НЕКТАРЕН МЕД

med-450-1Пчелите събират и приготвят нектарен мед от нектара на цветните растения. Летейки от цвят на цвят, пчелите събирачки изсмук­ват с хоботчетата си от основата на цветните венчета малките ко­личества нектар. В медовото си стомахче нектарът се обогатява и смесва с ферменти и киселини, а след това бива от­лаган във восъчните килийкн на питите.

Превръщането на нектара в мед е сложен химичен, физичен и физиологичен процес. В него са включени всички пчелиработ­нички от пчелното семейство. След като напълни медовото си сто­махче с нектар, пчелата нектаросъбирачка се завръща в кошера.

Там тя се посреща от други пчели — приемници на нектар. Това са млади пчели, които не излизат на паша, а извършват вътрешна работа. С влизането си в кошера пчелата събирачка отваря ши­роко горната си челюст и изкарва капчицата нектар на повърх­ността на предната част на хоботчето си. В това време пчелата приемник със своето хоботче приема нектара. Тази процедура продължава по-малко от 4 минути, след което събирачката отново се отправя към източниците на нектар.

Донесеният нектар в кошера съдържа голямо количество вода (до 90%). За да се превърне същият в мед, се извършват химични и физични процеси, при което се увеличава захарното съдържание вследствие на изпаряването на водата до 20%. Настъпва разпада­не (инвертиране) на захарозата в глюкоза и фруктоза под влия­нието на ензими (инвертаза, амилаза, каталаза), които се отделят от слюнчените жлези на пчелата нектаросъбирачка и прием­ник. Благодарение на инверсията на захарозата глюкозата и фруктозата достигат висока концентрация в меда, което повишава неговото качество при съхранението му вследствие на невъзприемчивостта на последните към обикновените дрожди и плесени.

Никои автори смятат, че превръщането на нектара в мед за­почва от момента, когато пчелата събирачка погълне нектара в медовата си гушка. В нея по чисто физичен път част от водата на нектара преминава в хемолимфата, оттам в правото черво и се отделя от организма. През това време в организма на пчелата нектарът се обогатява с ферменти. Това становище по отношение на намаляването на процента на водата още докато нектарът е в медовото стомахче на пчелата не се споделя от редица автори. Проведените проучвания през 1926—1932 г. в Селскостопанската опитна станция в щата Айова от американеца Парк показали, че през време на събирането на нектара и летенето пропорцията на водата се изменя така, че количеството й се уве­личава, вместо да намалява. През 1941 г. Позедах-Рьовелайн в Германия е провел същите опити и доказал, че стените на гушката не пропускат водата. Установило се, че изпаряването на водата от нектара и превръщането му в зрял мед става в килийните на питите — в гнездото, където въздухът е топъл и сух.

Младите пчели, след като приемат нектара, започват да го обра­ботват в продължение на около 20 минути. Тази обработка се из­разява в последователно многократно изваждане на капчицата нектар между устните и връщане обратно, време, през което той се подлага на действието на топлия въздух и течението в кошера. При това нектарът губи значителна част от водното си съдържание и се насища с ензими (инвертаза, амнлаза и др.), отделяни от слюнчените жлези на пчелата. Така обработеният нектар се по­ставя във восъчните килийки, без да се изпълват догоре, където зреенето му продължава, след 3—4 дни захарното му съдържа­ние достига 76—80%.

След сгъстяването му той се пренася от пчелите в други килийни, където завършва узряването и се пре­връща в зрял мед. Вентилацията, необходима за тази обработка, се постига чрез бързо и непрекъснато размахване на крилцата на пчелите, които се нареждат на дъното и по стените на кошера в един или няколко реда и отвеждат влажния въздух навън. Парк е поставял пити с мед в металическа мрежа, за да не могат пчелите да го докосват, но се оказало, че и в тях медът узрявал за същото време както при питите, до които пчелите са имали достъп. Медът узрява двойно по-бързо в килийните, които са запълнени до 1/4, отколкото в запълнените до 3/4.

Преработването на нектара в мед зависи също от расата на пче­лите и тяхната възраст, от числеността на пчелното семейство и от климатичните особености. Познанията за промените, които настъпват при преработката и зреенето на меда, са още недостатъчно проучени.

След като пчелите напълнят восъчните килийни с мед, те ги запечатват с восъчни капачета. В такъв вид медът може да се съ­хранява продължително време.

Едно пчелно семейство в модерен разработен кошер може да събере при най-благоприятен сезон до 150 кг мед. За да събере 1 кг мед, пчелата трябва да донесе в кошера 120 000—150 000 пъти нектар. Ако цветята, от които събира нектар, са на 1,5 км, то за всяко донасяне тя ще измине 3 км път. При такова разстоя­ние, за да събере 1 кг мед, пчелата трябва да премине 360 000— 460 000 километра разстояние (11 пъти по-голямо от обиколната на земното кълбо по екватора).