Маточното млечице навлезе в медицинската практика не по обикновения път, по който минават другите лекарства на фар­макологично и експериментално проучване. То се въведе най- напред емпирично от пчелари и любители на новостите и се поде от видни лекари. Един от първите инициатори за него­вото клинично и биологично проучване е видният френски учен проф. Шовен. Големи заслуги имат Ален Кайа, Р. Б. Уилсън, О. Хамер. Лечебното приложение на млечицето доби голямо раз­пространение във Франция, Италия, САЩ, Канада не само по­ради научен интерес, но и поради голямата материална заин­тересованост на известни среди в тези страни. Постепенно неговото приложение се утвърди в Съветския съюз и другите народнодемократични страни. За това помогнаха редица задъл­бочени научни трудове, осветляващи отделни страни от неговото действие при някои заболявания. Изследванията са пра­вени предимно от патофизиолози и клиницисти от различни специалности — хирурзи, педиатри, интернисти, невролози и други. Важни страни от механизмг на неговото действие изяс­няват трудовете на Г. М. Бесклекоев, Е. М. Фатеева, Н. П. Ро- щал, В. С. Захаров, Е. А. Григорева, Л. Н. Якимова и др. Фармакологичното проучване изяснява действието на ма­точното млечице върху различните органи и системи, меха­низма, по който действува върху тях, пътищата на внасяне и най-подходящите дози за получаване добър лечебен ефект. Понеже фармакологичните свойства на млечицето не са про­учени цялостно, ние си поставихме задача да съберем литера­турните данни върху тях и да проучим някои от неговите основни свойства на остри и хронични опити върху животни. Централна нервна система. В литературата не на­мерихме сведения за изследване действието на маточното мле­чице върху мозъчната кора. Затова по наше предложение в катедрата по физиология при ВМИ „И. П. Павлов“—Пловдив (Н. Бошев), се направиха проучвания върху висшата нервна дейност на кучета. Установи се, че маточното млечице влияе общо стимулиращо върху нервната дейност. Действието му за­виси от типа нервна система. Най-добър ефект се получава от 0,5 и 2,5 мг на 1 кг тегло. Големите дози — 50 мг на 1 кг тегло — предизвикват възбуждение, което се заменя с по­тискане. Известно е, че вкарано венозно на животни, млечицето въз­бужда дишанет. Ние изяснихме, че това действие се дължи на възбуждане на дихателния център по два пътя — рефлексно, чрез синусното възелче на сънната ар­терия, и чрез пряко действие върху самия дихателен център. Първия ефект установихме, като поставяхме половин до една десета от милиграма маточно млечице във физиологичен раз­твор, с който промивахме синусно възелче на котка, изолирано от организма, но със запазена нервна връзка. Дишането извед­нъж рязко се засилваше и задълбочаваше. Млечицето възбужда пряко центъра на дишането, когато се вкара в същите количества направо в четвъртото мозъчно стомахче. Това действие е още по-силно и по-продължително.