Кратък исторически преглед на пчелите

pcheliНай-старите известни на човечеството данни за пчелите се отнасят към нео­литната епоха (50 — 60 хил. години преди появата на човека). В пеще­рата Паука, край Валенсия (Испания) е открита скална рисунка отпреди 12 000 години, изобразяваща събиране на мед от пчели, гнездящи в скал­ни пукнатини (подобно гнездене на пчели в тази област на Испания се сре­ща и сега).

Рисунките по стените на пирамидите и йероглифите от обелиските на стария Египет свидетелстват, че там са отглеждани пчели. Нещо повече — пчелата е смятана за свещено животно. В папирусите на древноегипетския календар, отнасящ се към 3500 г. пр.н.е., са описани много от лечебните свойства на меда и восъка.

Медът е бил любима храна на народите от древния Египет, Китай, Индия, на асировавилонците, арабите, елините, римляните. Египтяните са прилагали меда при болести на черния дроб и жлъчката, за лечение на ра­ни и очни заболявания, като противоотрова при отравяне с растителни и животински отрови. В най-старите писмени паметници — глинените плоч­ки на Месопотамия, се описва лечебното действие на меда. В песните на древна Елада се възпява божественият произход и чудотворното действие на меда. Той се нарича „еликсир на младостта“, „храна на боговете, даря­ваща вечна младост и безсмъртие“, а пчелата е намерила място в изкуст­вото на много древни художници и скулптори (фиг. 1).

Наскоро бе установено, че и индианците (6000 г. пр. н.е.) са се зани­мавали с пчеларство. Те са употребявали меда като храна и лекарство, а прополиса — за лечение на рани.

В Египет, Персия, Рим и Гърция восъкът, а вероятно и прополисът, са използвани за балсамиране на трупове. В пирамидите край Гиза (Еги­пет) е намерен, запазен и досега, детски труп, поставен в съд с мед. Из­вестно е, че трупът на Александър Македонски е бил пренесен от Азия в Македония в ковчег, напълнен с мед.

В древността с лечебна цел са били употребявани телата на убити пчели или пепелта, получена при изгарянето им. Чай от пчели или пчели, сварени в меден разтвор, са били препоръчвани за вътрешно приемане при стомашно-чревни заболявания, бездетство, менструационни смущения и пр. и за външно приложение — при очни заболявания, зъбобол, косо­пад и др.

Хипократ (460 — 377 г. пр.н.е.), представител на елинската меди­цина, описва в своите трудове обеззаразяващите, отхрачващите и укреп­ващите свойства на меда. Според него медът действа благоприятно при стомашно-чревните и чернодробните заболявания и е в състояние да удъл­жи живота.

Най-ранните научни данни за пчелите и техните продукти човечество­то дължи на „бащата на зоологията“ Аристотел (385 – 322 г. пр.н.е.).

Той описва много точно живота на пчелите и приписва лечебно свойство на меда, прополиса и пилото. Сам той използва прополиса за лечение на рани и контузии.

Гален (230 — 130 г. пр.н.е.) и Плиний Стари са описали подробно приложението на пчелната отрова в качествата и на обеззаразяващо и оздравяващо раните средство. Според тях дълголетието се дължи на ре­довната употреба на мед.

При хомеопатията използването на пчелите и пчелната отрова е игра­ло голяма роля. Пчелите са били основно средство за лечение на ревма­тизма. Почти няма заболяване, при което да не са били употребявани глав­но под формата на тинктури и инфузии. Те са служили като „удостовери-тели на смъртта“, тъй като не жилят умрял човек, а ако бъдат принудени, на кожата на мъртвия не се получава реакция от ужилването.

Приложението на пчелната отрова с лечебна цел в течение на хилядо­летия е било продиктувано и провеждано по чисто емпиричен път. На­блюдавано е също, че пчеларите, изложени на чести ужилвания и поради редовна консумация на мед, обикновено не боледуват от ревматизъм.

