Кратки сведения за живота на пчелите – част 1

Two Bees and dandelion flowerВ класификацията на насекомите обикновената медоносна пчела (Apis mellifera) принадлежи към разред Ципокрили на­секоми (Hymenoptera), семейство Пчели (Apidae) и род Жи­лещи медоносни пчели (Apis).

Биологично пчелите се харак­теризират със задружния си живот в семейства, съставени от няколко десетки хиляди индивида, т. е. те са обществено живее­щи насекоми. Отделните индивиди в семейството са напълно за­висими и извън семейството не могат да живеят продължител­но. Благодарение на това единство пчелното семейство може да поддържа оптимална температура, да събира и да натруп­ва големи запаси от мед и прашец, да се защищава от враго­вете и да се размножава.

Пчелното семейство обикновено се състои от една майка и от няколко десетки хиляди пчелиработнички. През пролетта и през лятото, когато има млади майки за оплождане, в него се появяват и няколко стотици търтеи. Полиморфизмът при ме­доносната пчела е възникнал с разделянето на функциите ме­жду отделните членове на семейството в продължение на хи­лядолетия по пътя на еволюцията, което е довело до по-съвършено изпълняване на работата, до по-голямо значение на пчел­ното семейство като биологична единица и до загубване спо­собността на съставящите го единици за самостоятелен живот.

Майката е единствената женска пчела в семейството с на­пълно развити размножителни органи и със способност да сна­ся оплодени и неоплодени яйца. По размери тя е най-голяма от всички пчели — дължина около 20—25 mm. Неоплодените майки тежат 170—220 mg, а оплодените — 180—325 mg. Май­ката живее до 5 години. Функцията й в пчелното семейство се изчерпва със снасянето на яйца, което е най-интензивно през първата и втората година — до 2000 яйца на денонощие и от 150 000 до 200 000 за един пролетно-летен сезон.

Пчелите-работнички са полово недоразвити женски пчели. На дължина достигат 12—14 mm и тежат около 100 mg, или 10 000 пчели тежат 1 kg. Броят на работничките в семейството се изменя. През пролетта пчелното семейство има 15 000—20 000 работнички, през лятото — 60 000—70 000, а през есента отново намаляват. Продължителността на живота им зависи от усло­вията, при които живеят и работят. През най-усиленото работ­но време (лятото) пчелите живеят от 4 до 6 седмици, а през зимата — от 6 до 9 месеца, като след презимуването умират бързо.

Пчелите-работнички извършват цялата работа в коше­ра — изграждат пчелното гнездо, събират нектар, прашец, прополис и вода, хранят личинките, произвеждат пчелно млечице, с което хранят младите личинки и майката, почистват кошера, пазят гнездото от врагове, поддържат необходимата темпера­тура и влажност.

Търтеите са мъжките индивиди в пчелното семейство. Те са дълги 15—17 mm и тежат до 250 mg. Отглеждат се в семей­ството само през пролетта и лятото и имат строго определена функция — да оплождат пчелните майки. Половата зрелост при тях настъпва обикновено към 12-ия ден след излюпването. В пчелното семейство има средно 400—500 търтея, които живеят около 55 дни. В едно нормално семейство с прекратяване на медосбора пчелите изгонват търтеите и те умират от глад и студ. Само в осиротели семейства (без майка) и в семейства с неоплодена или стара майка те могат да се запазят до про­летта.

Устройството на тялото и на вътрешните органи на пчели­те, майката и търтеите в много отношения е сходно, но има и известни различия във връзка с различните функции, които изпълняват в семейството. Телесната покривка е хитинена. Тя­лото се състои от три подвижно съединени части — глава, гър­ди и коремче. На главата са разположени очите, устните орга­ни и пипалата. Гърдите се състоят от три членчета, към които са прикрепени трите двойки крака и двете двойки криле. Пче­лите имат на задните си крака кошнички, в които събират цвет­ния прашец. Майката и търтеите нямат кошнички. Коремчето е съставено от 6 членчета при майката и пчелите-работнички и от 7 при търтеите. На долната страна на последните 4 член­чета на пчелите са разположени восъчните огледалца, които отсъствуват при майката и търтеите. В края на коремчето на майката и на пчелите е разположено жилото. Търтеите нямат жило.

Храносмилателната система е тръба, която се състои от 3 ча­сти — предно, средно и задно черво. Предното черво е разде­лено на глътка, хранопровод и медово стомахче (гушка). Ме­довото стомахче е добре развито само при пчелите и служи да пренася и да преработва нектара. При майката и търтеите е недоразвито. Средното черво (същинският стомах) е дълга тръ­ба с пръстеновидни гънки, чрез които се увеличава повърхност­та му. Задното черво се състои от тънко и дебело черво. В де­белото черво се събират несмлените части от храната и са раз­положени ректалните жлези, отделящи секрет с противогнилостно действие.

По устройство и функция с храносмилателната система са свързани тясно слюнчените жлези. Те са 4 двойки — горночелюстна, глътъчна, теменна и гръдна. Горночелюстните (манди- буларните) жлези са добре развити при майката и пчелите и слабо при търтеите. Чрез тях пчелите отделят някои компонен­ти на пчелното млечице, а майката секретира вещества, които информират пчелите за присъствието й в семейството. Глътъчните жлези са добре развити само при пчелите и отделят пчел­ното млечице и ензимите инвертаза и диастаза, необходими за преработката на нектара в мед. Теменната жлеза е развита в майката и в пчелите, а гръдната — в трите форми. Тези жлези секретират вещества, които подпомагат храносмилането и смаз­ват хитинените части.