ИЗТОЧНИЦИ НА ПЧЕЛЕН МЕД

15640_bigНектар. Отделя се активно от жлезите на нектаринците. Послед­ните се намират наи-често в основата на цвета, но има и извънцветнн нектарници (екстрафлорални). Например при фия те са разположени на прилистниците, при черешата — в основата на дръжката, до листната петура, при памука — по долната страна на листата и ир. Това запазва нектара от бързо изсъхване и измиване от дъжд.

Нектарът представлява воден разтвор от захароза, фруктоза и глюкоза. Съдържа още малки количества декстрин, манит, мелицитоза, белтъци, витамини, багрила, оксалова и ябълчна киселина, фитонциди, аромати и минерални вещества.

Съотношението и количеството на захарите и нектара за различни фамилии растеиия е различно. Нектарът на алпийската роза съдържа само захароза. Кръсто­цветните съдържат глюкоза и фруктоза, а захароза в следи. Устоцветните (кестени, върби, малините, лъвският зъб и др.) съ­държат захароза и характерно в тях е съотношението на хексозите. При определянето на захарите с хартиена хроматография се установява, че съдържат повече фруктоза, отколкото глюкоза.

Твърди се, че процентът на захарите в току-шо цъфналите растения е по-висока, към края на цъфтежа намалява. Когато нектарът е престоял, в него се образуват и други захари, което показва, че съдържа и ферменти. Концентрацията на заха­рите в нектара е променлива величина. Зависи, от външните ус­ловия – температура, влажност, микроелементи в почвата, надморска височина и пр. Изтъква се, че с най-голяма охота пчелите събират нектар със захарно съдържание 50—60%, а когато е под 5% — не го събират.

Химическият състав на нектара е: вода — 78,78%, ннвертна захар — 5,о7%, тръстена захар — 11,42%, азотни вещества и белтъчини — 0,21 %, орга­нични киселини —0,10%, декстрин — 1,62%, минерални соли — 0,19% и неорганични вещества—0,11%.

Мана. Отделя се по листата на някои растителни видове от насекоми (листни въшки), живеещи и хранещи се със сокове от техните листа (дъб, клен, върба, бор и др.). Те забиват хоботчетата в тялото на зелените листа и сокът активно навлиза в храно­смилателната им тръба и се смесва с ферментите. Излишъка от погълнатия сок насекомите отделят отново върху листата на растенията във вид на бистра прозрачна капчица. Маната е сладникава течност, съдържа въглехидрати, предимно глюкоза и фруктоза. От тризахариднте по-често се среща фруктомалтозата и по-малко мелицитозата. Намират се и олигозахаридп. Понякога се установяват и захарни алкохоли — сорбит. Маната може да съ­държа и захари, вредни за пчелите — рафиноза, мелибиоза, га­лактоза, маноза.

Химическият състав и действието на маната върху организма на пчелата зависи и oт времето на събирането и. М. Оржевски с събирал мана през 1952 г. от дъб. В сока събран на 24 май, минералните соли са били 0,18%, а по 18 юли —0,48 %. Същият автор въз основа на 1068 анализа на мана дава следния среден химически състав: вода 24%, инвертна захар 28,5%, тръстена захар 16,10%, декстрин 27,4%, минерални соли 3,20%. Някон автори смятат, че маната може да се получи направо от растенията. Това се отхвърля от ботаниците. Доказано е обаче, че от местата, които са били убодени от насекомите, дълго време след това може да изтича сок и да се събира от пчелите.

Поради това се различават два вида мана — животинска и растителна. Някой са на мнение, че сладникавата течинот от листата не бива да се отнася към маната, а да се нарича извънцветен нектар или по установената вече терминология —медна роса. Маната има различна сладост, която в някой случаи не от­стъпва на нектара. При отделянето тя е безцветна, след 5 дни става светлочервена, а след едномесечно съхранение е почти черна. Според М. Оржевски и В. Полтев свойствата на маната зависят от вида на растенията и насекомите отделители, от метеороло­гичните условия, от развиващата се в маната микрофлора, от вре­мето на събиране и пр.

Съставът на захарите в маната показва наличие на високомолекулярни захари, които липсват в сока на растенията. Вероятно те се образуват в самите насекоми от фермен­тите. Многообразието на захарите е важен фактор за привличане на насекомите. Медна роса, богата на захарни алкохоли, не е привлекателна за пчелите. Видовете захари, намиращи се в мед­ната роса, оказват влияние върху качеството на меда. Изтъква се, че пчелите не събират мана, когато съдържа по-малко от 4% за­хари и когато е без ароматни съединения.

Твърди се, че пчелите събират мана само тогава, когато в лета­телния им район липсва нектар. Някои автори сочат, че пчелите събират маната, отделяна само от 71 вида листни въшки и насе­коми.