ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – част 3

honey4Докато Плиний разглеждал пчелите и техните продукти като естественик, неговият съвременник Диоскорид, живял един век преди нашата ера, ги изучавал от гледна точка на медицината. В своето произведение „Materia medica“ той отбелязва, че медът очиства раните и открива порите и го препоръчвал за лечение на гноящи и дълбоки рани и херпес.

Според него медът способствува за премахването на халюцинациите, болките в ушите, прояснява зрението, лекува гърлото, смекчава кашлицата, явява се като антидот против ухапвания от змия, бясно куче и отравяния от гъби, активен е срещу въшки и техните яйца. Този труд на Диоскорид е бил евангелие за лекарите и фармацевтите до Средно­вековието и епохата на Възраждане.

Великият Гален, практикуващ медицина в Рим, смятал меда не за прост медикамент, а като съществена съставна част на много комплексни препарати. В известния и широко раз­пространен труд: „,De compositione Medica — mentorum“ той описва лечебното действие и приложение на пчелните продукти. През това време два медикамента се използували най-често с голям успех — „Териакал магно“ и „Мнтридат“ — приготвени от мед, смесван с други прости вещества. На Гален дължим употребя­ваната до наши дни лечебна маз, известна под названието „колд- крем“, главният елемент в която е восъкът.

Почти при всички стари народи (Египет, Персия, Рим и Гърция) медът и восъкът са били използувани за балсамиране на трупове. В пирамидите при Гиза (Египет) бил намерен запазен детски труп, поставен в съд с мед. Трупът на Александър Македонски, починал в Азия, също бил пренесен в Македония в ковчег с пчелен мед. Подобен начин за запазване на трупове от разлагане е бил приложен и при спартанските царе Агезиполис, Юстиниан и Агесилям.

Доктор Солнцев в дисертацията си пише, че за пищните тържества на римските патриции е бил доставян рядък дивеч в прясно състояние благодарение на транспорта им в съдове с мед. При някои племена в Цейлон и Африка се практи­кува и сега излишното месо след богат лов да се нарязва на пар­чета и намазва с мед. След това се поставя в хралупи на дървета, които се замазват с глина отвън. При нужда месото се изважда за консумиране. То има пресен и свеж вид, със запазени вкусови и хранителни качества.

През епохата на Възраждането започнали да излизат първите трудове по фармация в Салерно: флорентински рецептурен сбор­ник, каталонски и арагонски фармакопеи, в които се говори за използуването на меда и восъка. Една от най-образованите жени през Средновековието — Тротули де Руджеро от Салерно, изпол­зувала меда и пчелите за изготвянето на свои козметични препа­рати. Първата фармацевтична работа, написана на кастилскн език, била „Модус фациенди“ от монаха Фрай Бернардо де Ларедо през XVI в.

При преиздаването на този труд през 1513 г. била включена и нова глава под названието „Лечебни тайни“. В нея се дават рецепти, много от които съдържат мед. Една от тях дава ука­зания за лекуване на „язвен рак“, намиращ се даже в „нежните части“. Той препоръчва медът да е изваден от бели сотове, без резки движения или по-точно „необходимо е да бъде най-чист от всички съществуващи“. Смесва се с изсушена и стрита на прах жаба, като към тази смес се добавя квас, оставя се за продължи­телна ферментация и се суши до консистенция на маз.

Хората в течение на много векове смятали меда за панацея. Те го приемали с удоволствие, тъй като не оказвал странични въз­действия и ги увличала мисълта, че употребяват небесен нектар.

В един от най-разпространените трудове на народната медицина „Съкровищница на бедните“, за който се смята, че е писан през XIII в. от папа Йоан XXI или неговия лекар и бил преиздаден през XVIII в., медът се препоръчва като лекарство при ухапвания, фистули, болки по ставите, чревни паразити и др.

През XVII в., века на Галилей, Нютон и Декарт, когато за­почват да се провеждат опитите и хипотезите се противопоставят на доказателствата, медицината намира основна поддръжка в химията. И така към изучаването на пчелните продукти се при­бавят анализът и новите химически познания за техния произход, състав и фармакологично действие.

През XVIII в. мадридският фармацевт Феликс Паласис написал „Фармакопея Испана“, в която намират място и редове, даващи указания за използуването на меда като лекарство. Той описва меда в състава на 23 препарата, като го прилагал и ректално под формата на супозиторин. В главата, посветена на восъка, дава сведения за използуването му в медицината.

С откриването на микроскопа се създават условия за развитието на химията и лабораторното дело. Лечението с пчелните продукти преминава постепенно в обсега на научната медицина, подкрепено с научно-експериментални факти. Известни лекари, изследователи и клиницисти започват системни наблюдения върху хранителните и лечебните свойства на пчелните продукти. Втората половина на XIX в. се характеризира с постигането на забележителни ус­пехи в изучаването и лечебното приложение на пчелната отрова.

Френският лекар Демартис през 1858 г. публикува добрите лечебни резултати, които получава при лечението на някои ставни заболявания с пчелна отрова. През 1898 г. виенският лекар Лангер потвърждава добрите резултати от лечението с пчелна отрова при заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. На III международен конгрес за борба с ревма­тизма, проведен в Париж през 1932 г., е бил разгледан и въпросът за лечението на ревматизма с пчелна отрова.