През епохата на Възраждането в Испания широко са използвани пчелната отрова, восъкът и медът с лечебна цел. Един от най-разпростра­нените трудове, съдържащ рецепти за лечението на различни заболявания, за чийто автор се счита папа Йоан XI (написан през XIII в. и преиздаден през XVIII в.), е наречен „Съкровищница на бедните“, тъй като от него са се ползвали не само лечителите, но и болните, които не са били в съ­стояние да платят за лечението си. В него се препоръчват широко пчелните продукти мед, пчелен восък и пчелна отрова при лечението на много за­болявания.

През XVII в. испанският фармацевт Феликс Палациус публикува книгата „Галено-химически фармацевтичен трактат“. Според него меди­каментите, приготвени с мед, се съхраняват по-добре, помагат за заздра­вяване на раните, действат общо укрепващо, проявяват слабителен и „очистващ“ ефект. Имайки предвид произхода на меда, Палациус спра­ведливо го нарича „квинтесенция на растенията“.

В началото на XIX в. пчеларството в Европа се развива. Във втора­та половина на XIX в. прилагането на пчелната отрова с лечебна цел се използва вече не само от природо лечителите и пчеларите, но и от лека­рите. Постепенно към клиничното приложение на пчелните продукти за­почва да се пристъпва от научни позиции в светлината на новите знания от областта на химията и биологията.

Лечението с пчелна отрова се отличава с най-дългата съвременна история. През 1864 г. проф. Лукомски описва лечение с пчели на ставни заболявания, невралгии и др. В 1888 г. австрийският лекар F. Tertsch — „бащата на апитерапията“, публикува резултатите от своята многогодиш­на практика в лечението на ревматизма чрез ужилвания на пчели. Това да­ва тласък за по-нататъшни проучвания: И. В. Любарски (1897), Anley-Walker (1907), Langer (1915) .Последният публикува труд върху химията, фармакологията и лечебното приложение на пчелната отрова, използване за лечение на ревматизъм при деца и възрастни.

През 1927 г. са били изработени първите препарати от пчелна отрова. През последните 50 години колективи от изследователи, клиницисти и от­делни практикуващи лекари от цял свят отдадоха сили за проучване на съвременно равнище на химичния състав, биологичното действие и начи­ните за клинично приложение на пчелните продукти.

В България развитието на пчеларството датира още от времето, когато прабългарите са населявали земите около Азовско море и реките Кама и Волга. В земите на днешна България климатичните условия са подходящи за развитие на пчеларството. Едни от основните разменни продукти в търговията на старите българи с Византия, Италия и Дубровник са били пчелният восък и медът. Стотици години нашата страна се е славила като най-големият производител на мед и висококачествен восък. Известни са восъкотопните съоръжения на някогашна България, станали прототип за изработване на подобни съоръжения в редица други страни. В на­родната ни медицина е препоръчван пчелният мед при лечението на рани (в естествен вид или   като „благ мехлем“), за подсилване на децата и старците, при лечението на стомашно-чревните заболявания и пр. След Освобождението от османското робство пчеларството у нас започва да се модернизира. Примитивните, плетени от клонки кошери, наречени тръбни, постепенно започват да се заменят с модерни, т.нар. разборни. Инте­ресът към пчеларството бързо нараства, но то все още е неорганизирано, дело на личната иницатива. След 9. IX.1944 г. бяха издадени редица прави­телствени документи, които спомогнаха за подобряването и интензифи­цирането на пчеларството у нас. С образуването на ТКЗС и ДЗС се създа­доха условия за развитието на държавни пчелини и уедрено високодо­ходно пчеларство. Освен мед и восък започнаха да се произвеждат и дру­гите пчелни продукти. HP България завоюва едно от първите места в све­товен мащаб по производство на висококачествена пчелна отрова.

През 1938 г. Ст. Драгнев от Ст. Загора за първи път у нас прилага пчелната отрова като лечебно средство при ставни страдания и заболява­ния на периферната нервна система. Клиничното приложение на пчелните продукти, започнато с дейността на Драгнев, бе поставено на научни осно­ви и бе използвано нашироко в практиката на редица наши специалисти в тази област (Ст. Младенов, П. Починкова, Е. Георгиева, Св. Разбойников, М. Петров, Ю. Писарев и др.). Голям успех в експерименталното про­учване на пчелните продукти у нас постигнаха Р. Шиполини, Ст. Шкендеров, П. Пейчев, Ц. Иванов, U. Мангалджиев и др.