Пчелите и пчелните семейства

pchelni_semejstvaОбикновената медоносна пчела (Apis mellifera) живее в многохиляд­ни високоорганизирани семейства. През филогенетичното и развитие е настъпила диференциация между членовете на семейството, като са се обо­собили различни по устройство индивиди, изпълняващи определена функ­ция. Морфологичното и функционалното обособяване обаче не ги е раз­единило, а е създало още по-тясна връзка между тях. По такъв начин пчел­ното семейство добива значението на оформена биологична единица.

Всеки кошер се обитава само от едно пчелно семейство, състоящо се от една пчела майка, неколко стотин търтей и няколко десетки хиляди пчели работнички. Биологично обоснована необходимост за всяка пчела е да извършва точно определен вид работа, която е от полза за цялото семейство.

Пчелата майка е два пъти по-голяма от пчелите работнички. Нейна­та биологична функция е възпроизводството на поколението. Тя снася ежедневно по 1000 – 2000 яйца, живее 4 — 8 години, като с напредване на възрастта плодовитостта й постепенно намалява.

Биологичното предназначение на търтеите е да оплодят майката. Те не могат сами да се грижат за своята прехрана, а се хранят с прашец и мед, донесен от пчелите работнички. Животът им продължава около 3 месеца.

Пчелите работнички са диференцирани в своите задължения в семей­ството според възрастта си — до тридневна възраст те поддържат чистота в кошера, след четвъртия ден хранят личинките и извършват ориентиро­въчни полети около кошера, от седмия ден започват да функционират горно челюстните им жлези, отделящи пчелно млечице, а към 12 — 18-ия ден секретират вече и восъчните им жлези, т.е. те са в състояние да строят пити. По това време те изпълняват и охраняваща функция — приемат нек­тара и прашеца от пчелите събирачки, преработват ги, поддържат топлина и вентилация около разплода, т.е. осигуряват нормални условия за живот в кошера. Едва след 17 — 18 дни започват полети с цел събиране и дона­сяне на пчелни продукти. Пчелите живеят през активния сезон 45 дни, като непрекъснато се трудят, а презимуващите  6 — 8 месеца при мини­мално приемане на храна и минимално изразходване на енергия.

Координацията в дейността на отделните членове на семейството се регулира от феромоните („феро“ — пренасяне, „хормон“ — възбуждане). Това са биологично активни вещества, секретиращи се от жлезите на насе­комите и отдавани в окръжаващата среда. Те влияят върху физиологично­то състояние и поведение на индивиди от същия вид. Феромоните на пче­лата майка (т.нар. майчино вещество), освен че привличат търтеите по време на брачния полет, имат и регулиращо влияние върху пчелите работнички. Майчиното вещество се секретира от горно челюстните жлези на майката. То потиска развитието на яйчниците и по този начин се ограничава отглеждането на нови майки в кошера и се регулира роенето (феромонът на пчелната майка е пептид и много от неговите химически свойства са изяснени).

Регулиращото въздействие на феромоните спомага за обединението на женските индивиди в семейството в единна биологична система и определя разделянето на майчините функции-от тези на пчелите работнички. Функцията за възпроизводство на потомството принадлежи на майката,като на пълноценно полово развит женски индивид,   а с изхранването,са заангажирани пчелите работнички — полово недоразвити женски индивиди, но със система от жлези, продуциращи пчелно млечице и надарени със сложни инстинкти, свързани с добиване на храна от околната среда,строителство на „гнезда“ за поколението, складиране на храна и др. Открити са редица други феромонни системи, допринасящи за осъществяване на обществения начин на живот на пчелите, който пък им e осигурил голяма устойчивост в еволюционно отношение. Подобни феромони, сигнализиращи тревога, нападение, следи, наличие на храна, грегация и др. Се продуцират от пчелите работнички и търтеите. Има основание, да се предполага, че феромони се излъчват и от пилото и стимулират пчелите работнички за събиране и складиране на прашец, прополис и др. Така феромонните системи спомагат за управляване поведението на пче­лите, осигуряват живота на пчелното семейство като единна биологична  система.

Броят на членовете на семейството се увеличава чрез снасяне на яйца, а броят на пчелните семейства — чрез роене.

