Лизофосфолипазите са ензими, разпространени в оскъдни количества в микробния и животинския свят. Те отцепват един­ствената мастна киселина, разположена на първо място в мо­лекулата на токсичния лизолецитин, като го превръщат в не­токсично съединение. По-рано тези ензими се наричаха фосфо­липази В. През 1964 г. Doery и Pearson съобщиха, че са установили слаба фосфолипазна В-активност в екстракт от жилещия апа­рат на пчели. Данни за наличието на този ензим в пчелната отрова обаче не бяха публикувани. При изследване на субстратната специфичност на фосфоли­паза А от отровата установихме лизофосфолипазна активност в първите гелфилтрационни фракции на фосфолипазата. Лизо- фосфолипазният ензим беше изолиран от отровата и пречистен от нас чрез тристъпкова процедура, която включва гелфилтрация с предварително третиране на ензимния материал с висока концентрация уреа. Чистият ензим е глюкопротеин, съдържащ 2,6% въглехидрати. Отно­сителната му молекулна маса е около 22 000. В аминокиселинния комплекс, който изгражда белтъчната част на лизофосфолипазата, не се откриват ами­нокиселините цистеин, метионин и тирозин. Ензимът разгражда лизолецитина, но не променя лецитина. Най-акти­вен е при pH 9, но проявява втори по-слабо изразен връх на ензимна актив­ност и при pH 7,5. Ензимът е термолабилен. Губи напълно активността си след варене за 3 h, а след нагряване при 56° С в продължение на 10 min се запазва само 25% от нея. Температурният му оптимум е 39° С. Биологичното действие на лизофосфолипазата от пчелна от­рова може да се определи като детоксикиращо. Тя намалява (неизвестно още в каква степен) токсичното действие на фосфо­липаза А, като разгражда получения от нея лизолецитин, кой­то уврежда клетките и клетъчните частици. Възможно е наблю­даването от някои автори бързо изчезване на лизолецитина, по­лучен в кръвта на опитни животни след инжектиране на фос­фолипаза А от пчелна отрова, да се дължи на замърсяване на ензимния препарат с лизофосфолипаза. Антигенните свойства на лизофосфолипазата не са изслед­вани. Големината на молекулата й дава основание да се пред­полага, че е един от антигените и алергените на пчелната отрова.