ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – част 4

220px-Bumblebee_05В началото на XX в. проучванията се насочват и към изучаване на антнбактерпалните свойства на b. През 1906 г. Витег установява оскъдна бактериална флора в пчелните килнйки въпреки благоприятните условия за развитие на микроорганиз­мите в кошера.

Н. Сасклет, 1923 г., намира, че медът проявява бактерицидно действие спрямо причинителите на коремния тиф, паратпфа, дизентерията и редица стомашно-чревни паразити. Н. Долд и сътрудници, 1938 г., установяват, че  разтвор на мед спира развитието на дизентерийния, антраксния, тифния и др- бактерии. М. Паван, 1949 г.,и П. Лавне, 1955 г..откриват антнбактерпални свойства в екстракти от тялото на пчели.

През 1935 г. Н. Бухеистер и К. Столт, 1947 г., нравят наблюдения относно лечебното действие на меда при наранявания и рани. Цайс провежда опити за въздействието на меда при болни от антракс и фурункулн. През последните 1—3 десетилетия наблюденията и проучванията обхващат и другите пчелни продукти — цветен прашец (перга), маточно млечице и пчелния клен.

Медът е бил любима храна и на старите славяни, населяващи осширните руски земи. На трапезата на многолюдните семейства той заемал почетно място. Любимото питие на мирните и трудо­любиви славяни била вкусната медовина. През V в. историкът Херодот пише, че пчеларството било любимо занятие на русите за което са благоприятствували необятните простори от гори и пасища. Русите познавали хранителните и лечебните свойства на меда. Прилагали го при лекуване на редица заболявалия и осо­бено при открити рани. С мед и восък те поддържали оживена външна търговия с гърците и със свободните градове Венеция Генуа и Дубровник.

В намерен грузински медицински лекарственик, писан през XI- XII век, са отделени много редове за лечебните и хранител­ните свойства на меда. В него пише, че грузинските войници задължително носели със себе си кожени торбички, напълнени с мед — кумели. Последните те използували за утоляване на глада и за поддържане на силите си в сраженията. В друг подобен от гова време медицински ръкопис са дадени рецепти, в чийто състав се намира и мед. В тези медицински източници е писано: „Медът помага на вонящи рани; отстранява затъмнението на очите, когато се намазва или налага като пластир; коремът омекчава; на тези, които кашлят, помага; за бял дроб и за всички стави е добро лекарство“.

Голяма заслуга за развитието на модерното пчеларство в света има руският пчелар П. И. Прокопович (1775—1850 г.), който в 1814 г. изработил рамков кошер. Американският пчелар Лоренцо Лорен Лангстрот от Филаделфия направил през 1851 г. първият кошер с подвижни рамки, който и сега в основата си е такъв, какъвто е бил преди 100 години.

Славяните познавали също и прополиса и го използували в на­родната медицина. В запазената от XII в. грузинска лекарствена книга „Карабадини“ от Заза Фанаскертели той се препоръчва като средство при възпаления на устната кухина и развалени зъби. Специална експедиция от специалисти по изучаване на гру­зинската народна медицина установила, че лечебните свойства на прополиса се използуват от народната медицина и в настояще време.

През последните 20 години прополисът стана обект на системни продължителни експериментални, клинични и биохимични про­учвания. Това се обуславя от неговите сложни поливалентни фармакодинамични вериги, насочени към отделни органи и системи. Водещо място в изучаването и лечебното приложение на прополиса има съветската медицинска наука. В. П. Кивалкина (1954 г ) от Казанския медицински институт съвместно със сътруд­ници при Катедрата по микробиология изучиха бактерицидното и бактериостатичното действие на прополиса по отношение на 100 щама патогенни микроорганизми, включително причинителя на туберкулозата, лептоспирозата, дифтерията, гъбичните заболя­вания й др.

С. Поправко (1969—1976 г.) изучи химическия състав, биотогичната активност на отделните съединения и фракции на прополиса. С. Е. Палмбах, Ж- К. Лейпус (1976 г.) и др. съобщават за успешното приложение на прополиса при редица заболявания в дерматологията, хирургията, стоматологията, гинекологията, при катари на дихателните пътища, стомашно-чревни заболявания и др. В. П. Кивалкина и Е. Л. Бударкова (1975 г.) установяват в пчелния клей качества на неспецифичен стимулатор на имуноло­гичната реактивност. Н. Прокопович установява местноанастезиращо действие на прополиса.

Русите са познавали лечебните свойства на пчелния восък и са го използували в медицината. И сега Съветската държавна фармакопея препоръчва употребата на восъка при изготвянето на пластири, мази и кремове.

През XX век върху лечебното приложение на пчелната отрова и механизма на действието и върху организма се провеждат все­странни проучвания от съветските изследователи: X. И. Ерусе- лимчик (1939 г.), Н. М. Артемов (1941 г.), Т. В. Виноградова и Г. П. Зайцев (1962 г.), Н. П. Иойриш (1949 г.), А. Н. Зеболд (I960 г.) и др. Разработват се методики за получаването, съхране­нието и лечебното и приложение. В много съветски клиники, ин­ститути, балнеосанаториуми и поликлиники започва лечение с пчелна отрова, като се уточняват показанията и противопоказнията за лечение. Па 10. III. 1959 г. Научният медицински съвет на Министерството на здравеопазването в СССР утвърди инструк­ция по приложението й.

Значителни успехи постигна съветската медицинска наука и в изучаването на хранителните и лечебните свойства на пчелния мед. През време на Втората световна война и след нея медът на­мери приложение при лечението на огнестрелни, травматични, гнойни и атрофични рани — М. Феодорович, С. Карпова, J. По- рядин, Н. Красильникова (1956 г.), М. Шухатович (1958 г.), Н. Некрасова (1959 г.), В. Любачев (1958 г.) и др.