Фармакологични и токсикологични свойства на пълната пчелна отрова – част 1

med_43В този раздел обобщаваме данните за свойствата на ком­плексната отрова и по-специално за свойствата, които още не са обяснени с действието на отделните й компоненти. Тези данни се отнасят предимно до общата й токсичност и до влиянието й върху сърдечно-съдовата и нервната система.

Най-голяма чувствителност към пчелната отрова проявяват бозайниците. При венозно приложение дози между 1 и 10 mg/kg предизвикват токсични явления. По-малките токсични дози при­чиняват понижаване на кръвното налягане и учестяване на сърдечната дейност и дишането.

Венозната инжекция от 5 mg/kg у кучета и от 2,5 у май­муни довежда до смърт от нарушаване дейността на сърдечно- 1 съдовата система. Токсичните дози при подкожното инжектиране са значително по-високи. Смъртен изход при кучетата мо­же да се получи от 200 mg/kg подкожно приложена отрова, а при маймуните — от 50.

При високи нетоксични дози (0,1—0,5 mg/kg венозно) се наблюдава увеличаване на мускалната сила на сърцето, понижаване на кръвното налягане и забавяне на сърдечната дейност.

Прерязването на вагусовия нерв намалява силно ефекта на отровата върху сърдечно-съдовата система.

Противохистаминният препарат Promethazin предотвратил в опитите на Петков и Овчаров (1969) спадането на кръвното налягане след инжектирането на пчелна отрова. Според Орлов и сътр. (1976) пчелната отрова увеличава кръвотока през мо­зъчните съдове и артериите на сърдечния мускул (коронарите). Освен хистаминния ефект за активното разширение на мозъч­ните съдове според авторите допринася и възбуждането от отровата на съдовите рецептори. При фармакологично и токсико­логично проучване на препарата меливенон, съдържащ пчел­на отрова, Петков и Овчаров (1969) потвърдиха противовъзпа­лителното действие на отровата върху моделни отоци, предизви­кани от декстран, серотонин, хистамин и каолин. Те установи­ха, че отровата намалява реактивността на организма към хистамина и серотонина.

Венозното инжектиране на 5 mg/kg хи­стамин предизвикало 96,6% смъртност в група от 30 морски свинчета, докато смъртността от същото количество хистамин на други две групи свинчета, инжектирани предварително с Ю или със 100 mg/kg пчелна отрова в препарата меливенон, пре­дизвикало само 25%, респ. 15% смъртност. Серотонинът в кон­центрация Ю-9—10-7 причинява силно изразена контракция на изолирана чревна бримка от морско свинче, обаче тази контракция не се появила или била слабо изразена, когато бримката се третирала предварително с отрова, разредена 1:Ю-7 —10-9.

Съветският препарат токсапин, съдържащ пчелна отрова, активирал и ускорил обратното развитие на възпалителните изменения в сърдечния мускул при опитен миокардит у зай­ци. Оздравителните процеси са били проследени патоморфологично и електрокардиографично (Н. С. Харченко и сътр., 1971). След многократно приложение на препарата тежестта на алер­гичния бронхоспазъм у морски свинчета била отслабена и вре­мето до настъпването на спазъма било удължено. Под влияние на токсапина се възстановил бързо броят на червените кръвни клетки и на хемоглобина в кръвта на кучета с опитна кръвоизливна анемия. Препаратът е увеличил статистически достовер­но отделянето на урина у плъхове и кучета, подложени на „вод­но натоварване“.

При опити с изолирани нервномускулни препарати от жаби и заек, както и при ергографични изследвания върху студенти било установено, че токсапинът увеличава мускулната работо­способност с 25—40%. Ефектът у хората се проявявал 30 min след инжектирането на препарата и траел обикновено 2 h, но в отделни случаи увеличената работоспособност и забавената уморяемост се запазвали след 24 и дори след 48 h. Тази фар­макологична активност на препарата се дължи вероятно на комбинирано въздействие — разширяване на съдовете с увели­чаване на кръвотока и възбуждане на централната нервна си­стема.

Разредена 1:10 000 до 1:75 000 пчелна отрова повишава то­нуса до получаване на спазъм на изолирано тънко черво на мишка. Атропинът и антихистаминовите препарати отстраняват този спазъм. Пчелната отрова, приложена непосредствено вър­ху нервната тъкан, изменя електричните й свойства и предизвик­ва деполяризация на мембраните на нервните влакна.

Съветски автори са наблюдавали потискане от отровата на стрихниновия и никотиновия гърч у мишки и на никотиновата двигателна възбуда у зайци. Те приемат, че пчелната отрова проявява периферно (М) и централно (Н) холинолитично дей­ствие. Българските изследователи Пейчев и Влахов установяват обаче възбуждане от отровата на М-холинореактивните систе­ми. Според Мирон (1964) пчелната отрова (препаратът апизартрон) усилва наркотичното действие на мединала, хексанала, хлоралхидрата и уретана.