Биологични свойства на прополиса – част 1

propolis3Прополисът проявява разнообразни биологични свойства. Известно е, че действува противомикробно, противогъбно, анти­вирусно, противовъзпалително и анестезиращо, потиска расте­жа на растенията и прорастването на семената, стимулира ре­генерацията на тъканите, увеличава имунологичната реактив­ност на организма.

Антимикробните свойства на пчелния клей са установени още през 1948 г. от Кивалкина. Тя изследвала действието на прополисовите екстракти по отношение на 74 микробни щама, принадлежащи към 19 вида патогенни и непатогенни бактерии, и установила, че клеят притежава бактерицидно (унищожава бактериите) и бактериостатично (спира развитието на бакте­риите) действие.

Различните видове микроби имат нееднаква чувствителност към прополиса. По-чувствителни са Грам-поло­жителните бактерии в сравнение с Грам-отрицателни ге. Бакте­риостатичната концентрация на клея за Грам-положителните бактерии е 0,62—2,5 mg/cm3, а за чревната група (Грам-отри­цателните микроби) — 40 mg/cm3 и повече. Бактерицидните до­зи са от 2 до 8 пъти по-големи от бактериостатичните.

Кивалкина е установила, че различните видове бактерии умират за различно време под действие на прополиса —пастьо- релнте — за 15—20 min, възбудителят на червенката по свине­те — за 1—2 h, стафилококите — за 2—4 h и т. и. Най-устойчи­ви са спорите на бацилите — те не умират дори за 48 h.

Съхраняването на прополиса в продължение на 3—4 години не намалява антимнкробннте му свойства. Антимикробните ве­щества са термостабилни. Много автори потвърдиха антимикробната активност на прополиса. Техните резултати оба­че трудно може да се съпоставят и да се обобщят поради раз­личния и нестандартен начин на получаваните извлеци от про­полиса, използуването на различни концентрации от тях и раз­личния произход на прополисовата суровина. Според някои данни водните екстарктн на прополиса нмат по-силна антимикробна активност.

При изследване на 15 проби прополис, събран от различни части на САЩ, Lindenfelser (1967) е установил, че действуват бактериостатично върху 25 до 39 изследвани бактерийни вида. Прополисът бил най-активен срещу Грам-положителните и киселинноустойчивите бактерии. В опитите на Черняк (1973) кон­центрациите на прополиса между 1,25 и 5 mg/cm3 действували бактерицидно върху 20 стафилококови, 10 стрептококови и 10 щама Е. coli, изолирани от храчките на деца, болни от хронич­на пневмония.

Важно свойство на прополиса е антибактериината му активност срещу туберкулозната бактерия. Много ав­тори са установили, че това действие е не само бактериостатич­но, но и бактерицидно. Jozwik и Baraniecka—Wloszycka (1976) съобщиха, че воден и алкохолен екстракт от прополис потискат растежа на патогенните щамове туберкулозни микробактерии. Mvcobact. tuberculosis тип Hominis (туберкулозна микробактерия, тип човешки) била най-чувствителна — умирала след контакт с прополнсовия извлек, докато говеждият и птичият тип не се увреждали и след 24-часов контакт.

Прополисът във високи концентрации потиска развитието на много щамове — патогенни Грам-отрицателни бактерии, причинители на паратнфни заболявания и на токсикоинфекции (Lavie, 1957), на щамове Bact. proteus и Pseudomonas aeruginosa, при­чинители на упорити, трудноподдаващи сена антибиотично лече­ние раневи инфекции. Anastasiu (1973) от 13 изследвани щама Pseudomonas aeruginosa намерил 3 чувствителни на прополис въз високи концентрации (6,25%) и 9 — в по-ниски (13,12%). Авторът заключава, че на терапевтичен ефект на прополиса върху инфекции, причинени от Ps. aeruginosa, може да се раз­чита само при външно приложение на препарата.

Установено е от различни автори антимикробпо действие на прополиса спрямо възбудителя на бруцелозата, причинителя на червенката по свинете, някои възбудители на болести по пчелите и пилото и др. Според Кивалкина (1976) прополисът действува по-слабо от антибиотиците, но е по-малко токсичен от тях и не предизвиква в организмите резистентност към не­говото действие. За разлика от антибиотиците прополисът не уврежда нормалната чревна микрофлора, т.е. причинява дисбактериоза (Палмбаха, 1971).

Няколко изследователи установиха, че прополисът увелича­ва активността на някои антибиотици, а Кивалкина (1976) обобщава, че това се отнася за пеницилина, стрептомицина, тетрациклина, хлормицетина, неомицина, мономицина, олеандомицина и полпмикснна. Прополисът не е възпрепятствувал създаването in vitro на устойчиви към антибиотиците микроор­ганизми.

Metzner. H сътр. (1979) изследвали сравнително антибактерийното действие на 25 изолирани от прополиса съединения и на няколко антибиотици и химиотерапевтици. Според тях анти- бактерийннте свойства на прополиса се дължат главно на дей­ствието на флавоноидите пнноцембрин, галантни, пинобанксин, ацетилпинобанксинат, както и на бензиловия естер на р-кумаровата киселина и на естери на кафеената киселина. Тези съе­динения били по-малко ефективни срещу микроорганизмите в сравнение с антибиотиците и химиотерапевтнците. Към този списък на компоненти на прополиса с антпбактерийно действие трябва да прибавим и феруловата киселина, бензоената кисели­на и терпените.

Прополисът проявява противогъбно действие срещу различни видове низши гъби, повечето от които са причинители на заболя­вания по кожата и по окосмената част на главата. Има данни за активността му срещу щамове от видовете Trvchophyton, Candida, Trychosporon (Ghisalberti, 1979), Achoriori shonleini, Epidermophiton, Microsporum (Chu, 1978). Според Chu гъ­бите, причиняващи повърхностни възпаления, са по-чувстви­телни на действието на прополиса от т. нар. „дълбоки“ гъ­би. В опитите на Яломицяну и съавт. (1976) гъбата Candida albicans — причинител на заболявания на устната лигавица, ди­хателните пътища и храносмилателния канал — се показала сравнително силно чувствителна към прополиса. Концентрация 0,01% прополис в хранителната среда потискала напълно расте­жа на гъбата.