Обикновената медоносна пчела, наречена от К. Линей Apis mellifica — приготвяща мед, живее задружно в многохилядни високоорганизирани семейства и принадлежи към „обществе­ните насекоми“. Някои палеонтологични находки откриват, че пчелата е съ­ществувала още през третичната ера, в пластове на която (във Франция) е намерена първата пчела. В янтарни късове от преди 30 милиона години заедно с други насекоми са били намерени също и пчели. 50 000—60 000 години преди да се появи човек, пчелата вече е била в симбиоза с цветните растения. Първобитният човек е познавал пчелите. Може да се пред­полага, че в предисторическо време приятна разновидност на неговия лов е било диренето на мед в хралупите, където жи­веят дивите пчели. Най-древен паметник, който свидетелсгвува за това, се смята една рисунка, останала от каменния период, намерена в пещерите в околностите на Валенция, която изоб­разява човек, изваждащ мед от хралупа, обкръжен от ле­тящи пчели. По много паметници от робовладелческото обще­ство има изобразени пчели, например на бележития древноегипетски обелиск на Флемиш от преди 6000 години. Срещат се и рисунки, които показват как се изважда и съхранява медът. По стените на египетските гробници в надписите с йероглифно писмо се дават сведения за употребата на меда като храна и лекарство.