Пчелен мед

Когато около пчелина няма нектарни източници, пчелите събират маната и я преработват в манов мед. Съществуват различия в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед. Сладостта на мановия мед почти не се различава от сладостта на нектарния, но понякога има неприятен горчив вкус и своеобразен аромат. Различава се от нектарния по големия

Пчелите събират и приготвят нектарен мед от нектара на цветните растения. Летейки от цвят на цвят, пчелите събирачки изсмук­ват с хоботчетата си от основата на цветните венчета малките ко­личества нектар. В медовото си стомахче нектарът се обогатява и смесва с ферменти и киселини, а след това бива от­лаган във восъчните килийкн на питите. Превръщането на

Нектар. Отделя се активно от жлезите на нектаринците. Послед­ните се намират наи-често в основата на цвета, но има и извънцветнн нектарници (екстрафлорални). Например при фия те са разположени на прилистниците, при черешата — в основата на дръжката, до листната петура, при памука — по долната страна на листата и ир. Това запазва нектара от бързо

Пчелният мед е продукт на обикновената медоносна пчела Apis mellifica L. Тя принадлежи към членестоногите (Arthropoda), клас насекоми (Insecta), разред ципокрили (Hymenoptera), се­мейство пчелни (Apidae), род жилещи пчели (Apis). Най-високо развитие на „обществен живот“ достигат следните четири вида пчели: голяма индийска пчела, малка индийска пчела, средна или източноиндийска пчела и обикновена медоносна пчела. Важен характерен

Дейността на пчелното семейство е свързана не само със създава­нето на продукти с високо хранително и лечебно значение, но и с опазването на природата и околната среда. Чарлз Дарвнн през 1859 г. в книгата си „Произходът на видовете по пътя на естествения подбор“ възвести нова епоха в естествознанието. Той доказа, че природата не е статическа

От две десетилетия в медицинската литература се появиха съоб­щения за лечебните свойства на друг пчелен продукт маточното млечице (Gelee royale). Върху тези му качества пръв спира вниманието френският изследовател С. Каплас през 1953 г. в кни­гата „Пчелите — източник на младостта и живота“. Забеле­жителни успехи за изясняването на този проблем постига съветска­та медицинска наука. Уточнени

В началото на XX в. проучванията се насочват и към изучаване на антнбактерпалните свойства на b. През 1906 г. Витег установява оскъдна бактериална флора в пчелните килнйки въпреки благоприятните условия за развитие на микроорганиз­мите в кошера. Н. Сасклет, 1923 г., намира, че медът проявява бактерицидно действие спрямо причинителите на коремния тиф, паратпфа, дизентерията и редица

Докато Плиний разглеждал пчелите и техните продукти като естественик, неговият съвременник Диоскорид, живял един век преди нашата ера, ги изучавал от гледна точка на медицината. В своето произведение „Materia medica“ той отбелязва, че медът очиства раните и открива порите и го препоръчвал за лечение на гноящи и дълбоки рани и херпес. Според него медът способствува

Има сведения, че индианците 6000 г. пр. н. е. са се занимавали с пчеларство, употребявали меда като храна и лекарство. Те познавали пчелния клей (прополис) и го използували при лечението на рани. Инките също са използували меда и прополиса в своята самобитна медицина при лечението на много заболявания. Най-голям разцвет на развитие получава пчеларството в

Устройството на пчелите, организацията на труда в пчелното семейство, хранителните и лечебните свойства на продуктите им са били обект на внимание и проучвания през всички етапи на чо­вешкото развитие. Резултатите от хранителното и лечебното при­ложение на пчелните продукти са се предавали от поколение на поколение, от век на век. Няма нация, народ или племе на