Химичен състав и физични свойства на прополиса – част 2

propolis2Установено е, че основният компонент па прополиса са флавоноидите, но освен тях съдържа и редица органични кисели­ни, терпени, алдехиди, естери, алкохоли, етери, минерални ве­щества, аминокиселини и др.

Флавоноидите съставляват над 25% от всички компоненти. Основното ядро на флавоноидите в прополиса е флавоновото (а). С цифри са означени въглеродните атоми — 1 е кислород­ният атом. Флавоноидите на прополиса са производни на фла­вона (а) н флавонона (б), в чиито ядра някои водородни ато­ми са заместени с хидроксилни (ОН) или метокси (ОСН3)

Следователно флавоноидите в клея може да се разглеждат като полифеноли и техни метилови етери. Особено голям е приносът на Попровко (1969, 1975) при идентифицирането ма много от тях чрез използуване на хроматографскн методи, ул­травиолетова и инфрачервена спектрофотометрия, ядреномагяитен резонанс и масспектрометрия.

Прополисът съдържа след­ните флавоноидп в количество от 1 до 4%: хризин, тектохризин, акацетин, кверцетин, кемпферид, пиностробин, пнноцембрин, рамоцитрин, галанин, изалпинин, пектолинаригенин, сакуранетин, изосакуранетин, пинобанксин, апигенин, кемпферол, рамназин, изорамнетин, бетулетол, диметилов етер иа пинобанксина, ацетнлпинобанксин, 5-хидрокси-4,7-димероксифлавон, 3,5-дихидрокси — 4,7-диметоксифлавон, 5,7-дихндрокси-З, 4-диме- токсифлавон и 5-хидрокси-4,7-диметоксифлавон.

Поправко е установил, че много от компонентите на пропо­лиса се съдържат н в смолистото вещество по пъпките на бре­зата и на тополата. Тъй като насекомите нямат биосинтетичен апарат, способен да синтезира флавоноиди, ясно е, че основни­те части на прополиса имат растителен произход. Докато в растенията флавоноидите са обикновено под форма на глнкозиди, в пчелния клей са в свободно състояние. Вероятно пър­вичният растителен материал попада под действието на ензими­те на пчелите, т. е. отцепват се захарните остатъци и се осво­бождават флавоноидите в свободно състояние.

Флавоноидният състав на прополиса показва известни раз­личия в зависимост от растителните видове, от които е събран. Прополисът съдържа и представители на други групи органич­ни съединения. Освен посочените съединения прополисът съдържа етери , терпени , птеростилбен, фенолни триглицериди, нафталин и др. Количеството на отделните веще­ства варира в широки граници, а някои от тях се съдържат са­мо в определени, видове пчелен клей.

Прополисът съдържа значително количество минерални ве­щества. Чанишев и Кудашев (1976) чрез спектрален анализ са установили присъствие на манган, цинк, барий, титан, мед, ка­лай, никел, кобалт, ванадий, хром, олово (от 0 до 11 060 pg/100g), а Карданов и сътр. (1980) освен посочените елементи — калций, фосфор, калий, сяра, натрий, хлор, желязо, магнезий, молиб­ден, алуминий, силиций, живак, селен, цирконий, флуор и анти­мон. Много голямо в сравнение с другите елементи е количе­ството на цинка и мангана.

Съветски, румънски и италиански изследователи са устано­вили, че пчелният клей съдържа от 8 до 17 аминокиселини — сернн, гликокол, аспарагинова и глутаминова киселина, аланин, триптофан, фенилаланин, левцин, цистин, лизин, хистидин, ар- гиннн, пролин, треонин, тирозин, метионин и валин. Общото колчество азот достига 0,64%.

Някои автори отбелязват, че в пчелния клей попадат и вещества, които се отделят от слюнчените жле­зи на пчелите при събирането му от растенията. Такива веще­ства са някои ненаситени мастни киселини и преди всичко 10- хидрокси-2-деценовата, която се отделя от мандибуларните жлези и е основна съставка на млечицето. Количеството й в прополиса според Вахонина е 7,2%.

Посочените дотук съставки са изолирани след отстранява­не на механичните примеси и на восъка. Поради това че в клея винаги се съдържа известно количество восък, всички компо­ненти на восъка влизат в състава и на прополиса. Известно е, че пчелният восък се състои от около 70% естери на висшите мастни киселини и на висшите мастни алкохоли, 10—15% въг­леводороди, свободни мастни киселини, алкохоли и т. н.

Повечето компоненти на прополиса нмат растителен произ­ход. Това се отнася за флавоноидите, органичните киселини, терпеннте, алкохолите и естерите, горяма част от които се съ­държат в соковете на пъпките на растенията. Тези съединения играят определена физиологична роля при растенията. Изве­стно е, че повечето флавоноиди и органични киселини, съдържа­щи се в смолата от пъпките, от една страна, потискат растежа на растенията, а, от друга, имат силно изразена антимикробна активност.

По време на покоя на пъпките те пречат на разви­тието им и същевременно служат за защита от фитопатогенните микроорганизми. През този период количеството на задър­жащите растежа компоненти е голямо. През пролетта и лятото (по време на развитието) тези компоненти намаляват или из­чезват (не са вече необходими) и остават съставките, които иг­раят защитна роля. Следователно пъпките са под сложен био­химичен контрол. В съответствие с това схващане Поправко е установил, че има два вида прополис. Първият вид по състав прилича на отделяното лепкаво вещество от пъпките в покой, а другият — на секретите на развиващите се пъпки.

Въпреки че досега са изолирани много съединения от про­полиса, голяма част от компонентите му остават неизвестни. Изолирани са и са проучени повечето вещества, които се на­мират във водните извлеци и в извлеците на органичните раз­творители. Част от прополиса обаче не се разтваря във вода или в органични разтворители. Вероятно тя се състои от при­родни полимерни продукти, проучването на които изисква про­дължителна изследователска работа.

В сравнение с другите пчелни продукти прополисът си ос­тава все още най-слабо проученият. Вариращият му състав, зависещ от растителните видове, от които е събран, усложнява изясняването на вида и количеството на компонентите и охарактеризирането на свойствата му.