Майката пчела снася два вида яйца: оплодени, от които се развиват пчелите работнички, и неоплодени, от които се излюпват търтеи. Проце­сът на снасяне на едни или други яйца се командва чрез феромоните, от­делящи се от пчелите работнички, наобиколили като свита майката. Яйце­то се опложда при самото снасяне от сперматозоидите на задържаната в семенното мехурче по време на брачния полет семенна течност. Добре раз­витата майка снася за един сезон около 200 000 яйца. Всеки 20 — 30 ми­нути снасянето се спира за кратко време и тогава майката приема директ­но от пчелите кърмачки пчелно млечице. След окончателното преустано­вяване на яйце снасянето пчелата майка започва сама да се храни с мед и пчелен прашец.

Процесът на развитие на яйцето до пчела работничка трае 21 дена. През първите три дни от яйцето се развива ембрион (период на ембрио­нално развитие). За 6 дни ембрионът се развива в личинка, а за следва­щите 12 дни (стадий на запечатано пило) личинката, преминаваща през стадия на какавида, се оформя като пчела. В стадия на личинка пчелата работничка получава от пчелите кърмачки 2 mg пчелно млечице и по­степенно започва да се храни с мед и прашец. За този период тя достига тяло144 mg. Развитието на търтея продължава 24 дни: 3 дни като яйце, 7 дни – личинка и 14 дни – какавида. Той получава    10 mg млечице и -достига тегло 340 mg. Пчелата майка се развива за 15 — 17 дни: 3 дни като яйце, 5 — в дни – личинка, и 7 дни — какавида. В стадия на личинка тя получава 350 mg обогатено специално за нея млечице и достига тегло 369 mg.

Майката и пчелите работнички в генетично отношение са напълно еднозначни — развиват, се от оплодени яйца. Тяхното по-нататъшно разви­тие и оформяне се определя от условията на храненето в пост ембрионалното развитие: пчелата работничка приема само 3 дни млечице в живота си, като впоследствие се храни с мед и прашец, а пчелата майка приема млечице както в зародишно развитие, така и през целия си живот.

За жизнедеятелността на пчелите зрението и обонянието имат огром­но значение. Органите на обонянието са чифт пипалца на предната част на главата. Те са едновременно органи и на осезанието. Ето защо пчелите притежават чувство за обемно обоняние, т.е. едновременно с миризмата на предмета те определят и формата му. Този факт е от значение за жизне­деятелността им, тъй като голяма част от живота си те прекарват на тъм­но в кошера, където с помощта на обонятелното осезание те са в състояние да се ориентират. По пипалцата им са разположени също микроскопич­ни органи за вкус, влажност, топло, студено  съдържание на въглероден двуокис във въздуха и пр. — фактори с огромно значение за микроклима­та в кошера и за развитието на личинките. Благодарение на описаните се­тива пчелите са в състояние постоянно да контролират и регулират вътре в кошера нивото на тези показатели — твърде важни за живота им. Пчели­те са снабдени със съвършени зрителни органи: две големи фасетъчни очи, разположени странично на главата. Те притежават много добро цветно зре­ние и могат да възприемат дори невидимите за човека ултравиолетови лъчи, но зрението им е с малка острота. Затова пък очите им са много добре устроени за възприемане на движещи се предмети. Тяхната сравни­телно слаба способност за пространствено разчленяване на детайлите се компенсира с изключителните им способности да анализират събитията по време. Изработеното у тях чувство за време се дължи на влиянието на земното магнитно поле.

Според съвременните схващания пчелите са в състояние да възприе­мат колебанията на поляризираната светлина, по която се ориентират в пространството. Когато тази светлина, свойствена на „синьото небе“, липсва, те са лишени от своя съвършен ориентир. Ето защо в мъгливо и облачно време те не излизат извън кошера си. Друг своеобразен компас за пчелите е слънцето. То ги ориентира едновременно в пространството и времето.

Напоследък е установено, че за да се ориентират на тъмно в коше­ра, те използват също и влиянието на земното магнитно поле.

