Прополис

Установено е, че основният компонент па прополиса са флавоноидите, но освен тях съдържа и редица органични кисели­ни, терпени, алдехиди, естери, алкохоли, етери, минерални ве­щества, аминокиселини и др. Флавоноидите съставляват над 25% от всички компоненти. Основното ядро на флавоноидите в прополиса е флавоновото (а). С цифри са означени въглеродните атоми — 1 е кислород­ният атом. Флавоноидите

Прополисът е смолисто вещество с жълтозелен до кафяв или тъмночервен цвят. При съхранение потъмнява, а под дей­ствие на слънцето губи пластичността си. При температура над 30° С е мека лепкава маса, а под 15° С — крехък и твърд. Има характерна смолиста миризма и възгорчив вкус, а структура­та му е плътна и нееднородна. Относителната му

Механизмът за събиране на прополиса от пчелите е описан подробно от Майер (1956). Пчелите захващат с устните си ор­гани смолата от пъпките и я изтеглят в дълга нишка, докато се скъса. След това откъснатото парче смола се обработва с кра­четата и се поставя в кошничките на крачетата, в които се пре­нася и цветният прашец. По

Думата прополис според едни автори произхожда от гръците думи pro (пред, за) и polis (град), т. е. за защита на гра­да (или кошера), а според други — от думата propoliso, която на гръцки или на латински означава замазвам, заглаждам. Има две теории за произхода на прополиса. От древността до началото на XX век се е

Прополисът, или пчелният клей, се изработва от пчелите работнички. Те го събират от различни растения, главно от пъпките на дървета като топола, бреза, върба, кестен и др. Цветът на прополиса може да варира в широки граници – от сиво-зелен, жълтеникав или червеникав до тъмнокафява, в зависимост от източника на растителните смоли. Ароматът му е траен,