наблюдават поленови зърна на много видове горски цветя и дървета (здравец, минзухар, кокиче, кукуряк, леска, бук, дъб и др.).

Планинският мед има общо укрепващо действие, повишава защитните сили на организма, действа добре при заболявания на дихателните пътища, стомашно-чрев­ния тракт и гнойни и травматични рани. Приема се под формата на инхалации, вътрешно в естествен вид или под формата на сироп като отхрачващо, болкоуспокояващо и противо­възпалително средство, при кожни заболявания вън­шно под формата на превръзки, намазвания или местни бани.