Прополис

Във връзка с използуването на все по-големи количества прополис в различни области на медицината и на народното стопанство възникна въпросът за стандартизирането и контро­лирането на качеството му като суровина. За разлика от меда и от восъка стандартизирането на прополиса е значително по- трудно, но не и невъзможно. Затрудненията възникват във връзка със сложния, недостатъчно проучен

Свойството на прополиса да стимулира гранулацията на раните е особено подходящо за третирането на хронични вя­ло гранулиращи рани. Василку и Милку (1976) са из­ползували това свойство на прополиса, като го прилагали под форма на 20-30% екстракт в слънчогледово масло за лекува­не на 32 болни с хронични атонични язви от съдов произход и на двама болни

Измежду публикациите относно лечебното действие на прополиса върху язвената болест на стомаха и на дванадесето­пръстника статиите на Горбатенко (1971), Макаров (1972) и Feiks (1978) се отличават със значителния брой на обхванатите болни и с дългия период на проследяване трайността на лечеб­ния ефект. Горбатенко и Макаров лекували общо около 220 болни със стомашна или с дуоденална

Комбинирани препарати от прополисов извлек и растителни екстракти били използувани локално и вътрешно за лекуване на язвено-некротичен стоматит. Забо­ляването било причинено в повечето случаи от резистентни на антибиотици микроорганизми. Бързо изчезнали болките, не­приятният дъх на устата и разязвяванията на лигавицата. Кон­тролна група за сравнение с ефекта от лечението с други сред­ства не е наблюдавана. Комплексът

Петгодишният опит на Рукс (1978) от лекуването на брон­хит и, появили се като усложнения на хронични пневмонии при деца, показва, че най-добри резултати се получават от ком­бинираното прилагане на антибиотици и прополис. Група от 32 деца с такива бронхити имали в храчките си микроорганизми, чувствителни към действието на антибиотиците. В резултат на лекуването им с

Исторически паметници показват, че прополисът е прилаган за лечебни цели още от древността. По време на англо-бурската война в началото на века е бил използуван за лекуване на рани пад форма на препарата прополизин. През последните двадесетина години са публикувани стотици съобщения за ле­куване с прополис на заболявания от различни области на чо­вешката патология. Значителен

Под влияние на прополиса, инжектиран едновременно с антигенния материал, се узеличила 6—8 пъти продукцията на антисалмонелнн аглутинини, 2—3 пъти на антитоксичните противотела в антитетаничния серум и 5—8 пъти на антивирусните противотела срещу болестта на Ауески — смъртоносна болест по свинете. Според Кивалкина (1976) прополи­сът не само не отстъпва като адювант (стимулатор на имуногенезата) на „пълния

Отдавна е познат анестетичннят ефект на прополиса. Според Прокопович (1957) действието на 0,25% алкохолен екстракт от прополис, който предизвиква пълна безчувственост на заешката очна лигавица, е три пъти по-силно от ефекта на кокаина и 52 пъти от действието на прокаина. Когато се добави 0,03%-ов воден или алкохолен разтвор от прополис към 0,25%-ов разтвор от кокаин,

От досегашните познания за биологичната активност на компонентите на прополиса се предполага, че противогъбното (антимикотичното) му действие се проявява от пиноцембрина и от ацетата му, от р-кумаровата киселина, естера на ка­феената киселина, бензоената киселина и стилбените. Прополисът действува и срещу едноклетъчния паразит Tri­chomonas vaginalis — причинител на възпаления във влагали­щето на жената и на пикочния

Прополисът проявява разнообразни биологични свойства. Известно е, че действува противомикробно, противогъбно, анти­вирусно, противовъзпалително и анестезиращо, потиска расте­жа на растенията и прорастването на семената, стимулира ре­генерацията на тъканите, увеличава имунологичната реактив­ност на организма. Антимикробните свойства на пчелния клей са установени още през 1948 г. от Кивалкина. Тя изследвала действието на прополисовите екстракти по отношение на 74