ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – част 5

First_imageОт две десетилетия в медицинската литература се появиха съоб­щения за лечебните свойства на друг пчелен продукт маточното млечице (Gelee royale). Върху тези му качества пръв спира вниманието френският изследовател С. Каплас през 1953 г. в кни­гата „Пчелите — източник на младостта и живота“.

Забеле­жителни успехи за изясняването на този проблем постига съветска­та медицинска наука. Уточнени бяха показанията и противопоказанията, дозировката, формите на приложение, начините на полу­чаване, съхранение и пр.

Историческите сведения за развитието на пчеларството в нашата страна са твърде оскъдни. По записки, оставени от гръцкия ис­торик Мавритий (VI в.), още трако-илирийцнте са отглеждали пчели и са употребявали меда като храна и лекарство. В летописите на учени пътешественици се споменава за развитието на пчеларството и ролята му в живота на прабългарите.

В земите около Азовско море, Кама и Волга, населявани от прабългари, е имало благоприятни условия за пчеларство. Населението тук се е занимавало с отглеждането на пчели. Арабският пътешестве­ник Ибн-Фодлан (X в.), който посетил земите на Вслжко-Комска България, пише в книгата си „Пътища и царства“, че българите произвеждали жито, мед и кожи.

Когато Аспаруховите българи дошли на Балканския полуост­ров, те продължили да се занимават с пчеларство. Климатичните и географските условия тук били благоприятни за това. Само малка част от тези земи били обработвани, а останалата част била покрита с разнообразна растителност, предимно медоносна. Така младата българска държава започнала да се развива бързо като пчеларска страна и да конкурира Византия и съседните й евро­пейски страни с висококачествени пчелни продуктимед и во­сък.

Арабските историци Абу Хамид и Ал Мукадеси, конто много­кратно са минавали през България, са отразили в своите записки оживената търговия с мед и восък между българи и византийци. През XII—XIV в. България е имала търговски връзки и с итали­анските републики. У нас са идвали търговци от Генуа, Дубров­ник, Венеция, Арабия и др. страни за закупуване на пчелни про­дукти. Стотици години наред България е била известна като най- развитата в пчеларско отношение страна, която е доставяла ви­сококачествен мед и восък на търгуващите с нея страни. И. Богоров (1886 г.) пише, че в страната ни имало мед и восък и мно­зина българи притежавали по 500 и повече кошери (тръвнн). Състоянието на пчеларството у нас е отразено в съчиненията на К. Иречек (1882 г.), И. Сакъзсв (1922 г.), И. Кинкел (1927 г.).

Пчелата и пчелните продукти са играли важна роля в живота на българите. Д. Дунев (1943 г.) в произведенията си „Пчелата при старите българи“ и „Български легенди, сказания, обреди и посло­вици за пчелата“ пише, че нашите прадеди били известни като производители и консуматори на пчелен мед. Те са познавали ле­чебните свойства на меда и са го използували за тази цел. Нашата народна медицина го препоръчвала при лекуване на рани в ес­тествен вид или под формата на „сладък мехлем“. Медът се давал за подобряване на храносмилането и апетита, за лекуване на хронич­ни стомашни и чревни заболявания. В комбинация с мляко и яйчни жълтъци се давал при лечение на туберкулоза и др.

Добрите резултати, които се получавали от неговото приложе­ние, са станали причина постепенно да се създадат много легенди, сказания и обреди за пчелата и меда. И сега във всяко българско семейство медът се дава като храна за засилване на организма след преболедуване от тежки болести — за възстановяване на си­лите и при отравяния — като противоотрова.

След Руско-турската освободителна война пчеларството у нас продължава да се развива. Бързо тръвните кошери биват заменени с разборни. Създават се и първите пчеларски дружества, които пропагандират модерно пчеларство, организират се курсове по пчеларство. Но буржоазно-фашистките правителства не проявя­ват никакъв интерес и грижи за развитието на нашето пчеларство. Всичко, ксето е правено в това отношение, е дело на лични ини­циативи на отделни пчелари и пчеларски организации по места.

