Пчелна отрова

В по- ново време лекуването с пчелна отрова се разпространи пре­димно в Европа. През 1864 г. петербургският професор М. И. Лукомский описа лечение с пчелоужилване на ставни болки, невралгии, сърдечни болки и др. Чешкият лекар Тегб в ня­колко статии, отпечатани във виенски медицински списания през периода 1888—1912 г., публикува получените от него ре­зултати от лечението

Биохимичното и фармакологичното проучване на пчелната отрова показа, че тя съдържа компоненти, които проявяват голямо разнообразие от антивъзпалителни свойства, част от които са присъщи на хормонните (глюкокортикоидните) ан­тивъзпалителни средства, а други — на нестероидните (аспириноподобните) антиревматични лекарства. Тъй като е невъзможно едно ле­карствено средство да проявява това необходимо разнообра­зие от свойства, бъдещите действително ефикасни антивъзпа­лителни

King и сътр. (1976) са изследвали пречистени фракции от пчелна отрова за способността им да освобождават хистамин от бели кръвни клетки на алергични към пчелна отрова пациен­ти и установили, че при еднакви количества хиалуронидазата е между 2 и 5 пъти по-активна от пчелната отрова, а фосфолипа­зата — между 3 и 12 пъти. Мелитинът бил между

Широко известни са двете състояния на имунна реактивност към пчелната отрова — свръхчувствителността на алергичните към отровата и имунитетът на пчеларите. Със свръхчувствител­ността са свързани нередките неприятни и опасни последици от пчелното ужилване, което принуждава много хора да избягват или да посещават със страх местата, където може да има пчели. Имунитетът често се изтъква от

За да установим риска от токсично увреждане на организма при ле­чебно използуване на пчелната отрова, инжектирахме 30 плъха ежедневно подкожно в продължение на 6 месеца с пчелна отрова — 5 месеца с два пъти максималната терапевтична доза (8 pg/kg) и 2 месеца с 40 пъти макси­малната терапевтична доза. След третирането с отровата животните бяха изследвани

Пчелната отрова удължава времето на кръвосъсирване в ре­зултат на потискане активността на някои фактори на кръвосъсирването. Увеличава способността на кръвта да разтваря фибриновите съсиреци, въпреки че протеазният инхибитор в нея потиска активността на плазмина — ензима, разграждащ фибрина. Като са използували метода на разпространение на багрило в кожата на плъхове, Mathies и Krott (1960) са

В този раздел обобщаваме данните за свойствата на ком­плексната отрова и по-специално за свойствата, които още не са обяснени с действието на отделните й компоненти. Тези данни се отнасят предимно до общата й токсичност и до влиянието й върху сърдечно-съдовата и нервната система. Най-голяма чувствителност към пчелната отрова проявяват бозайниците. При венозно приложение дози между

В литературата има данни и за няколко други пептида с неизяснена химична индивидуалност или с неустановена биоло­гична активност. През 1971 г. беше съобщено за изолиране от отровата на пептид с токсично действие върху ларвите на вине­ната мушичка. Засегнатите от неговото действие ларви изпа­дали в летаргично състояние и не увеличавали масата си. Тях­ната метаморфоза се извършвала

Антивъзпалителната му активност е най-силно изразена сре­щу карагининовото и простагландиновото моделно възпаление — около 70% потискане от 20 pg/kg адолапин. По-слабо се по­тиска развитието на брадикининовото, серотониновото и хистаминовото възпаление. Развитието на адювантното възпаление, предизвикано от мъртви туберкулозни бактерии в маслен разтвор, се намалява както в началната си фаза, така и през следващата полиартритна фаза.

При първоначалното разделяне чрез гелфилтрация на белтъчно-пептидния комплекс на отровата Habermann и Reiz (1965) означиха като фракция Оа една малка, отделяща се преди ме­литина фракция. Те не установиха някаква биологична или био­химична активност на фракцията. Това й отреди в продължение на десетина години ролята на незаслужаващ проучване бала­стен белтък. При системно изследване на компонентите на