Лечебно приложение на прополиса – част 3

propolis5Комбинирани препарати от прополисов извлек и растителни екстракти били използувани локално и вътрешно за лекуване на язвено-некротичен стоматит. Забо­ляването било причинено в повечето случаи от резистентни на антибиотици микроорганизми. Бързо изчезнали болките, не­приятният дъх на устата и разязвяванията на лигавицата. Кон­тролна група за сравнение с ефекта от лечението с други сред­ства не е наблюдавана.

Комплексът от фармакологичните свойства на прополиса заедно със способността му да образува устойчиво за десетки часове пластично покритие върху венците се използува успешно от някои стоматолози за лекуване на пародонтозите — хронични заболявания с гнойни възпаления на тъканите около зъбите, които причиняват разклащането и падането им.

Отзву­чаване на възпалението, премахване на неприятния дъх и за­здравяване на околозъбната тъкан било наблюдавано при 50 болни, лекувани с впръскване в лигавичните джобове около зъ­бите на 30% прополис в дипропиленгликол.

С препарата стомапин, в който основната част е екстракт от про­полис (препаратът съдържа и ровамицин, мед, пчелно млечице и рибено масло), Куриян (1978) в Стара Загора е лекувал хи­ляди болни с начални и напреднали парадонтози с афтозни стоматити, както и раневата повърхност след изваждане на зъ­би. В повечето случаи пациентите оздравявали след 2—3 про­цедури на нанасяне на препарата върху венците, в джобовете и в кухините на зъба.

За сравнителна оценка на ефекта от прополиса при лечение за рецидивиращите афти в устата Гафар и Съсълуш—Миндру (1976) лекували 4 групи от болни. Едната от тях лекували с намазване с 30% цинков хлорид, втората — с 3% трихлороцетна киселина, третата — със сребърен нитрат и четвъртата (80 болни) — със спиртен извлек от прополис. Най-добър резултат се получил от лечението с прополис — при 85% от случаите болките изчезнали след 2 h и раничките заздравели след 3—4 дни, а при 81% от болните периодите между повторните тласъ­ци на болестта се удължили с 3 до 12 месеца.

Българският стоматолог Писарев е приложил с много добър резултат лечение с прополис върху стотици болни със заболя­вания на околозъбната тъкан, зъбния корен и венците. Като отчита някои неудобства на използувания йонофоретичен метод, Писарев (1978) разработил метод за въвеждане на пропо­лиса с новия български апарат магнетоимпулсатор.

Предим­ствата на метода — въвеждането на препарата през един елек­трод, по-голямата бързина, по-точната локализация и отсъствие­то на болки и усложнения след процедурите — дали възмож­ност на прополиса да прояви високите си терапевтични каче­ства. Препаратът, въвеждан по този начин в канала на зъбния корен и в тъканите около върха на корена, унищожавал боле- стотворните микроорганизми в тези труднодостъпни за лекар­ствените средства части на зъба.

Прополисът се оказал подходящ за лечение на трудно за­здравяващи рани в устата, причинени от уврежданията на лъ­чевата терапия. Чепулис и Лейпус (1978) лекували успешно с прополис в растително масло 270 болни с такива рани по ли­цево-челюстната област.

Пресич (1978) третирал гнойни възпаления на средното ухо с прополис и забелязал, че спиртният му разтвор отстранява неприятната миризма на гнойните секрети. Дезодориращото свойство на спиртния разтвор от прополис било потвърдено с подходяща методика върху различни зловонни материи. Това дало основание за създаване па аерозолен дезодорант и на зъб­на паста с прополис.

Язвената болест на стомаха и на дванаде­сетопръстника е заболяване, за лечението на което го­ляма роля играят локално действуващите лекарствени сред­ства. Анестезиращият и трофично-гранулиращият ефект на прополиса повлияват непосредствено върху болката и стимулират зарастването на язвите. Като допълнителни фактори в действие­то му можем да добавим образуването на защитен филм вър­ху раничките, антивъзпалителната му активност и намаляване­то на стомашната киселинност и на спазмите на гладката мус­кулатура.