Имунологични свойства на пчелната отрова – част 1

med_46Широко известни са двете състояния на имунна реактивност към пчелната отрова — свръхчувствителността на алергичните към отровата и имунитетът на пчеларите. Със свръхчувствител­ността са свързани нередките неприятни и опасни последици от пчелното ужилване, което принуждава много хора да избягват или да посещават със страх местата, където може да има пчели.

Имунитетът често се изтъква от ентусиастите пчелари ка­то доказателство за безвредността на отровата. Според стати­стическите данни в САЩ средно около 40 души на година умират от ужилване от инсекти, повечето от половината от които от ужилване от пчели. От друга страна, голяма част от пчеларите в продължение на години придобиват устойчи­вост към пчелните ужилвания — болката, отокът и зачервяване­то на мястото на ужилването се проявяват в значително по- малка степен след продължителен пчеларски стаж.

Пчеларският имунитет се дължи на получаването в орга­низма на пчеларите на противотела срещу високомолекулните белтъци на отровата — ензимите и отчасти срещу мелитина. Едни от противотелата, наречени имуноглобулини G, се свър­зват с биологично активните белтъци на отровата, попаднали в организма при ужилване, и предпазват клетките и тъканите от тяхното увреждащо действие. Друга група противотела, наречени имуноглобулини Е, обаче не блокират токсичните бел­тъци, а при срещата си с тях предизвикват бурни алергични реакции. Имуноглобулините G(IgG) са защитници на организ­ма срещу действието на чуждия белтък (антигена), а имуно­глобулините E(IgE) предизвикват алергична реакция, като освобождават хистамин от клетките.

Още преди две десетилетия се установи, че кръвният серум на пчеларите потиска хемолитичната (разрушаващата черве­ните кръвни клетки) активност на пчелната отрова. Чрез пред­варителна имунизация на животните с отрова обаче не се по­стигна неутрализиране на възпалителното и некротизиращо дей­ствие на пчелната отрова, което е проява на токсичността на мелитина. Опитите да се получат чрез имунизация на зайци неутрализиращи антитела срещу мелитина също не дадоха ре­зултат. Съобщава се обаче за получаване на антисерум срещу пчелната отрова чрез имунизация на коне. Един милилитър от този серум предпазил гълъби от токсичното действие на 10 смър­тоносни дози отрова.

Реакцията на свръхчувствителност, която се проявява с бър­зо освобождаване на хистамин след повторно инжектиране на същия чужд белтък (антиген), се нарича анафилаксия. Алергич­ните реакции към пчелната отрова се приемат за анафилактични. Способността на антигените да предизвикват анафилактична реакция се изследва обикновено върху морски свинчета.

Изследвахме анафилактогенността на пчелната отрова и на компонентите й в серии опити, като приложихме различни дози антигени. Разрешаващите, крайните дози, които „отключваха“ анафилактичната реакция на сензибилизираните (свръхчувстви­телните) животни, бяха от три до пет пъти по-високи от сензибилизиращите. Прилагаха се венозно. Резултатите от тези опити показаха, че в по-малки дози, използувани за сензибилизация без адювант, пълната пчелна отрова, фракция I, хиалуронида­зата и фосфолипаза А проявяват добре изразени анафилакто­генни свойства.

Пептидите мелитин, апамин и фракция Ор, съ­държаща MCD-пептида, не предизвикват анафилаксия. Протеазният инхибитор и адолапинът причиняват твърде слаба реак­ция. В тези опити разрешаващата доза на пчелната отрова бе­ше 100 пъти по-висока от максималната й терапевтична доза, а разрешаващите дози на компонентите й бяха между 30 и 100 пъти по-високи от фармакологично активните им дози.

В по- големи дози (разрешаващи дози между 150 и 300 пъти по-ви­соки от фармакологично активните) апаминът и фракция Ор не са анафилактогенни, мелитинът проявява твърде слаба, а протеазният инхибитор и адолапинът — слаба анафилактогенност. От тези изследвания се вижда, че анафилактогенността на фосфолипазата е най-силно изразена, а на хиалуронидазата — по-слабо, отколкото на фосфолипазата, но по-силна в сравнение с фракция I.