King и сътр. (1976) са изследвали пречистени фракции от пчелна отрова за способността им да освобождават хистамин от бели кръвни клетки на алергични към пчелна отрова пациен­ти и установили, че при еднакви количества хиалуронидазата е между 2 и 5 пъти по-активна от пчелната отрова, а фосфолипа­зата — между 3 и 12 пъти. Мелитинът бил между 10 и 200 пъти по-слабо активен от отровата, а апаминът не предизвик­вал изобщо хистаминно освобождаване. Това, както и някои последващи проучвания показаха, че мелитинът предизвиква у хората известни, макар и слаби, алергични реакции. При изследване равнището на имуноглобулини Е в кръвта на пчелари беше установено, че то е по-високо, отколкото при контролна група от местни жители, които не се занимават с пчеларство. От друга страна, равнището на тези антитела в кръв­та на алергични към отровата пчелари не било по-високо, от­колкото в кръвта на нормално реагиращите. Количеството на неутрализиращите белтъците на отровата имуноглобулини в серума на устойчивите към отровата пчелари обаче било по-ви­соко, отколкото при чувствителните пчелари. Това е доказател­ство че пчеларският имунитет се основава (частично или на­пълно) на неутрализиране на токсичните белтъци на отровата от циркулиращи в кръвта им антитела. При имунологично проучване на 23 пчелари Urbanek и сътр. (1980) изследвали серумното равнище на специфичните им иму­ноглобулини срещу пчелна отрова и нейни компоненти — фосфолипаза А, мелитин, MCD-пептид и апамин. Най-високо било равнището на антителата срещу пчелната отрова, а само няколко пчелари имали ниски титри на антитела срещу апамина. Пчеларите с по-голямо количество IgG понасяли по-леко пчел­ните ужилвания. Техните антитела се състояли предимно от подкласовете 4 и 2, за които се знае, че блокират активността на белтъците (антигените), срещу които са създадени. От из­следваните никой не страдал от алергия към пчелната отрова. Интересна е^ констатацията на авторите, че равнището на анти­телата е най-високо в края на пчеларския сезон (през есента) когато и ужилванията дават най-слаби кожни изменения. Това’ означава, че за да се поддържа имунитетът, необходимо е си­стемно да се въвежда пчелна отрова в организма. Този извод е заложен при съвременното лекуване на алер­гията към пчелната отрова. Инжектират се увеличаващи се дози пчелна отрова. Доскоро се смяташе, че трябва да се леку­ва (десензибилизира) с екстракт от цялото тяло на пчелите. Много публикации утвърдиха пчелната отрова (а в перспекти­ва отделните й компоненти) като подходящ алерген за диагноза и десензибилизация. Показателен е публикуваният преди някол­ко години случай с лекуване на силно алергизирана пациентка, която на два пъти изпадала в тежък шок от ужилване на пчела. След ускорен (тримесечен) имунизационен цикъл IgE-антителата в серума й се намалили, а се увеличило количеството на IgG-антителата. След лекуването била ужилена провокационно от пчела. Това ужилване тя понесла без каквато и да е алер­гична реакция. Hoffman и сътр. (1981) съобщиха резултатите от лекуването на 25 алергични пациенти, които получавали всеки месец под­държаща доза 100 pg отрова. Те били подложени на провока­ционно ужилване. Деветнадесет от тях понесли ужилването без реакция, трима — със слаба и останалите трима — със значи­телна обща реакция. Във всички лекувани имало увеличаване на IgG-антителата срещу един или няколко от антигените на отровата — фосфолипаза, хиалуронидаза, кисела фосфатаза, антиген С (вероятно изолираната от нас алфаглюкозидаза) или мелитин. Като отчитали отношението между количеството на gG- и IgE-антителата по графичен метод, авторите установи­ли, че пациентите, проявили реакции при провокационното Ужилване, имат особено, различаващо се от това на останалите, отношение за повечето антигени. То се отличавало с по-големия относителен дял на IgE. Тези проучвания насочват изследването за диагностициране на алергията и за оценяване на десензибилизиращото лекуване към определяне не на абсолютни стойности, а на отношението между IgG и IgE. Съвременна е насоката и към определяне на специфичните антитела срещу отделните компоненти на отровата. В литературата се препоръчва алергичните, които са пре­карали генерализирани реакции след ужилване от пчели, като обрив и оток по тялото, задух, колапс и др., да се подложат на десензибилизиращо лекуване. Подходящо е също такива па­циенти да носят със себе си т. нар. „пакет срещу ужилване , който съдържа турникет (превръзка за спиране на венозния оток над мястото на ужилването), антихистаминен препарат и адреналин. Артамасова и Титова (1971) от Института по алергия към НМН (СССР) препоръчват при ужилване на чувствителни към пчелната отрова незабавно да се отдели жилото, да се превър­на ако е възможно, крайникът над мястото на ужилването, да се облее мястото на ужилването с 0,1%-ов разтвор от адрена­лин и по възможност да се инжектират или да се приемат през устата антихистаминни и кортикостероидни препарати. При на­стъпила тежка алергична реакция се налага болнично лешние. В този случай е необходимо около мястото на ужилването д се инжектират бързо 0,5 ml 0,1%-ов разтвор от адреналин 0 3 ml от разтвора на адреналина да се инжектират на друго място от тялото. При ниско кръвно налягане да се инжектират допълнително адреналин и други средства срещу съдовия колапс. Абсолютно необходимо е и въвеждането на антихистаминни и глюкокортикоидни препарати. Прекаралите тежък анафилактичен шок трябва да се наблю­дават 2-3 дни в болница с оглед на развитието на късни усложнения - алергични васкулити, неврити и миокардит.