ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – част 2

Pchelen-Prashec-Kiselo-MlqkoИма сведения, че индианците 6000 г. пр. н. е. са се занимавали с пчеларство, употребявали меда като храна и лекарство. Те познавали пчелния клей (прополис) и го използували при лечението на рани. Инките също са използували меда и прополиса в своята самобитна медицина при лечението на много заболявания.

Най-голям разцвет на развитие получава пчеларството в стара Гърция. Гърците поставяли вече прегради в кошерите и регули­рали излишните запаси от мед. Древните гръцки учени и фило­софи са изучавали хранителните и лечебните свойства на пчелните продукти и широко са ги използували в рационалното хранене и лечебната практика. Знаменитият математик и философ Питагор уверявал, че той доживял до дълбока старост, защото постоянно употребявал мед. Демокрит, пише, че за запазване на здра­вето следва да се консумира редовно мед. Той успешно прилагал, меда при лечение на заболявания на червата, инфектирани рани и, фистули.

Хипократ — известен гръцки, лекар, представител на елинската медицина, бил привърженик на теорията за използуването на целебните свойства на природата. Той смятал, че най-доброто лекарство са простите продукти, в това число и медът, който препоръчвал в чист вид, в смес с вода или вино. В своите трудове той съобщава за обеззаразяващо, експекториращо и удължаващо живота на хората действие на меда, като го препоръчвал за лекуване на стомашни и чернодробни заболявания и при гнойни рани. Хипократ пръв започнал да при­лага пчелната отрова като лекарство.

Първите научни данни за пчелата и нейните продукти дава Аристотел. Той познавал живота и разпре­делението на труда в пчелното семейство и споменава за гнилеца и за някои други неприятели на пчелите. В своите трудове „Исто­рии на животните“ отделя много редове за пчелата. Целият шести том е посветен на описание на разните видове насекоми, в това число и на пчелата, като описва начина й на живот и размножа­ване.

За меда пише, че пчелите го събират от всички цветове и всички растения, отделящи сладък сок. Според него восъкът про­изхожда от цветовете или сълзите на дърветата, а прополисът го смята за най-чист восък. Аристотел приписвал целебни свойства на всички пчелни продукти, препоръчвал клея за лечение на конту­зии, гнойни рани и др. По негово мнение съществуват два сорта мед — бял и червеникав, като твърдял, че първият е най-добър и е винаги ефикасно средство при болести на очите и за лечение на рани.

Резултатите от хранителното и лечебното приложение на пчел­ните продукти са станали причина в древна Елада да се създаде митът за божествения произход и чудотворно действие на меда. Великият писател Омир в безсмъртните си произведения „Илиада“ и „Одисея“ възпява тези качества на меда. Героинята Агамеда е лекувала болните, успокоявала нервите, давала сън и мъжество на гръцките войни, като им поднасяла чудната напитка „кикеон“, в чийто състав медът имал най-голям дял. По това време медът бил смятан като храна, дадена от боговете, защото дарява „без­смъртие и вечна младост“.

Голям интерес към пчеларството и пчелните продукти са проя­вявали и в пределите на Римската империя. Великият римски естественик Плиний в своите трудове „История на естествените науки“ отделя много страници за пчелата и нейните продукти. Говорейки за прополиса, той го характеризира като „много ефек­тивен в качествата си медикамент“. Цялата XII глава посвещава на произхода на меда, като застава на чисто идеалистически позиции: „Този мед произхожда от въздух и в най- голяма степен едновременно с появата на звездите, главно когато изгрее звездата Сириус и не дълго след появата на Вергилий; сутринта, когато се появи зората, листата на дърветата са покрити с мед“.

В XIV глава на същата книга Плиний се спира на сортовете мед. Той казва, че медът, който се получава в определен период, вече не е мед, а медикамент. Дословно в тази глава той пише: „След изгряването на звездите, ако не последват бури и росата постепенно се нагрее от слънчевите лъчи, това не е мед, а медикамент с благословени свойства за лечение на очи, рани и вътрешните органи“. За да може медът да се използува за лечение, Плиний пише: „Ако той е получен след появата на звездата Сириус и ако в този ден, както често се случва, се появят звездите Венера, Юпитер или Меркурий, няма по-добро средство, което да освободи човека от болки и смърт, отколкото този чудесен нектар“. В тези пасажи явно се чувствува влиянието на астрологията в медицината, според която целебните свойства се свързват с определени небесни тела и тези небесни влияния са така силни, че могат да помогнат на хората да избягнат смъртта.

Интересно е да се отбележи, че в друг негов труд се говори за сортовете токсичен мед. Говорейки за во­съка, той отбелязва също и целебните му свойства и приложението му като медикамент.