Естествено пчелното млечице съдържа и свободни аминоки­селини, но количеството им е много по-малко. В свободно състояние се съдържат почти всички аминокиселини, които изграждат белтъците на млечицето. Необходимо е да се отбележи обаче, че се наблюдават някои различия в дан­ните на много автори относно отсъствието или присъствието на отделните аминокиселини било в свободно, било в свързано състояние. Това се дължи по всяка вероятност на несъвършен­ството и на малката разделителна способност на някои от използуваните качествени методи за анализ (например хартие­ната хроматография), както и на различното състояние на пче­лите, отделящи млечицето. Пчелното млечице съдържа различни витамини, които са абсолютно необходими за развитието на личинките. Голямото вариране на витаминното съдържание е свързано с различни фактори, но несъмнено значение имат и разнообраз­ните методи (микрохимични, микробиологични) за анализ. ­Въпреки че в литературата се срещат отделни сведения за наличие на ензими в млечицето, по всяка вероятност количеството им е много малко и не всички са доказани с абсолютна досто­верност. Възможно е някои ензими да попадат в млечицето от пчелния мед, в който са в големи ко­личества. В пчелното млечице се съдържа значително количество ацетилхолин — 0,3—1,2 mg/g (над 100 пъти повече от количество­то в меда), но не е изяснена ролята му при развитието на ли­чинките. Доказано е, че освен ацетилхолин млечицето съдържа и холин — продукт, който се получава при хидролизата на ацетилхолина. Ацетилхолинът намалява бързо при съхранение на млечицето в зависимост от температурата и от активната кисе­линност (pH). Други две вещества с хормоноподобно действие са изолира­ни чрез преципитирането им при определено pH. Едното веще­ство е гликопротеид, а другото — белтък, в чиято молекула се съдържа цинк. Пчелното млечице съдържа нуклеинови киселини и свободни нуклеотиди. Според Вавилов рибонуклеиновите киселини са в по-голямо количество (3,9—4,8 mg/g сухо вещество) от де- зоксирибонуклеиновите (201—233 Mg ). По други данни рибо­нуклеиновият фосфор е средно 79 [mg/g сухо вещество, а дезок- сирибонуклеиновият — 47. От иселиноразтворимите нуклео­тиди преобладават аденозиновите (30—50%), уридиновите (30— 50%), а в по-малки количества са гуанозиновнте (5—7%) и цитидиновите (1%) моно- и дифосфати. Майчините и пчелните личинки също съдържат нуклеинови киселини, които играят голяма роля при биосинтезата на спе­цифични белтъци. Докато количеството на дезоксирибонуклеи- новите киселини е еднакво, рибонуклеиновите киселини са пове­че в работническите ларви и може би влияят върху диферен­циацията.      . Малко изследвания показват, че пчелното млечице прите­жава радиоактивни свойства, които се дължат на наличието на радиоактивни елементи и вероятно са свързани с някои терапев­тични свойства. Във връзка с изследванията върху причините за диференци­раното развитие на младите личинки са проучени различията в състава на пчелното млечице и на храната на личинките, от които се развиват пчели-работнички и търтеи. Храната, която пчелните и търтеевите личинки получават през първите три дни, се различава значително по състав от храната през следващи­те дни от живота им. Въпреки че количествените различия в основните компоненти (белтъците, мазнините, захарите и т. н.) са малки, в началния период от развитието на личинките (1— 3 дни) пчелното млечице и храната на пчелните и търтеевите личинки са сходни по състав. По-съществени са различията в съдържанието на птеридиновите производни, пантотеновата ки­селина и водата. Пчелното млечице съдържа няколко пъти по­вече пантотенова киселина, биоптерин и неоптерин, но по-мал­ко вода (под 70%). Водното съдържание на храната на пчел­ните и търтеевите личинки през първите три дни е над 70% (70—79%). Този факт е дал основание на някои автори да твърдят, че чрез просто регулиране на водното съдържание пчелите контролират развитието на младите личинки като май­ки или пчели. Предполага се, че секретите на мандибуларните жлези влияят върху изменението на консистенцията на хра­ната. Независимо от това, че са установени известни изменения в пчелното млечице в зависимост от възрастта на майчините ли­чинки (от 1 до 6 дни), общо взето, съставът им е доста постоя­нен. Не така стои въпросът с храната на пчелните и търтеевите личинки. След третия ден към храната им пчелите добавят мед и прашец. Пчелният мед е много богат със захари (до 80%), но съдържа много по-малко белтъци, мазнини, витамини и вода (до 20%) от млечицето. Ето защо след третия ден в храната на търтеевите и пчелните личинки се увеличава количеството на захарите, но се намалява на белтъците, витамините, мазнините, водата и т. н. След третия ден броят на поленовите зърна също нараства силно поради добавяне на цветен прашец.