ОПРЕДЕЛЯНЕ СОРТА НА НЕКТАРНИЯ МЕД

apiterapiya-lechebnata-sila-na-meda-7534-500x334Съществуват няколко метода за определяне сортовете мед: органолептнчен, чрез електропроводимост и поленов анализ. Органолептичният използва като критерии цвета, аромата и вкуса на меда и това определение може да се приеме за условно.

Електропрово­димостта на меда също не можем да приемем като показател за точност, тъй като съобщенията на авторите, работещи в тази на­сока, са противоречиви. С най-голяма точност видът на меда може да се определи чрез поленовня анализ въз основа на установените в меда поленови зърна. Първите микроскопски изследвания на меда са направени от швейцареца Пфистер през 1895 г.

През 1960 г. А. Маурцио (Швейцария) предложил следния метод за поленов анализ на меда: взема се 10 г мед и се разтваря в 20 мл дестилирана вода. Разтворът се нагрява на водна баня до 45°С. След това се центрофугира 10 мин. при 3000 оборота в минута. Утайката сс залива с 10% КОН, докато се покрие, центрофугира се отново и течността се отлива. Утайката се изсушава при 35°С и се включва в глицерин-желатин. Вместо КОН може да се изпол­зува 95°С етилов алкохол. При тези препарати се запазва както обвивката, така и структурата на полепените зърна.

Доскоро у нас не бе правен поленов анализ на меда. През 1963 г. започнахме да приготовляваме еталонни препарати от цветен прашец на медоносни растения и изучавайки формата и строежа на поленовнте зърна, да правим поленов анализ на отделни видове мед. Приготовляването на еталонен микроскопски препарат от пресен цветен прашец на дадено растение става, като върху часов­никово стъкло прашецът се залива с етер за отстраняване на маз­нините, след което се включва в глицерин-желатин. Покрива се с канадски балсам или с парафин и се получава траен препарат.

Сега в Катедрата по систематика на растенията и растителната география при Ботаническия факултет на Софийския универси­тет се извършва поленов анализ на меда. Лабораторията към ка­тедрата разполага с еталонни препарати от поленови зърна на различни видове растения, повечето от които са медоносни, както и с албум от табла с микроснимки на поленови зърна.

Траен препарат от мед се получава, като към 10 г мед, затоплен на водна баня до 45°С, се прибавя 20 мл дестилирана вода. Разтворът се центрофугира 3—5 мин. при 2500—3000 оборота в минута, след което течността над утайката се отлива. Взема се капка от утайката и се нанася върху предметна, стъкло на повърхност 1 —1,5 кв. см. Изсушава се при 35—40°С, включва се в глицернн-желатннова капка и се покрива с покривно стъкло.След покрива­не с парафин или канадски балсам се получава траен препарат. Оцветяването на тюленовите зърна в пчелен мед става, като се центрофугира воден разтвор на мед и капка от утайката се включва във втечнен и предварително оцветен глицерин-желатин. Оцветяването може да стане и като към капката от утайката се прибави капка основен фуксин и се включи течен глицерин-желатин. След покриване с парафин препаратът е готов. При тази обработка на поленовите зърна обвивката и структурата им се запазват. Поленовнте зърна остават светли.

Броят на поленовите зърна в отделните видове мед е различен, като понякога може да надмине 16 000 в 10 г мед. За монофлорен се смята този мед, в който поленовите зърна са от един вид расте­ния. На практика е възприето за монофлорен да се смята този мед, в който броят на поленовите зърна от един вид цвят трябва да над­минава 50% от общия брой на поленовите зърна в седимента.