Пчелна отрова

Останалите свойства на инхибиторите определихме, като из­ползувахме общата пептидна маса от пречистен инхибиторен материал преди разделянето му на двата пептидни компонен­та. Изследването на термоустойчивост показа, че инхибиторите са стабилни на нагряване при ниско pH. Варене за 1 h при тем­пература 97° С и при pH 3,5 намалява инхибиторната актив­ност само с 15%, но при същото

Потискането (инхибирането) на активността на протеолитичните ензими (протеазите) в кръвта на възпалителните органи има антивъзпалителен ефект. Някои антиревматични лекарствени средства проявяват активност, инхибираща протеазите. Това ни насочи към търсене на такава активност и в пчелната отрова. Анализът на отровата от различен произход (българ­ска, съветска, чехословашка и американска) показа че тя разгражда белтъците ензим от чревен

Подобно на мелитина MCD-пептидът увеличава капилярния пермеабилитет и създава лек оток на мястото на инжектиране­то. Приложен венозно в доза 1—2 mg/kg, понижава кръвното налягане вероятно в резултат на действието на освободения хистамин. По-високи дози причиняват краткотрайна възбуда. Инжектиран в мозъчните стомахчета в доза 0,1 pg, предизвик­ва появяването на признаци на централно мозъчно дразнене. Трикратно увеличение

Този пептид беше изолиран от Breithaupt и Habermann през 1969 г. чрез йонообменно пречистване на малката гелфилтрационна фракция Ор. Фракцията се отделя от гелфилтрационната колона със сефадекс Г-50 между мелитина и апамина. Наименованието на пептида MCD (Mast Gell Degranulating) произхожда от способността му да лизира гранулите на мастоцитите. При този процес се освобождават включените в

Напоследък съветски и английски автори установиха, че апаминът по­тиска особен вид механизъм, проучен наскоро, на провеждане на нервните импулси — т. нар. пуринергична инервация — чрез действието на аденозинтрофосфорната киселина. Този ефект на пептида е в резултат на селектив­ното потискане на преминаването на калия през мембраните на нервните клетки. Тъй като по този механизъм апаминът

Още в края на миналия век стана известно, че пчелната отрова проявява възбуден ефект върху нервната система. Нем­ски изследователи установиха по-късно, че отровата съдържа лесно диализиращ през целофанова мембрана фактор, който увеличава чувствителността на мишките към външни дразни­тели и във високи дози предизвиква гърчове. През 1964 г. Ha­bermann и Reiz съобщиха, че с гелфилтрация и

Мелитинът действува потискащо (имуносупресивно) върху имунния отговор най-вероятно чрез стимулиране отделянето на надбъбречни хормони. В патогенезата на различни хронични възпалителни забо­лявания, включително ревматизма, днес се приема, че участву­ват алергични и автоалергични (срещу болестно променени съ­ставки на собствения организъм) процеси. На това се основа­ва и изискването съвременните антивъзпалителни и антиревматични средства да проявяват и потискащи имунните

През 1952 г. Neumann и Habermann разделиха пчелната от­рова чрез хартиена електрофореза на две фракции. В първата, по-силно подвижна към катода фракция те доказаха наличието на пептид, който разрушава (хемолизира) червените кръвни клетки и причинява свиване на гладката мускулатура. Наре­коха го мелитин (от видовото наименование на пчелата — Apis mellifera). Препаративното му отделяне, което Habermann

Лизофосфолипазите са ензими, разпространени в оскъдни количества в микробния и животинския свят. Те отцепват един­ствената мастна киселина, разположена на първо място в мо­лекулата на токсичния лизолецитин, като го превръщат в не­токсично съединение. По-рано тези ензими се наричаха фосфо­липази В. През 1964 г. Doery и Pearson съобщиха, че са установили слаба фосфолипазна В-активност в екстракт от

Ензима алфаглюкозидаза открихме при изолиране на кисе­лата фосфомоноестераза в пчелната отрова. При йонообменната хроматография преди фракцията на фосфатазата се отдели добре очертана белтъчна фракция. Когато проверихме дей­ствието й върху различни субстрати, тя прояви алфаглюкозидазна активност. Количеството й в отровата е под 1%. Както останалите ензими от пчелната отрова, алфаглюкозидазата е глюкопротеин. В сравнение с другите