Лечебно приложение на пчелната отрова – част 2

med_49В по- ново време лекуването с пчелна отрова се разпространи пре­димно в Европа. През 1864 г. петербургският професор М. И. Лукомский описа лечение с пчелоужилване на ставни болки, невралгии, сърдечни болки и др.

Чешкият лекар Тегб в ня­колко статии, отпечатани във виенски медицински списания през периода 1888—1912 г., публикува получените от него ре­зултати от лечението с пчелоужилване на стотици болни от ревматизъм, невралгии и други заболявания. От лекуваните 660 ревматично болни Тегб съобщава за пълен лечебен ефект при 544 от тях (82%). През периода 1897—1915 г. се появиха научните публикации на професора от Пражкия университет Langer, посветени на лечебните свойства на пчелната отрова при лекуване на детския ревматизъм, на химичните и фарма­кологичните свойства на отровата и на приготвянето на ин­жекционни лекарствени разтвори от нея.

През периода от 30-те години досега лекуването с пчелна отрова получи широка обществена и държавна подкрепа в СССР. Научният медицински съвет при Министерството на на­родното здраве на СССР издаде на 10. III. 1959 г. Инструк­ция за лекуване чрез пчелоужилване.

Едновременно с използуването на първите препарати с пчелна отрова широко разпространеното в СССР лекуване чрез пчелоужилване даде възможност да се набере голям кли­ничен опит върху лечебните възможности на пчелната отрова. Повечето от описаните по-нататък примери са част от този опит. Група български лекари също допринесоха за утвърж­даването на отровата като лечебно средство.

Бронхиалната астма е сериозно хронично алергично заболяване, за лекуването на което се прилагат спазмолитици, антихистаминни и глюкокортикоидни препарати, физио­терапевтични средства и специфична десензибилизация. Осно­ванията за включването на пчелната отрова в този набор от антиастматични средства са свойствата й да стимулира хипсфизо-кортикосуперреналната система, да потиска имунната реактивност на организма и вероятно да намалява биосинтезата на медиаторите от типа на „бавнореагиращата субстан­ция на анафилаксията“.

Фишков (1954) и Войтик (1954) съобщиха, че са получили положителен резултат при около 50% от астматично болните, лекувани с маслен разтвор от пчелна отрова. Особено добър терапевтичен ефект те наблюдавали у всички лекувани деца. Алескер (1964) е постигнала още по-добри резултати, като прилагала водоразтворим препарат и пряко пчелоужилване. Поддържането на този ефект в повечето случаи се оказало невъзможно. Напро­тив — прекратяването на хормонното лекуване или намаля­ването на дозата му водело към възвръщане развитието на болестта в по-тежките й форми.

Лекуването с пчелна отрова проявявало непосредствено благоприятно въздействие върху повечето болни — прекратявал се пристъп или изчезвал задух, обаче лечебният ефект често се проявявал постепенно и се за­държал дълго след завършване на периода на лечението. У почти всички болни се забелязвало подобрение на общото състояние и на съня, намаление на нервната раздразнител­ност, астматичните пристъпи ставали по-редки, по-леки или се прекратявали напълно. Повишил се и виталният капацитет на белия дроб — с 500—1000 cm3 при 28% от болните, с 1000— 2000 cm3 при 25% и с повече от 2000 cm3 при 19%.

При много болни добър ефект бил постигнат с един лече­бен курс с пчелна отрова. При други били необходими от два до пет курса на лечение в продължение на три до пет години. Неповлияните от лекуването с пчелна отрова болни били пре­димно случаи, усложнени с пневмосклероза, или болни с хро­нични пневмонии. Лечебният курс с пчелна отрова продължа­вал 6—8, а понякога и 10 седмици. В този курс болният полу­чавал 5—8 mg апизартрон или 250—500 ужилвания на пчели. За поддържаща терапия се препоръчва периодично приемане на спазмолитици и антихистаминни препарати. Ме­стните реакции от въвеждането на отровата в кожата били слаби. По-силни общи реакции били наблюдавани у един бо­лен с тежка и упорита на лекуване бронхиална астма. Реак­циите били преодолявани с венозно инжектиране на калциев двухлорид. Болният продължил апитерапията и я завършил със значително подобрение.

Разбойников и сътр. (1969) лекували в клиниката по тера­пия на вътрешните болести във ВМИ във Варна при стацио­нарни условия и амбулаторно 42 болни от бронхиална астма с българския препарат от пчелна отрова меливенон. Болните били лекувани преди това безуспешно или с краткотрайно по­добрение с балнеолечение с неспецифична и специфична (10 болни) десензибилизация. Лечението с пчелна отрова, изпъл­нявано по предписанието за приложението на препарата, по­влияло благоприятно при 81% от болните, като при 43% от тях пристъпите се разредили значително, при 33% се разре­дили в по-малка степен, а при 90% станали по-краткотрайни.

При повечето болни се подобрили функционалните показатели на дишането, намалели хистаминът в урината, левкоцитите в кръвта и относителният брой на еозинофилните клетки в тях. Най-добър лечебен ефект се получил при екзогенните форми на заболяването в млада възраст и при неголяма продължителност на страданието. Лабораторните проби за токсично действие на препарата върху черния дроб и бъбреците били отрицателни. При двама болни се получили общи алергични реакции, които били купирани с антиалергични препарати. Ле­чебните курсове с меливенон продължили и завършили ус­пешно. Шестнадесет болни завършили лечението със значително подобрение и 10 — с подобрение, като били проследени за трайност на лечението в продължение на период от 4 месе­ца до 1 година. Шестдесет и три процента от първите и 30% от вторите не били получавали астматичен пристъп въобще, а при 50% от завършилите лечението с подобрение пристъпите били разредени.