У нас пръв започва да прилага пчелната отрова като лечебно средство през 1938 г. Ст. Драгнев от Стара Загора. След завръща­нето от специализация във Виена той лекува с пчелна отрова рев­матизъм, артрити, деформиращи артрити, заболявания на пери­ферната нервна система и др. Получените резултати публикува в брошурата „Пчелната отрова като лекарство“.

След 9 септември 1944 г. бяха издадени правителствени и пар­тийни документи за подобрение на пчеларството. В изпълнение на тези мероприятия числото на пчелните семейства през последвалите години значително нараснало. Преди 1903 г. числото на пчелните семейства е било 262 000, до 1920 г. то намалява на 202 218. До 1950 г. техният брой се увеличава до 303 230, през 1964 г. достига 657 868, а през 1970 г. броят им се увеличава на 763 950. С образу­ването на ТКЗС и ДЗС се създадоха предпоставки за развитие на едро, високодоходно пчеларство. В редииа ТКЗС и ДЗС се органи­зираха големи и добре оборудвани пчелини.

През 1963 г. С. Младенов провежда проучвания Еърху противо- микробните свойства на пчелната отрова. В Пловдивския меди­цински институт преф. П. Пейчев и Д. Торева (1964 г.) в книгата си „Мед, пчелно млечице и пчелна отрова“ съобщават за добри лечебни резултати при лечението на ставни заболявания с пчелна отрова. По-късно в балнеосанаториума на трудещите се селяни в гр. Кюстендил В. Казанджиева и В. Младенов, както и в I градска болница в София П. Починкова започват приложение на пчелната отрова чрез електрофореза, инжекционно и с ултразвуково въ­веждане (фонофореза).

През 1972 r. Н. Мангаджиев провежда анкета в 407 насе­лени пункта в нашата страна главно сред пчелари, за да изясни до­колко прополисът се прилага от народната медицина и при какви заболявания. От анкетираните 47% знаят за употребата му в народната медицина. Най-често се употребява външно — при лекуване на рани от различен характер, при екземи, мазоли, и вътрешно при белодробна туберкулоза, язва на стомаха и други болести на стомашно-чревния тракт.

Приносът на нашата страна в областта на научното медолечение е следният:

  1. За първи път бяха установени летливи противомикробни вещества в пчелния мед.
  2. Доказа се, че противомикробните вещества в меда имат ра­стителен произход и  противомикробният спектър на всеки вид мед е различен и е в зависимост от вида на растенията, от които е събиран нектарът.
  3.  Установени бяха специфични и неспецифични хипосенсибилизиращн свойства на меда, което позволи успешното му приложе­ние при лечението на алергични заболявания на респираторния апарат.
  4. Разработени бяха и внедрени в практическата медицина методики за лечебно приложение на меда: аерозолов, електрофо- ретичен, локални апликации и орално и др.
  5. Въведе се лечение на неспецифичните възпалителни и алер­гични заболявания на дихателните пътища (ринити, фарингити, синуити, ларингити, трахеити, бронхити, бронхоектазии, брон­хиална астма) с пчелен мед по индивидуален план.
  6. Разработени бяха методики за лечение на трихомонадните заболявания при мъжа и жената с пчелен мед.
  7. Разработени бяха комплексни методики за лечение на някои заболявания с мед и другите пчелни продукти (отрова, прополис. маточно млечице).

Големи успехи в развитието на пчеларството и в изучаването и приложението на пчелните продукти в медицинската практика бяха постигнати през последните години и в Румъния. В Букурещ проф. В. Харнаж можа да създаде голям колектив от специалисти (лекари, химици, биолози, фармацевти и др.) с участието на из­тъкнати клиницисти, като А. Чипля; Р. Чобану; Е. Шербан; Ш. Роман; М. Гафар; А. Деревич; Н. Миханлеску и др., които започнаха системни проучвания по проблемите на апитерапията.

Историята за хранителното, профилактичното и лечебното при­ложение на пчелните продукти за опазване здравето на човека не е завършила, напротив, можем да кажем, че от научна гледна точка сега започва. Науката е достатъчно напреднала, за да под­помогне работещите в тази насока изследователи да разшифроват тайните на природата, скрити в пчелните продукти.