Пчелите контактуват една с друга. В резултат на опитите, проведени в института „Павлов“ в гр. Колтуш, близо до Ленинград, „езикът“ на пче­лите вече е разшифрован. В основата му се намира биоелектричната активност на централната им нервна система. Пчелата работничка с голяма точност съобщава на останалите пчели в кошера за наличието на медоносни растения, като извършва колебателни движения със зареденото си с електричество коремче под форма на „танци“. Този „електрически разказ“ се възприема от другите пчели с помощта на антени. Специалистите от Научноизследователския институт по пчеларство в Рязанската област са проникнали в същността на разговора между пчелите. С помощта на наелектризирано пчелно коремче на пластмасов модел пчелите биват изпращани да търсят нектар в строго определени райони.

Пчелите предават сведения за вида на пашата в даден участък посредством донасянето на микроскопични дози аромат от растението в своите „кошнички“, разположени на крачката им.

В кошера цари идеална чистота и подходяща температура. Докато няма разплод, температурата се колебае от 13 до 18°С, но с появата му пчелите започват да поддържат равномерна постоянна температура (34 — 35°С), което е много важна тяхна биологична особеност, осъществявана чрез регулиране на собствената обмяна на веществата и вентилиране на кошера чрез движение на крилете. Понякога голям брой пчели напускат кошера и по този начин температурата вътре в него спада, тъй като се намалява топло образуването. Животът на пчелното семейство продължава, макар и с намалена активност, и през зимата. Пчелите се събират в средата на кошера, формирайки т.нар. зимно кълбо, с което се осигуряват необходимите условия за живот на семейството през зимния период. Повърхностният слой на кълбото се състои от слабо активни, неподвижни  пчели, почти в състояние на анабиоза, плътно прилепнали една до друга. Колкото времето е по-студено, толкова този слой е по-дебел. Допрели се  плътно една до друга, пчелите от външния слой образуват „живата кора на кълбото“, т.е. създава се максимално ефективна топлинна изолация. Във вътрешността му температурата е 28 — 32°С, а към периферията постепенно се снижава до 8°С. За поддържането на тази сравнително висока температура във вътрешността на кълбото е необходимо разположени­те там пчели да консумират мед, който се намира в съседните до къл­бото пити. Ето защо периодично пчелите от външния слой се сменят с тези от вътрешния. Пчелите могат да съществуват зиме само в пределите на кълбото — всяка отронила се от него пчела загива. Така кълбото прие­ма смисъла на единна биологична система, осигуряваща живота на отдел­ните индивиди.

Пчелите поддържат около разплода влажност на въздуха в граници­те на 65 — 88 %. Това се постига в резултат на бързото изпаряване на во­дата от нектара, който пчелите разполагат около разплода. При нужда те донасят допълнително вода, с която поливат запечатаното пило.

Охраната на пчелното семейство се осъществява чрез жилещия апа­рат на пчелите работнички. При ужилване жилото се откъсва заедно с по­следното членче от тялото им. Това значително увеличава ефекта от ужилването, тъй като мускулите на резервоарчето с отровата продължават да се съкращават и постепенно в раничката се излива цялото количество отрова.

Попадналите вътре в кошера врагове (мишки, жаби и др.) биват убивани чрез ужилване. За да се предпазят от неприятните последствия при разлагането на трупа, пчелите го облепят с прополис и по този начин го „балсамират“. Така трупът остава в кошера без опасност за семейство­то. Пчелите „измазват“ с прополис и пчелните килийки, където пчелата майка ще разположи-яйцата, бъдещото поколение. Това се извършва с цел дезинфекция – унищожаване на бактериите, вирусите и гъбичките, които биха могли да увредят и прекратят възпроизводството на поколе­нието.

Р. Шовен (Франция, 1959 г.) установи, че тялото на пчелата за раз­лика от всички насекоми в природата е с напълно стерилна повърхност. Антибиотичните вещества от повърхността на тялото й унищожават в 100 % микроорганизмите и не предизвикват резистентни форми. Според Шовен пчелата разполага със 7 различни антибиотика, намиращи се по тя­лото й, в меда, восъка, пчелното млечице, прашеца, пчелната отрова и про­полиса. Това е естествена, жизнена необходимост за защита. В тясното пространство на кошера (по-малко от 50 000 ст2) живеят 50 000 — 60 000 пчели. Необходима е била извънредно силна защита, за да може да се предпазят индивидите в това огромно струпване от широко разпро­странените   в природата микроорганизми. Така естествените антибиоти­ци са послужили за запазването на вида в продължение на милиони години.