Фармакологични и токсикологични свойства на пълната пчелна отрова – част 3

med_45За да установим риска от токсично увреждане на организма при ле­чебно използуване на пчелната отрова, инжектирахме 30 плъха ежедневно подкожно в продължение на 6 месеца с пчелна отрова — 5 месеца с два пъти максималната терапевтична доза (8 pg/kg) и 2 месеца с 40 пъти макси­малната терапевтична доза.

След третирането с отровата животните бяха изследвани за телесна маса, количество и електрофоретична характеристика на серумните белтъци, концентрация на хемоглобина в кръвта, брой на чер­вените и белите кръвни клетки, кръвно равнище на пропердина (белтък със защитни функции), количество на реактивоспособните сулфхидрилни (SH) групи в кръвта и черния дроб, както и за активността на 15 ензима (глутаматоксалацетатна трансаминаза, глутаматпируватна трансаминаза гуаниндезаминаза, алдолаза, кисела и алкална фосфатаза, пируваткиназг лактат- дехидрогеназа, изоцитратдехидрогеназа, сукцинатдехидрогеназа, малатдехидрогеназа, глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа, 6-фосфоглкжонатдехидрогеназа цитохромоксидаза и глутаматдехидрогеназа) в кръвта и в черния дроб — органи, извършващи важни за организма процеси.

Резултатите от този опит показаха, че всички изследвани показатели у третираните животни неензимни, отразяващи общото състояние и реактивността на организма, и ензим­ни, отразяващи биосннтезата и функционалната годност на ензимите в кръвта и черния дроб, не са променени в сравнение със същите показатели у нетретираните с пчелна отрова контролни животни.

В друг опит с две групи плъхове, инжектирани 75 дни ежедневно с високи дози пчелна отрова (40 пъти и 100 пъти максималната терапевтич­на доза), изследвахме някои биохимични показатели на организма, които са свързани с фармакологични действия на отровата. Тези пока­затели (количеството на аденозинтрифосфата и на хистамина в кръвта и в черния дроб и активността на ензимите триптофанпиролаза, тъканни про­теази, левцинаминопептидаза, пируваткиназа и хистаминаза в кръвта и чер­ния дроб) не се промениха под влияние на 40 пъти максималната терапевтич­на доза, а твърде високата — 100 пъти максимална терапевтична доза — предизвика увеличаване активността на триптофанпиролазата и намаляване на хистамина, активността на пнруваткиназата и левцинаминопептидазата.

Тези биохимични промени не са в резултат на токсично увреждане, а на повлияване на биохимични процеси в организма от фармакологичните свой­ства на отровата.

Токсикологичните проучвания на отровата върху животни показват, че токсични увреждания на организма може да се очакват след прилагането на дози, които са няколкостотин пъ­ти по-високи от максималните терапевтични дози. В това от­ношение пчелната отрова е по-безвредна от повечето синте­тични лекарствени препарати, токсичните дози на които са обикновено от 20 до 50 пъти по-високи от терапевтичните.

Данните за действието на високи дози пчелна отрова върху човека са твърде оскъдни. Приема се, че над 300—400 ужилвания на човек с нормална реакция към пчелната от­рова може да са смъртоносни. Известен е в литературата слу­чай на ужилване на мъж от няколко хиляди пчели, което по­страдалият понесъл с преходно увреждане на някои органи и функции на организма. При системни изследвания не се откри­ха у пчеларите патологични изменения, дължащи се на пчелни ужилвания. При ужилване от няколко пчели на кръвоносен съд са възможни разрушаване на червени кръвни клетки в кръвта и отделяне на хемоглобин в урината.

Описана е клиничната картина след смъртоносни ужилва­ния от около 400 пчели, характерното за която е колебливото развитие с краткотраен светъл период преди крайния изход. Смъртта е настъпила от бронхоспазъм и от шок, придружен от обща интоксикация и хемолиза в кръвта. Токсичните дози пчелна отрова причиняват у животните хемолиза на червените кръвни клетки, намаляване на съсирваемостта на кръвта и уве­личаване на пропускливостта на съдовете. Това води към нама­ляване на белтъчното съдържание на плазмата и към отоци и кръвоизливи във вътрешните органи. При смъртен изход се наблюдават гърчове на животните. Приема се, че смъртта на­стъпва от парализа на дихателния център в мозъка.

Трябва да се има предвид, че отокът, зачервяването и бол­ката на мястото на ужилването са нормална реакцияна орга­низма към отровата. Тези възпалителни изменения се дължат на високата локална концентрация на мелитин, фосфолипаза А, MCD-пептид, хистамин и естери на органични киселини, които освобождават хистамин от мастоцитните и базофилните клет­ки и отделят от лизозомите на клетките ензими и пептиди, пре­дизвикващи възпаление. В засегнатите тъкани се усилва биосинтезата на простагландини и кинини (пептиди, които причиня­ват оток и болка). Това увеличава възпалителната реакция и усещането на болката.